Решение № 214 от 04.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Велико Търново, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500175 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал.1, пр.2 и сл. ГПК.

С решение № 610 от 17.11.2024 г., постановено по гр.д. № 687 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е осъдил „Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр. София да заплати на И. Л. П. от гр. Велико Търново следната сума: 40 000,00лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно ПТП на 02.09.2021г., заедно със законоустановената лихва върху тази сума, считано от 29.12.2021г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 75 000,00 лв., като неоснователен и недоказан.

Окръжен съд – Велико Търново осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. София да заплати на И. Л. П. от гр. ******** следната сума: 2 160,00лв. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от претърпяно ПТП на 02.09.2021г., заедно със законоустановената лихва върху тази сума считано от 29.12.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата 450,00лв. - разноски по делото.

Със същото решение, съдът : осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК: 17732 7300, гр. София следната сума: 3 000,00лв. - за адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ на И. Л. П.;

1 осъдил И. Л. П. да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД направените по делото разноски, общо в размер на 520,00лв.; осъдил „Застрахователна компанияЛевИнс“ АД, гр. София, да заплати по сметка на Окръжен съд гр. В. Търново сумата 1 686,40лв. - държавна такса.

Срещу това решение, в частта, с което e отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди над признатия размер от 40 000 лева до пълния заявен размер от 75 000 лева, както и в частта за разноските, в която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни и деловодни разноски съобразно отхвърлителната част на иска, е постъпила въззивна жалба от И. Л. П., действащ чрез адвокат Ц. В. от САК.

Жалбоподателят излага доводи, че в тези части решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Въззивникът навежда оплакване, че атакуваното съдебно решение, в обжалваната му част е неправилно и е в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като първоинстанционният съд е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не е съобразил уврежданията здравето на ищеца.

Отправено е искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и постановяване на друго такова, с което въззивният съд да уважи предявеният от ищеца И. Л. П. иск за причинените му неимуществени вреди изцяло, като присъди допълнително сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от П. неимуществени вреди, в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.09.2021 г., ведно със законната лихва, така както е претендирана с исковата молба - от 29.12.2021г.

Отправя искане за отмяна на решението и в частта, в която П. е осъден да заплати разноски на ответното дружество. Желае, въззивният съд да определи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА пред първоинстанционния съд, съобразно уважената част от иска.

Претендира направените от жалбоподателя разноски пред въззивнатаинстанция, включително и адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Не са направени доказателствени искания с въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон по чл. 260 и чл. 261 ГПК за редовност. Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна-„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, която не е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 263, ал.2 ГПК „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, в която исковата претенция за претърпените неимуществени вреди на И. Л. П. е уважена за сумата над 15 000 лева, както и в частта, в която исковата претенция за претърпените от него имуществени вреди е уважена за сумата над 1080 лева.

Обосновават се доводи за незаконосъобразност, необоснованост и по същество – неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части.Обосновава оплаквания, че исковата претенция за неимуществени вреди не е доказана в съответния обем. С първоинстанционното решение не бил отчетен в достатъчна 2 степен приноса на пострадалия и принципа за справедливост при определяне на обезщетението. Справедливият размер на съпричиняване от страна на пострадалия бил 50%. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явявал прекомерен, а поради неотчетения процент съпричиняване следвало да се намали съответно присъдения размер на обезщетение за имуществени вреди, както и размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.

Този жалбоподател отправя искане за отмяната на решението в атакуваната част и постановяване на друго, с което въззивният съд да отхвърли исковите претенции на ищеца в обжалваната част като неоснователни.

Претендира направените съдебно - деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, пред две съдебни инстанции.

Въззивният съд намира, че насрещната въззивна жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон по чл. 260 и чл. 261 ГПК за редовност.

Внесена е дължимата държавна такса.

В срока по чл. 263, ал.3 ГПК е постъпил отговор по насрещната въззивна жалба от другата страна. Навежда доводи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея решение е правилно. Отправя искане за оставяне на подадената насрещна въззивна жалба без уважение. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд – Велико Търново, с определението си по реда на чл. 267 ГПК, е оставил без уважение обективираното в насрещната въззивна жалба на

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД доказателствено искане за допускане и назначаване на комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 от ГПКи на разп. на чл. 201, пр.2 ГПК.

Апелативен съд – Велико Търново, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна по тях, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на ОС – Велико Търново е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност на решението или негова недопустимост в обжалваните му части.

В конкретния случай, искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил претендираните вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника застраховател.

Съгласно разп. на чл. 498, ал. 3 от КЗ, допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането 3 на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител.

Не се спори, че ищецът е предявил на 29.09.2021 г. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени инеимуществени вреди пред ответника. При последния е образувана преписка по щета № 0000-1000 -03 -21 7611/29.09.2021 г., по която с писмо изх. № 8650/30.09.2021 г. е уведомен, че до получаване на изискуеми и посочени в писмото документи /заключително постановление на прокурор; влязла в сила присъда с мотиви срещу виновния водач ; авто-техническа експертиза/ - не са налице предпоставки да се уважи претенцията. До датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2022 г. – застрахователят не е определил размер на търсеното обезщетение.

Решение № 610 от 17.11.2024 г., постановено по гр.д. № 687 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново не се обжалва, в частта, в която съдът е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, а също и сумата от 1080 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на същото пътнотранспортно произшествие, както и да заплати на ищеца законна лихва за забававърху тези обезщетения , считано от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Разгледани са от първата инстанция обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.380 Кодекс за застраховане, вр. с чл.52 Закон за задълженията и договорите, вр. с чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 от Кодекс за застраховане във вр. с чл. 86 ЗЗД – претендирано е от ищеца И. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 02.09.2021 г. в гр.Велико Търново, бул.

„България“ №1, причинено от Д. Н. П., водач на лек автомобил „Хюндай”, модел И20, рег. № ********, със застраховка "Гражданска отговорност" при ответното застрахователното дружество, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 160 лева, представляващи направени разходи за лечение на получените травматични увреждания, ведно със законна лихва за забава върху претендираните обезщетения, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне след завеждане на щетата пред застрахователя - до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивите жалби, се съсредоточава върху въпросите: първоинстанционният съд правилно ли е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки действително претърпените вреди от ищеца, правилно ли е обсъдил и обосновал изводите си относно възражението за съпричиняване на тези вреди по чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Установява се от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по НАХД № 801 по описа за 2023 г. на РС Велико Търново, съдът е признал Д. Н. П. от с. **********, община Велико Търново за ВИНОВЕН в това, че на 02.09.2021 год., в гр. Велико Търново, на ул. „България“ срещу № 1, при управление на моторно превозно средство - собствения си лек автомобил „Хюндай И20“ с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: чл. 38, ал. 2 от ЗДвП - при 4 предприемане на маневра „завиване в обратна посока“ не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство - движещият се в посока от изток на запад в лентата за насрещно движение мотоциклет БМВ С 1000 Р с peг. № *******, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие - реализиране на удар между управлявания от него лек автомобил „Хюндай И20“ с peг. № ******* и управлявания от И. Л. П. мотоциклет БМВ С 1000 Р с peг. № *******, с което по непредпазливост причинил на И. П. от гр. ******** средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на лява лъчева кост/влизаща в състава на лявата предмишница/, довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на горен ляв крайник за срок от около четири месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, във вр. с чл.