Решение № 704 от 25.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Бургас, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120204103 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, чрез управителя – *, срещу Наказателно постановление № 592754F618219/10.08.2021 г. , издадено от * – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАПБургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, и на основание чл. 178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Фактическата обстановка не се оспорва, като се потвърждава, че действително дружеството е получило банков превод на 23.04.2021 г. за посочената сума, но поради объркване, породено от неопитност, е допуснало забавяне в издаването на фактура и в последващите действия пред НАП. Посочва се също, че в процесния период управителят е имал здравословни проблеми, както и че дружеството е основано наскоро. Заявява се, че търговецът има желание да бъде коректен данъкоплатец и това е първо нарушение, което няма да се повтори. С оглед горното се моли за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е 1 безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 4-5 – НП е връчено на представител на дружеството на 24.08.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 26.08.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Действително жалбата е адресирана до ТД на НАП-Бургас, а не до съда, но поради отправеното в нея искане за отмяна на санкционния акт (правомощие само в компетентността на съда), то и настоящият състав счита, че правилно АНО я е окомплектовал и изпратил за разглеждане имено от РСБургас. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 06.06.2020 г. дружеството подало в ТД на НАП заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 0000-0088320 на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. По заявлението била извършена проверка от св. Р.М. – ст. инспектор по приходите, в хода на която проверка се е установило, че дружеството извършва независима икономическа дейност – дейност на агенция за недвижими имоти, като е реализирало облагаем оборот, който е достигнал сумата от 51021,62 лева за период от 01.04.2021 г. до 14.05.2021 г., формиран от продажби, удостоверени с фактури от № 9/06.04.2021 г. до № 14/14.05.2021 г.

Св. М. преценила, че с оглед горните обстоятелства и на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС дружеството е трябвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в седемдневен срок от датата, на която е достигнат оборота – т.е. в периода от 14.05.2021 г. до 21.05.2021 г., но не го е направило, а е подало заявление за регистрация едва на 06.06.2021 г.

С оглед горните факти св. М. преценила, че дружеството е извършило нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС и на 30.06.2021 г. съставила против него АУАН с № F618219, в който описала горните факти, давайки им цитираната правна квалификация. АУАН бил връчен на управителя Георгиева, която го подписала и получила препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството не подало писмени възражения.

Въз основа на съставения акт на 10.08.2021 г. било издадено и обжалваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, описана в

АУАН.

Административнонаказващият също счел, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 178 ЗДДС му наложил имуществена санкция в размер на 600 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по 2 делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 28 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като съдът счита, че то е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Не са допуснати нарушения на процедурните правила. Фактическата обстановка в АУАН и НП е поднесена в ясен и последователен вид, като всички съставомерни факти са описани по достатъчно изчерпателен начин и са подведени под правилните правни норми. И в двата документа изрично е посочено, че лицето е следвало да подаде заявление за регистрация в периода 14.05.2021 – 21.05.2021 г., но не го направило. По този начин точно и ясно е очертан периодът, в който лицето е трябвало да действа, както и крайната дата, до която е можело да изпълни задължението си. Посочено е също и кога реално е било подадено заявлението – 06.06.2021 г. При това положение съдът счита, че актосъставителят и АНО са изложили достатъчно факти, които да позволят на санкционирания, а и на съда, да разбере, от кога бездействието му е осъществило състава на административното нарушение, поради което и не са допуснати съществени пороци в тази насока.

По същество следва да се посочи следното.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

В конкретния случай няма спор /жалбоподателят признава това обстоятелство/, а и от представените доказателства се установява, че „*” ЕООД с ЕИК: * е реализирало оборот от 51021,62 лева за период от 01.04.2021 г. до 14.05.2021 г., формиран от продажби, удостоверени с фактури от № 9/06.04.2021 г. до № 14/14.05.2021 г., поради което и за него е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС в 7дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът над 50000 лева – т.е. – от 14.05.2021 г.

3

В случая седемдневният период е изтекъл на 21.05.2021 г., а дружеството е бездействало, като е подало заявление едва на 06.06.2021 г., поради което и правилно е ангажирана отговорността му на основание чл. 178 ЗДДС, предвиждащ, че данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му, поради което и само липсата на такива не може да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН. Твърденията, че дружеството е основано скоро и поради това управителят е допуснал пропуск по невнимание и незнание е ирелевантно, доколкото законът не прави разлика в това дали дружеството е „ново“ или „старо“ и колко опитен е управителят му. Отделно от това твърденията за влошено здравословно състояние на управителя, освен че не са подкрепени с доказателства, са и без значение, доколкото санкционираният е юридическо лице, което следва да подбере /ангажира/ персонал, който да му позволи да изпълнява задълженията си, без значение в какво състояние е управителят.

Отделно от това, очевидно здравословното състояние на управителя не е попречило на дружеството да извършва дейност и да генерира приходи, поради което и по мнение на съда – не е имало никаква пречка и то да изпълни задължението си за подаване на заявление за регистрация, което между другото е достатъчно опростено и не изисква някакви специални знания или подготовка.

Въпреки това съдът счита, че АНО необосновано е наложил санкция в размер от 600 лева, без да изложи никакви доводи в подкрепа на това си решение, който подход не се възприема от съда. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният завишен размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията 4 е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас ). Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението (по делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на дружеството), намира, че следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ и справедлив.

Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед неправилно определения размер на санкцията съдът следва да упражни функциите си по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН и да измени НП в тази му част, като намали размера на имуществената санкция.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената санкция. Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът, важащ в гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по аналогия, че за разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера, определен от съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията, определена от съда, е без значение.