Решение № 37 от 04.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Ловеч, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20234300900066 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.538 от ТЗ, вр. с чл.485 и чл.513, ал.1 от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от „ФУРАЖ РОСИЦА" ЕАД с ЕИК:

104095041, чрез пълномощника адв. С. П. от ВТАК, срещу „Агро груп Луковит“ ЕООД с ЕИК: 202789607, Д. В. В. с ЕГН: ********** и К. В. А. с ЕГН: ********** с посочена цена на иска 182 062.48 лв.

Твърди, че съгласно издаден на 20.04.2021г. Запис на заповед, който отговаря на задължителните реквизити съгласно чл.535 от ТЗ, първият ответник се е задължил да заплати неотменимо, без протест и без предявяване на ищцовото дружество сумата в размер на 312 700 лв. с падеж 15.11.2021г., а вторият и третият ответник са авалирали процесния менителничен ефект.

Солидарната отговорност на ответниците е установена по силата на закона с нормата на чл. 141, ал. 1, във вр. с чл. 121 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 от ТЗ.

Изтъква, че посоченият запис на заповед е издаден като обезпечение на задълженията на първия ответник - „Агро груп Луковит" ЕООД по сключен на 20.04.2021г. с ищцовото дружество договор за покупко-продажба (фючърсна сделка), съгласно който продавача „Агро груп Луковит" ЕООД се е задължило да достави в срок на купувача „Фураж Росица" ЕАД 1000 тона царевица 1 реколта 2021г., при цена от 265 лева на тон без включен ДДС или общо в размер на 265 000.00 лв. На основание чл. 4.2. от договора, при неизпълнение на задължението в срок, продавачът е длъжен да възстанови на купувача получената цена, ведно с лихва в размер на 18%, която върху платената авансово сума в случая е 47 700 лв., т.е. при забава на продавача, задължението му възлиза на 312 700 лв., колкото е по записа на заповед. За обезпечение на посоченото задължение и съгласно разпоредбата на чл. 5.6 от договора, на същата дата дружеството продавача е издало Запис на заповед в полза на купувача, авалиран лично от управителя на дружеството към този момент - третият ответник и от трето лице - вторият ответник, който е управителя на дружеството към настоящият момент.

Твърди, че на 28.04.2021г. продавачът е издал фактура № 282, като сумата е заплатена от ищеца-купувач на същата дата по банков път.

В договорения за доставка срок, първият ответник е доставил само 109.02 т. на договорена стойност 28 890.30 лв., като недоставеното количество от 890.98 т. е на стойност 236 109.70 лв. В тази връзка между ищеца и ответника „Агро груп Луковит“ ЕООД е подписан Анекс от 20.01.2022 г., с който страните са приели общ размер на задължението в размер на 267 750 лв., като първият ответник се е съгласил да достави в определени срокове 600 т. пшеница реколта 2022 г. и 350 т. царевица реколта 2022 г., при определена за всеки вид култура единична цена на тон. В договорените срокове „Агро груп Луковит“ ЕООД е доставило 420 т. пшеница на обща стойност 134 400 лв. и 116 т. царевица на обща стойност 29 290 лв., като недоставеното количество пшеница от 180 т. и царевица от 184 т. е на обща стойност 104 060 лв.

Твърди се, че на 29.11.2022 г. страните са подписали нов Анекс, с който са се съгласили непогасеното задължение да бъде погасено с доставка на 350 т. пшеница реколта 2023 г. при единична цена от 297.31 лв. на тон със срок 30.07.2023 г., но в този срок продавачът не е доставил никакво количество пшеница. Счита, че за периода от извършеното авансово плащане 28.04.2021г. до 06.11.2023г. - датата на предявяване на настоящия иск и съгласно разпоредбите на раздел IV от договора, размера на договорената лихва върху посочената невъзстановена сума е 47 310.98 лева.

На следващо място ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължението от първия ответник към 30.07.2023г. да достави 350 т. пшеница, 2 се е наложило да купува от друг продавач, но на значително по - висока цена от 385 лв. на тон, а не на 297.31 лв. на тон, поради което същият дължи и обезщетение за нанесени вреди в общо в размер на 30 691.50 лв., представляваща претърпяна загуба в посочения размер. Размерът на задължението по каузалното правоотношение обосновава размера на претенцията му по менителничния ефект.

Моли съда да постанови решение, с което осъди „Агро груп Луковит“ ЕООД с ЕИК: 202789607, представлявано от управителя Д. В. В., Д. В. В. с ЕГН: ********** и К. В. А. с ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „ФУРАЖ РОСИЦА" ЕАД, с ЕИК: 104095041, представлявано от Изпълнителния директор Л. Б. Л., сумата 182 062.48 лв., дължима по Запис на заповед от 20.04.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар.

В срока по чл.367, ал.1 по делото е постъпил отговор на ИМ от ответника К. В. А., чрез пълномощника адв.С. М. от САК, в който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Не оспорва обезпечителния характер на издадената запис на заповед, но посочва, че в договора е налице изрично уговорено положително прекратително условие, а именно че при продажба на дружествените дялове от страна на К. В. А., същият ще бъде освободен от всички задължения по посочения договор. Твърди, че на 01.06.2021 г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове с нотариално удостоверяване на подписите peг. № 5453/01.06.2021г. и нот. удостоверяване на съдържанието рег.№ 5454, т.3, акт 89 на Нотариус В.М. рег.

