Определение № 1998 от 08.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1998 гр. София, 07.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501985 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 7.09.2023 г., уточнена с „отговор“ от 29.09.2023 г., на ищеца М. В. Б. срещу определението от 21.08.2023 г. по гр. д. № 12695/2022 г. на Софийския градски съд, І-28 състав, с което е прекратено производството.

В жалбата се твърди, че съдът е извършил отказ от правосъдие, като делото не било разгледано от независим и безпристрастен съдебен състав. Твърди се, че така се прикривали престъпления и се нанасяли вреди на ищеца.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на СГС. Независимо от това следва да се добави и следното:

1. Изложените в жалбата и уточнението оплаквания са напълно неотносими към законосъобразността на обжалваното определение. За да има „отказ от правосъдие“ следва ищецът да е сезирал съда с допустима и редовна искова молба, която съдът да е отказал да разгледа по същество. Ако исковата молба не е редовна и допустима, то съдът не само няма задължения да я разгледа по същество, но и по закон е длъжен да прекрати производството по нея. Това именно е сторено с обжалваното определение, правилността на което подлежи на проверка в настоящото производство пред САС, който не е ограничен от оплакванията в частната жалба – така ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС – ОСГТК.

1

2. Първоинстанционният съд неколкократно е указвал на ищеца да уточни страните, основанието и петитума на исковата си молба, тъй като тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК – с разпореждания от 12.01.2023 г. и 1.03.2023 г. Във връзка с това ищецът е депозирал уточнителни молби от 7.02.2023 г. и 23.03.2023 г. Макар и хаотично написани от съвкупната им преценка следва, че ищецът желае съдът да установи спрямо ответниците: 1) извършени престъпления – че ответниците са действали в условията на ОПГ с цел гонене и ограбване на ищеца, като установи и конкретно описани факти спрямо всеки ответник; 2) извършено непозволено увреждане спрямо ищеца във връзка със същото описано поведение на всеки от ответниците /без заявена претенция за присъждане на обезщетение/; 3) произход на дълг, за който част от ответниците имат претенция към ищеца в размер на 66 000 лв.

И във трите пункта са формулирани искания за установяване на факти, което е допустимо само в изрично предвидените от закон случаи – чл. 124, ал. 4 ГПК. За посочените от ищеца факти законът не е предвидил подобна възможност. Действително, законът допуска с иск да се установяват и престъпни обстоятелства, но само при специалните предпоставки на чл.

124, ал. 5 ГПК, каквито в случая не са налице. Това е достатъчно за недопустимостта на всички установителни искове, предявени от ищеца.

3. Като недопустим иск за факт е формулирана и претенцията за „установяване произход за дълг“, който част от ответниците претендирали от ищеца в размер на 66 000 лв. Дори и при най-разширително тълкуване да се приеме, че всъщност е предявен отрицателен установителен иск за липсата на вземане, то този иск също е недопустим. При изложените твърдения в молбата от 23.03.2023 г. следва, че за вземането срещу ищеца въз основа на запис на заповед от 11.03.2008 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 10.08.2010 г. по ч.гр.д. № 37413/2010 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 396/2010 г. на ЧСИ И. Ч. и изп. д. № 801/2018 г. на ЧСИ Р. А.. Защитата срещу невлязла в сила заповед за изпълнение се осъществява чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, каквото ищецът не твърди да е подал. Защита срещу влязла в сила заповед за изпълнение може да се осъществи чрез искове по чл. 424 или чл. 439, ал. 2 ГПК, които са допустими при определени предпоставки – новонастъпили след издаването на заповедта факти, новооткрити доказателства или нови писмени доказателства, които не са били известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В настоящия казус нито едно от твърденията на ищеца не сочи на факти в приложното поле на чл. 424 или чл. 439, ал. 2 ГПК. Ето защо претенцията е недопустима и на това основание, ако се приеме, че се касае до предявен отрицателен установителен иск за вземане.

В молба от 23.03.2023 г. ищецът сочи и, че за същата сума срещу него бил предявен иск от ответника „Надя Груп – 83“ ЕООД, предмет на гр.д. № 7598/2020 г. на СГС, какъвто осъдителен иск действително е предявен. Ако настоящият иск е отрицателен установителен, то той е недопустим и на осн. чл. 126 ГПК, доколкото се обхваща от предмета на предходно образуваното посочено дело, в което настоящият ищец следва да упражни възраженията си срещу съществуването на вземането.

Ето защо всички искови претенции се явяват недопустими, поради което правилно СГС е 2 прекратил производството.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.08.2023 г. по гр. д. № 12695/2022 г. на Софийския градски съд, І-28 състав, с което е прекратено производството.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3