Решение № 4295 от 02.11.2015, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

4295/2.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 15.09.2015 година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря К.И. разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11423 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на К.Х.К. с ЕГН ********** с която са предявени против К.Х.К. с ЕГН ********** и М.А.К. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес *** в условие на евентуалност по почин на ищеца съединени конститутивни искове, както следва: главен иск с правно основание на чл.87 от ЗЗД за разваляне на сключен алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане по нотариален акт №77, том 40, дело №10504/ 2012 год. на Служба по вписвания Варна с който Афизе Ариф К. прехвърля на сина си К.Х.К. по време на брака му с ответницата М.А.К. собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с площ по данъчна оценка 162 кв.м., без данни за площ по документ за собственост, изградена в УПИ – І-183 по плана на с. Старо Оряхово, Варненска област срещу задължение за издръжка и гледане лично или чрез трето лице докато е жива. Ищецът твърди, че предмет на прехвърлителната сделка е единствено жилищната сграда, но не и притежаваното от прехвърлителката дворно място.

Направено е искане съдът да развали сключения договор поради нищожност на сделката, като сключена при липса на съгласие от страна на прехвърлителката, доколкото същата е сключена в полза на член на настойническия съвет, а в условията на евентуалност на основанието сделката да бъде развалена по съдебен ред поради нищожност като сключена в противоречия с добрите нрави и евентуален иск с пр.осн.чл.87 ЗЗД за разваляне на същия договор поради неизпълнение на задълженията от страна на преобретателите.

Ответниците оспорват предявените искове по изложените в отговора и в съдебно заседание съображения, като възразяват против иска с твърдения, че сделката е изповядана след дадено разрешение от районния съд и при спазване изискванията на чл. 165, ал.4 от СК. Преобретателите са се задължили към прехвърлителката да поемат нейната издръжка и гледане докато е жива. Ищецът е контактувал инцидентно с преобретателката, както и с нейния съпруг преди смъртта му. Същият постоянно живее в Турция и поради тази причина не е включен в настойническия съвет от органа по настойничеството и не е назначен за член на настойническия съвет. Всички средства и разходи по погребението на майка им са осигурени лично от ответниците.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и първия ответник са наследници по закон на Х. Юнус К.,***, починал на 13.12.2011 г. По време на брака си родителите им са придобили недвижим имот в с.Старо Оряхово, община Долни чифлик, представляващ дворно място с площ 1100 кв.м., съставляващ парцел І-183 в кв.7 при граници: улица, шосе, Слави Коев и Колю Митев ведно с изградената в същото къща и постройки

/кухня, обори/ без посочена площ по документ за собственост и ½ ид.част от плевник. След смъртта на баща им се създала съсобственост при квоти 4/6 ид.част за майка им Афизе

К. и по 1/6 ид.част за ищеца и първия ответник. От 1960 г. майка им Афизе К. страдала от психично заболяване и първия ответник е подал молба за поставянето й под запрещение. С влязло в сила решение № 1312 от 29.06.2012 г. постановено по гр.дело № 422/12 г. на ВОС тя е поставено под пълно запрещение, а за членове на настойническия съвет били назначени ответникът К.Х.К., съпругата му

М.А.К., синът им А.К.К. и Иван Тодоров Иванов, който не е роднина. Настойническият съвет е взел решение за прехвърляне на притежаваните от поставената под запрещение

4/6 ид.части от описания по-горе имот на настойника - първия ответник срещу задължение за издръжка и гледане. Предвид родствената връзка на трима от членовете на настойническия съвет ищецът счита, че сделката е нищожна поради конфликт на интереси и същата е в интерес на членовете на съвета. На 02.01.2013 г. прехвърлителката е починала. Твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор и не е полагал грижи за прехвърлителката. Моли за уважаване на предявените искове като ответниците му заплатят съдебно-деловодни разноски за производството.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си.

