Решение № 8533 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8533 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110150642 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу П. А. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 988,27 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до изплащане на вземането; 166,67 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 03.04.2024 г., 20,13 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до изплащане на вземането; 3,95 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до 03.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23383/2024 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Х. и Р.“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и 1 закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства и заключенията по допуснатите съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сторените по делото разноски в размер на 1050.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса заповедното производство, 50.00лв.

– юрисконсултско възнаграждение заповедното производство, 175.00лв. – държавна такса исковото производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение исковото производство и 700.00лв. – депозит вещи лица.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че П. А. А., ЕГН**********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, /адрес/, на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 988,27 лева – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия до обект, представляващ ап. 105, находящ се в /адрес/, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.04.2024 г. до изплащане на вземането, 166,67 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 03.04.2024 г., 20,13 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.04.2024 г. до изплащане на вземането и 3,95 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до 03.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23383/2024 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1050.00лв. – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „„Х. и Р.“ ЕООД“ .

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3