Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3448 от 11.11.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11222/2021
Вид
Решение № 3448
Подписан
11.11.2022
В сила
07.12.2022
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3448 гр. Варна, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110111222 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В* с която срещу *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата:

1/ сумата от 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, десен мигач, преден десен калник и подкалник, предно дясно окачване, дясна врата комплект, десен праг и арка над врата, предна и средна десни колонки, арматурно табло до степен „тотална щета“ на лек автомобил марка „*", с per. № *, собственост на ищцата, в резултат на настъпило на 03.08.2016 г. застрахователно събитие, представляващо покрит риск по Договор № 22116001505199 от 29.05.2016 г. за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на увреждането /03.08.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 5 200 лв. /пет хиляди и двеста лева/, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на настъпило на 03.08.2016 г. застрахователно събитие, представляващо покрит риск по Договор № 22116001505199 от 29.05.2016 г. за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на увреждането /03.08.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцата Р. Д. *твърди, че на 03.08.2016 г. около 22,15 ч., управлявайки собствения си лек автомобил марка „*", с per. № **, по ул. „***“ в посока ул.

„*“ при навлизане на зелен светофар по бул. „*“, вследствие на отнето й предимство е била блъсната странично от лек автомобил марка „*", с per. № *. Ищцата сочи, че заедно с нея, в автомобила й са пътували * и *. Вследствие на произшествието всички пътници са получили травми, а на автомобила са нанесени материални щети. Сочи се, че имуществените вреди се 1 изразяват в увреждане на предна броня, десен мигач, преден десен калник и подкалник, предно дясно окачване, дясна врата комплект, десен праг и арка над врата, предна и средна десни колонки, арматурно табло до степен „тотална щета“, за които е съставено описзаключение на вещо лице и инспектор при ответното дружество, доколкото се твърди, че към момента на процесното ПТП, виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № *от *" АД. Твърди се, че в резултат на претърпяното ПТП ищцата е изпитвала силни болки и страдания от травмите за дълъг период от време, което довело до невъзможност същата да упражнява професията си с нужната за това концентрация и сръчност, а уплахата от инцидента довела до изпитване на страх при управление на автомобил. Излага, че във връзка с инцидента, по образувана щета № * г., е отправено искане за заплащане на обезщетение, но ответното дружество е отказало такова да бъде изплатено.

Ответникът *АД, подава отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на исковете, доколкото счита, че вина за инцидента има ищцата, поради което не е налице правен интерес за нея от предявяването на претенциите. Не оспорва настъпилото на 03.08.2016 г. ПТП, а неговия механизъм, доколкото счита, че вина има ищцата поради преминаването й на неразрешен червен светофар. Изложено е, че участвалия в произшествието лек автомобил марка „*", с per. № *, собственост на *Д. А., управляван от М. К. М., е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/22/116001505199, със срок на действие от 29.05.2016 г. до 28.05.2017 г. Твърди, че с оглед липсата на вина на водача, на ищцата не следва да бъде изплащано обезщетение. В условията на евентуалност моли за отхвърляне на предявените претенции като неоснователни и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.

В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представено е свидетелство за регистрация от МВР на лек автомобил марка Сеат Ароса с рег.№ В 6643 ВВ, от което е видно, че ищцата е вписана като собственик на същия.

Установява се от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2461 от 03.08.2016 г., че на същата дата дежурен инспектор към ОД на МВР е посетил мястото на произшествието и е установил, че е настъпило ПТП между водачите на лек автомобил марка * с рег.№ *(Р. Д. М.) и лек автомобил * с рег. № * (М. К. М.), от което са пострадали лица, включително ищцата. Записано е, че участник 1 (ищцата) преминава на неразрешен червен светофар и е блъсната от участник 2. На ищцата е издаден АУАН № 749058 от 03.07.2016 г., който е представен от ответника /л. 39/. Подадено е възражение от ищцата срещу същият. Няма данни за издадено наказателно постановление или за становище срещу подаденото възражение.

Установява се от Болничен лист № Е20165483828 от 04.08.2016 г., че ищцата е посетила лечебно заведение, поставена й е диагноза – контузия на гръдния кош и е определен отпуск по болест от 04.08.2016 г. – 17.08.2016 г.

Ищцата е уведомила застрахователя за събитието, за което е съставен описзаключение, в който са описани увредените детайли на автомобила * с рег.№ *. На 19.12.2016 г., по повод на щетата, ответникът е изпратил писмо до ищцата, с което са поискани доказателства за установяване на фактическата обстановка и механизъма на осъществяване на ПТП, както и вината на водача, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“. Представена е и самата преписка по щетата, която е предоставена на вещите лица по делото.