Съдът като взе предвид становищата на страните след преценка на събраните в производството доказателства въз основа на закона и по свое убеждение приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че с договор за прехвърляне на недвижими имот от 14.09.2012 г. обективиран в нот.акт № 48, том ІІІ, дело № 402/12 г. на нотариус

Ал.Ганчев с район на действие района на ВРС и вписан в СВ Варна акт №77, том 40, дело №10504/ 2012 год., Афизе Ариф К. действаща чрез особенния си представител адв.Й.Ж.Р. прехвърля на сина си К.Х.К. *** собствените си 4/6 ид.части от недвижим имот, придобит по наследство и прекратена СИО, в с.Старо Оряхово, община Долни чифлик, представляващ дворно място с площ 1100 кв.м., съставляващ парцел І-183 в кв.7 при граници: улица, шосе, Слави Коев и Колю Митев ведно с изградената в същото къща и постройки /кухня, обори/ без посочена площ по документ за собственост и ½ ид.част от плевник.

Не се спори, че двамата ответници са съпрузи по силата на акт за гр.брак № 0045 от 20.11.1991 г., издаден от Община Долни чифлик.

От удостоверение за наследници, издадено от кметство село Старо Оряхово се установява, че наследници по закон на Х.

Юнуз К. са

Афизе Ариф К. – съпруга, К.Х.К. и Каамбер Х.К., двамата синове на починалия. С решение по гр.д.№ 422/12 г. на ВОС Афизе Ариф К. е поставена под пълно запрещение по иска с пр.осн.чл.5 ЗЛС на К.Х.К.. Налице са и писменни доказателства за здравословното състояние на поставената под запрещение.

От изисканата от нотариус

Ал.Ганчев нотариална преписка по атакуваната сделка се установява, че производството по сделката за прехвърляне на имота, останал в наследство от Х. Юнуз К. *** е инициирано по молба на адв.Й.Р., действаща като особен представител на Афизе Ариф К., назначена с определение от 13.09.2012 г. на ВРС от една страна като прехвърлител и К.Х.К. от друга страна като преобретател. С договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 48, том ІІІ, дело № 402 от 2012 г. Афизе

Ариф К., действаща чрез особенния си представител адв.Й.Р. прехвърля на сина си К.Х.К. с разрешение на Варненския районен съд с определение от 13.09.2012 г. собствените си 4/6 ид.части от недвижим имот, придобит по наследство и прекратена СИО, находящ се в с.Старо Оряхово, общ.Долни чифлик, а именно двуетажна масивна жилищна сграда с адм.адрес ул.”Асен

Златаров” № 9 без посочена площ по предходен документ за собственост, а по данъчна оценка с площ 162 кв.м., построена в УПИ І-183 кв.м. с площ по документ за собственост 1100 кв.м., а по скица 1160 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ІІ-182, УПИ ХІІІ-181 и УПИ ХІV-184, срещу задължението да я гледа и осигури издръжката й лично или чрез трето лице докато е жива. Прехвърлителят си е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно правото да живее, обитава и ползва прехвърления имот.

За установяване на насрещните твърдения на страните са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Бейсимов, братовчед на К. и К. се установява, че докато бил жив съпругът на Афизе, той я е водил по болници във Варна когато се влоши състоянието й, това се случвало през пролетта и есента, ставала агресивна. Свидетелят заявява, че е в добри отношения с ищеца, но с ответника е в лоши отношения защото са скарани от 20 години. Той и съпругата му не са присъствали на погребението, но чул от хора, че леля му била в окаяно състояние. Когато леля му е била по-добре я е виждал на прозореца и да излиза пред къщата. След м.септември 2012 г. не я е виждал и не е ходил на гости в дома й. Свидетелят Ариф, който също е братовчед на К. и К. разказва пред съда, че леля му получавала кризи за по 10 дни през пролетта. Докато свако му бил жив те си имали отделно домакинство от това на ответниците. Свако му често се оплаквал от малкия син, че искал да му прехвърлят къщата. Преди да почине Афизе в края на м.май била в окаяно състояние – отслабнала от 85 кг. на 40-45 кг., имала окосмяване по брадата, била държана под ключ. През м.септември - м.октомври я виждал на прозореца, когато била добре си говорели, но когато отслабнала не можела да отиде до там.

