Решение № 403 от 09.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20233100900747 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Д. Б. от гр. Варна, депозирана чрез процесуален представител, с която са предявени осъдителни претенции против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за сумата от 86 851,98 лева, от които 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца следствие на ПТП, настъпило на 17.07.2023 г. по вина на П. В.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2023г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 6 851,98 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на същото деяние, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение към процесния момент по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена за МПС, марка „Опел", модел „Астра", с рег. № ***, с ответното дружество по спора.

Ищецът И. Б. твърди, че на 17.07.2023 г., в гр. Варна настъпва ПТП между движещ се в дясна пътна лента л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на П. М. и управляван от същия и спрелият пред него л.а. м.

“Шкода Фабия“ с рег. № ***, управляван от ищеца като в резулат на удара последният автомобил се измества напред и блъска л.а. м. „Гранд Витара“ с рег. № ***, управляван от трето лице. В причинна връзка с ПТП ищецът получава множество наранявания по тялото. За извършеното деяние, осъществено при нарушение на правилата за движение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, водачът М. е признат за виновен по влязло в сила, одобрено споразумение по НОХД № 1850/2024 г. по описа на ВРС, за което му е наложено и съответно наказание. В резултат на ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръбния израстък на пети гръден прешлен с разкъсване на възките между пети и шести гръдни прешлени, обусловили 1 трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 4-5 месеца. Твърди, че е сезирал застрахователят на деликвента, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, но такова е отказано, за което свидетелства представената писмена кореспонденция между страните.

Твърди, че претърпените увреждания са наложили оперативна интервенция и болничен престой. Дадени са указани за грижа за оперативната рана, превръзки до сваляне на конците на 14 ден след операцията. Назначени са и три контролни прегледа. Сочи по-натам, че поради нестихващи болки в областта на гърдите и необходимостта от продължаване на лечението, е приет отново в Клиника по неврохирургия на 16.08.2023 г. в увредено общо състояние, като с епикриза № ИЗ 9065 по описа на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД му е поставена окончателна диагноза: Травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Посочени са и придружаващи заболявания. Извършени са множество апаратни, образни и клинични изследвания, в които са отразени констатираните здравословни увреждания.

При изписване от болницата на 03.09.2023 г., на ищеца са дадени препоръки за спазване на хранително-двигателен режим и домашно лечение, както и медикаментозно такова. Отделно от това е бил значителен период във временна нетрудоспособност, постоянно в легнало положение без възможност за самостоятелно обслужване. Сочи, че и към момента на сезиране на съда, състоянието му е влошено.

Катастрофата и преживяното от нея е променило психиката му. От деен, щастлив и позитивен човек се е превърнал в безпомощен, неустойчив, преминаващ през чести депресивни състояния, мисли на несигурност за бъдещето и дали ще се възстанови напълно. Като обобщение настоява, че претърпените увреждания са оставили силен негативен отпечатък в живота му.

Поради това и заявява претенция за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени /свързани с лечението разходи/ вреди в приетите за разглеждане от съда размери със съответните акцесорни претенции.

Доводите се поддържат и в допълнителната искова молба.

Правна квалификация на иска: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 429 от КЗ.

В отговора застрахователят оспорва фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД /което не следва да се взема предвид поради междувременно постигнатото споразумение по НОХД 1850/2024 г./. Отправя изявление за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който в значителна степен е завишил риска от увреждането, нарушавайки нормативно установените правила, разписани в чл. 137а ал.1 от ЗДвП, управлявайки автомобила без поставен предпазен колан. Счита, че при това приносът следва да се определи поне в размер на 50%, доколкото ако бе с поставен обезопасителен колан, претърпените травми биха били значително по-леки или тяхното причиняване – избегнато. На самостоятелно основание счита претенцията за завишена по размер.

В съдебно заседание, ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа предявените искове.

От своя страна ответникът, също чрез упълномощен процесуален представител, но в писмено становище поддържа твърденията си, изложени в 2 отговора на исковата молба. Становището си по същество на спора последният излага подробно и в писмена форма в предоставения от съда срок.

И двете страни претендират присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1. По безспорните факти

Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид приключилото наказателно производство срещу виновния водач, съдът на основание чл. 300 ГПК зачита влязлото в сила на 25.06.2024 г. споразумение, одобрено по НОХД 1850/2024 г. по описа на ВРС, което е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават. По тази причина съдът не дължи произнасяне, по възражението на ответника, че настъпването на произшествието, от гледна точка на виновния водач, по съществото си представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Фактологията и влязлата в сила присъда налагат да се приеме, че на 17.07.2023 г., в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“, в пътната лента по посока бул. „Христо Смирненски" при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с peг. № ***, П. В. М.е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, и по-конкретно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на И. Д. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръбния израстък на пети гръден прешлен с разкъсване на връзките между пети и шести гръдни прешлени, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 4-5 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е било наложено съответно наказание.

Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП – 17.07.2023 г. за лек автомобил с марка „Опел“, модел Астра с рег. № *** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на валидност 17.11.2022 г. – 16.11.2023 г., сключена между собственика на автомобила П. М. и ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Ищецът и ответното дружество не заемат противоположни позиции и по обстоятелството, че на 07.08.2023 г. ответникът е получил отправената му от ищеца извънсъдебна покана за заплащането на обезщетение за претърпените процесни неимуществени и имуществени вреди.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят наличието на твърдените неимуществени вреди и техния интензитет, справедливият размер на обезщетението за понасянето им, наличието или отсъствието на съпричиняване, респ. неговата степен, претърпяването на имуществени вреди във връзка с произшествието, техния размер, дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент.

2.

По наличието на вреди от процесното ПТП, техния интензитет и справедливия размер на обезщетението

3

За доказване на претърпените болки и страдания е допуснато провеждането на КСМАТЕ, което съдът кредитира като компетентно, пълно и безпристрастно дадено. Въз основа на същото, съдът приема за установено, че получената от ищеца при произшествието травма е настъпила на фона на анкилозиращ спондилит, от който ищецът е страдал преди катастрофата. В конкретния случай, при травмата на гръбначния стълб във високата гръдна област са били нарушени двете носещи колони на гръбнака, като по този начин се е намалила носещата му функция, което според експерта медик, е предпоставка за бъдещи деформации поради нарушения сагитален баланс.

Според вещото лице в такива случаи трябва да се извърши полисегментна педикуларна фиксация с титаниеви винтове и пръти. В конкретната ситуация това е било сторено при първата операция на ищеца, при която 8 титаниеви педикуларни винта, две титаниеви пръчки и един конектор са били имплантирани на 4 нива – Тх3, Тх4, Тх5 и Тх6 с цел стабилизиране на фрактурирания сегмент. Един месец по-късно обаче фиксацията, която по принцип подлежи на премахване, е била свалена поради изпитваните от ищеца силни болки и вероятното загноявяване на оперативната рана. Експертът сочи също така, че извършените интервенции са били с много голяма сложност и риск от увреждане на съседни жизнено важни органи и системи, като сложността е била увеличена от мястото на фрактурата и съпътстващия анкилозиращ спондилит. Установява се, че болничният престой на ищеца при първото пролежаване е бил 6 дни, а при втория – 19.

С оглед заключението, че по време на болничното си лечение, ищецът е търпял значителни болки и страдания, дължащи се на счупването в гръбначната област и невъзможността му да се самообслужва, неоснователно се явява възраЖ.ето на ответника в противния смисъл. По отношение на всички негови съпътстващи заболявания: хипертонична болест, за която вещото лице сочи, че ищецът приема лекарства; сърдечна недостатъчност; извършена преди 14 години нефректомия в дясно поради установен карцином; дегенеративни промени на гръбначния стълб по цялата му дължина и анкилозиращия спондилит, е посочено, че са имали негативно влияние върху протичането на травматичното заболяване и са забавили възстановителния процес. Затова съдът не споделя и възраЖ.ето на ответника, че заявените от ищеца увреждания, респективно болките и страданията вследствие на тях, се дължат единствено на предходни заболявания. Напротив, установява се, че съществуващите здравословни проблеми само са удължили, но не и породили неговите негативни усещания. Тяхното наличие и въздействие не може да изключи отговорността на деликвента и застрахователя, доколкото те са обективен фактор, върху който ищецът не е могъл да влияе.

По мнение на вещото лице възстановителният период при травмата на ищеца ще бъде около 2-3 години, отчитайки неговата възраст и анкилозиращ спондилит. Отбелязано е също, че в бъдеще не се очаква пострадалият да има значителни болки и страдания, дължащи се на произшествието. Макар при извършването на прегледа с цел изготвяне на заключението, ищецът да се е придвижвал самостоятелно без необходимост от помощни средства, той се е оплаквал от периодични болки в областта на гръдната кост, които експертът допуска, че са се дължали на все още невъзстановения сагитален баланс на торакалния му гръбнак. В заключението е посочено и че се очаква в бъдеще тези оплаквания да отшумят, но е отчетена и възможността да се задълбочат, а съществуващото гръбначно изкривяване да се увеличи и да се наложи нова стабилизация. Към момента на прегледа, вещото лице не е констатирало 4 усложнения от получената травма. От заключението се установява и че вследствие оперативните намеси, в областта на средната линия на гърба на ищеца е бил оставен първично заздравял оперативен белег с дължина около 20 см., за който е прието, че няма да бъде заличен в бъдеще.