Представена е справка, че за лек автомобил с рег. № * е била налице валидна 2 застраховка „Гражданска отговорност“ при *“ АД за периода 29.05.2016 г. – 28.05.2017 г., като самата полица е представена със застрахователната преписка, като този факт не се оспорва.

Представени са постановления на Окръжна прокуратура-Варна, от които е видно, че е прекратено наказателното производство срещу М. К. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

От заключението на вещото лице инж. А. В. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че приема описаните от застрахователя увреждани и определя обща стойност на щетите на процесния автомобил по средни пазарни цени в размер на 12 586,02 лв. Определя средна пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие /03.08.2016 г./ в размер на 2 200 лв. Цената на автомобила за скрап е в размер на 238,29 лв.

Заключението на инж. В. е оспорено от ищцата, поради което е допусната тройна съдебно-автотехническа експертиза, по която вещите лица инж. Т. Т., А. М. и Й. М. дават заключение, че средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е била 3 773 лв.

От заключението на вещото лице д-р Д. Г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че след извършените преглед и изследвания на ищцата й е била поставена диагноза „контузия на гръден кош“. Възстановителния период от тази травма е в рамките на един месец. Непосредствено след инцидента при пострадалата са отчетени високи стойности на артериалното налягане и е предприето веновно въвеждане на медикамент, от който се е получил очаквания ефект с нормализиране на показателите. Към момента на експертизата пострадалата е на постоянна терапия с медикаменти относно придружаващите състояния. В съдебно заседание вещото лице допълва, че тези състояния са хиперТ.чна болест и захарен диабет, които са се проявили преди инцидента.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че е пътувала в колата, заедно с ищцата и още една тяхна приятелка, когато е настъпило процесното ПТП.

Разказва, че когато навлезли в кръстовището и излизали от него видяла в посока от ХЕИ да идва такси към тях без да спре. Автомобилът ги е ударил, тяхната кола се завъртяла и свидетелката е била със счупена ръка. Дошла е линейка и имало момчета, които са казали, че ще свидетелстват. Качили се в линейката и отишли до болницата. След инцидента разказва, че ищцата не искала да се качва в кола, включително да шофира, защото е започнала да се страхува. На местопроизшествието не са дошли служители на КАТ. Впоследствие отишли до КАТ и там им дали протокол, който описвал катастрофата, но не отговарял на истината.

Било записано, че тяхната кола е минала на червено, но това не било вярно.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д. В. *се установява, че съжителства с ищцата от 10-12 години. Същата в началото след произшествието е била много стресирана, с болки в рамото и гърдите. Не е можела да спи и постоянно се стряскала през нощта. Все още има последствия от травмата и вече не е същият човек, защото постоянно е стресирана и под влияние на случката. В началото ръката й е била обездвижена и е имала затруднения с дишането. Започнала да вдига кръвно. В началото й е помагал в обслужването в домакинството и в банята. След инцидента ищцата има страх да шофира и да я возят, и като шофира кара много бавно.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, с правни основания чл. 432, ал. 1, вр. чл.

429, ал. 1 КЗ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор 3 за застраховка “Гражданска отговорност”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие (не се спори); че вследствие на събитието е претърпяла твърдените имуществени и неимуществени вреди по основание и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат (включително механизма на настъпване на ПТП); както и че е уведомила застрахователя за увреждането (не се спори). Ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

Доказателства за последното не са представени по делото.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/22/116001505199 на лек автомобил „*", с per.

№ * със срок на действие от 29.05.2016 г. до 28.05.2017 г., както и че ищцата е уведомила застрахователя за претенцията си за заплащане на обезщетение.

Главният спорен въпрос в производството е по отношение на механизма за настъпване на процесното ПТП и кой е бил виновният водач за произшествието. Във връзка с този въпрос по делото са събрани писмени и гласни доказателства. В констативния протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице при ОД на МВР, е записана ищцата като виновен водач на база на показанията на свидетеля *. Същевременно, във връзка със съмнения за извършено престъпление от страна на другия водач М. М., е образувано досъдебно производство, по което след проведено разследване е прието, че обвиняемият е нарушил ЗДвП. В настоящото производство е допуснат разпит на свидетеля М. М., но след многократни опити за призоваването му същият не беше открит от съда, за да даде показания. Застрахователят не ангажира други доказателства за доказване на твърденията си, че ищцата е виновна за настъпване на произшествието. По делото е разпитана свидетелката *, която дава категорични показания, че е била в автомобила на ищцата и вина за настъпилото ПТП има водачът на другия автомобил, а не Р. М..