На погребението жената която я къпала казала, че е с лоша хигиена и посинена. Когато К. си дошъл последния път от Турция не останал в къщата при майка си, а отседнал при зетя на свидетеля. Искал да даде 200 лева за дърва за отопление през зимата, но брат му не ги взел. Не е влизал в стаята на болната, защото била заключена.

Не е в добри отношения с братовчед си К. във връзка с имот на дядо им. Влизал е в къщата когато са били в добри отношения.

От показанията на свидетелката Костадинова, личен лекар на Афизе се установява, че същата страдала от „параноидна шизофрения” и „астма”.

Докато бил жив съпруга й той ходел за лекарствата, също и К. и М..Често е посещавала болната в дома й и виждала, че е добре обгрижвана.

Правила домашни посещения най-малко веднъж месечно, при кризи и по-често.

Мебелите в стаята били обикновенни, но винаги било чисто. След смъртта й ищецът е бил в кабинета на свидетелката, тя не го познава и не знае, че Афизе има друг син. Заявил че ще оспорва прехвърлянето на къщата.

През есента на 2012 г. и двете заболявания на Афизе се обострили.

Част от сумата за лекарства се заплаща от здравната каса. Свидетелката Стоева разказва, че познава ответниците от 2002 г. защото са съседи. Правят покупки от нейния магазин на хранителни стоки и памперси за бабата. Посещавала е дома им но не много често, един-два пъти.

Бабата била чиста и нахранена, в стаята било почистено. Ищецът живее в Турция и идва рядко. Когато си идвал отсядал в стаята на майка си, но тя ставала неспокойна, по-агресивна, сякаш нещо я е дразнело. За нея се грижили К. и М..

Когато била по-добре Афизе е ходила на гости при свекървата на свидетелката, контактувала и със съседите. Не знае да е била заключвана, защото излизала когато иска. Семейството на сина й К. живеело на втория етаж, а възрастните на първия етаж. Чувала е че сина й К. остава по цяла нощ в стаята при майка си когато се залежала, предполага, че през деня М. е оставала при свекърва си, защото тя се грижила за нея.

Когато бил жив дядото е виждала М. да им носи храна.

От постъпилите от ТД на НАП-Варна доказателства се установява, че няма данни за подадени от ответниците ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. и за регистрирани трудови договори за периода от 14.09.2012 г. до 02.01.2013 г.

От представена от ДКЦ „Света

Марина” ЕООД, гр.Варна информация се установява, че за периода 13.12.2011 г. – 02.01.2013 г. Афизе Ариф К. има регистрирани два прегледа – първичен и вторичен. Назначена е терапия с медикаменти.

От представеното от Община Долни Чифлик доказателство – заповед № 909/24.04.2008 г. се установява, че кмета на общината е определил дл.лице от общината за „Орган по настойничество и попечителство” със задълженията по Семейния кодекс.

Представени са удостоверение от

ВОС по гр.д.№ 422/12 г. от АСП за получени социални помощи за отопление, от НОИ за получавани от Афизе К. пенсия и други социални добавки в общ размер на 240.93 лева месечно, документи подадени до органа по настойничество и попечителство в Община Долни чифлик за назначаване на настойнически съвет, протокол от 04.09.2012 г. за назначаване на настойнически съвет в състав настойник К.Х.К., зам.настойник М.А.К. и съветници А.К.К. и Иван Тодоров Иванов.

Представено е копие на пенсионния картон на Афизе К., трудова книжка на К.К. и на М.К., медицински документи. В същите са посочени посещенията на Афизе К. при психиатър и състоянието й към датата на прегледа. Вписаната в амб.лист от

27.01.2011 г. анамнеза е че е доведена от съпруга й, била по-сговорчива защото си вземала лекарствата по-често; в амб.лист от