№ 53 при НК, по силата на който К. В. А. и В.К. А. са прехвърлили дяловете си на новия собственик на дружеството - Д. В. В.. Посоченото прехвърляне на дружествени дялове е вписано в търговския регистър под № 20210616150459.

Счита, че към настоящия момент всички негови задължения във връзка с договора за покупко-продажба от 20.04.2021 г., включително гаранционни такива, са изцяло погасени и искът е неоснователен.

На второ място изтъква, че главното задължение на продавача съгласно т.1.2. от договор за покупко-продажба от 20.04.2021 г. е погасено чрез извършване на обективна новация съгласно чл. 107 ЗЗД. С подписването на приложения по делото Анекс №1 от 21.01.2022 г., главните страни по договора 3 са постигнали съгласие за промяна в предмета на дължимата престация.

Задължението е подновено, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. По този анекс е налице прието частично изпълнение, което потвърждава действието му. В такъв случай обезпеченията на старото задължение не се запазени за новото, тъй като лицата, които са ги дали, не са се съгласили за това съгласно разпоредбата на чл. 107 ЗЗД. В тази връзка дори да приемем, че липсва прекратително условие, гаранционните задължения във връзка с издадения запис на заповед са погасени.

На трето място, моли да се приеме, че главното задължение на Продавача съгласно т.1.2. от договор за покупко-продажба от 20.04.2021г. отново е погасено, чрез извършване на обективна новация съгласно чл. 107 ЗЗД. С подписването на приложения по делото Анекс № 2 от 29.11.2022 г., главните страни по договора са постигнали безусловно съгласие за промяна в предмета на дължимата престация. Новият елемент се отнася до предмета на задължението - длъжникът поема по споразумение с кредитора дълг с нов предмет. И в този случай обезпеченията на старото задължение не се запазени за новото, тъй като лицата, които са ги дали, не са се съгласили за това.

Изрично оспорва конкретното каузално правоотношение, свързано с издадения гаранционен запис на заповед поради наличието на сбъднато прекратително условие и наличието на новирани каузални правоотношения, без връзка с издадения менителничен ефект. Затова моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска на ищеца като неоснователен и му присъди направените по делото разноски в размер на 11 480 лв. адвокатски хонорар.

В срока по чл.372 от ГПК е подадена допълнителна искова молба от „ФУРАЖ РОСИЦА" ЕАД, чрез пълномощника адв.С. П., в който оспорва направените в отговора от ответника К. А. възражение за наличие на прекратително условие, тъй като претенцията му към него не е основана на посочения от него договор, а на основание менителнично поръчителство /авал/. Изтъква, че по посочения договор ответникът А. не е страна и не е поемал никакви задължения, за да бъде освобождаван от тях при настъпване на определени обстоятелства. Задълженията му са по поетото от него менителнично поръчителство /авал/, като каузалното правоотношение обосновава само размера на задължението му, а не и основанието на задължението.

4

На следващо място оспорва изложените в отговора съображения за наличие на обективна новация, която води до погасяване на обезпеченията, в т.ч. и задължението на ответника А.. Твърди, че авалистът не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да му предостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ както абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората.

Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузално правоотношение между приносителя и хонората, е допустимо само ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение, ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, каквито обстоятелства в случая не са налице.

Твърди, че с подписаните допълнителни анекси към основния договор /фючърсна сделка/ от 20.04.2021г. не е променян предмета на доставка, който е „зърнени или маслодайни култури", като само е уточнен вида им, поради което не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Изтъква, че с Анекс 1 и Анекс 2 страните по договора не са изразили воля за погасяване на задължението по него и за поемане на ново задължение, като развива подробни съображения и цитира практика на ВКС.

В срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника К. В. А., чрез пълномощника адв.С. М., в който оспорва основателността на предявения иск. Цитира т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че при направено релативно възражение/твърдение, основани на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото относителното възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед, с навеждането им по иска за вземането по менителничния ефект. Повторно излага наведените в отговора доводи за погасяване на вземането по договора от 20.04.2021 г. Допълнително изтъква, че представения запис на заповед е издаден в нарушение на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, както и по допустимостта на иска срещу него на основание чл.147 ЗЗД.

5

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.С. П., който поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което ги уважи. Подробно съображения излага в представеното писмено становище.

Ответникът К. А. се представлява от упълномощения процесуален представител адв.С. М., който оспорва предявените искове на изложените в отговорите основания. Подробни доводи излага в представената писмена защита.

Ответниците „Агро груп Луковит“ЕООД и Д. В. В. редовно призовани за съдебните заседания не се е явяват и не са изразили становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.04.2021 г. между „ФУРАЖ РОСИЦА" ЕАД като купувач и „Агро груп Луковит“ ЕООД като продавач е сключен договор за покупко-продажба /фючърсна сделка/ на 1000 т. царевица от реколта 2020/2021 г. на стойност 265 000.00 лв. без ДДС или 265.00 лв. на тон без ДДС. Между страните е постигната договореност относно параметрите на стоките и срока за тяхното предаване – 15.11.2021 г. Според клаузата на чл.2.2 купувачът заплаща по банков път договорените количества стока от съответния вид при издаване на авансова фактура от продавача, но без да е посочен срок за изпълнение на това задължение. За гарантиране на сумата от извършеното авансово плащане, продавачът издава в полза на купувача Запис на заповед, подписан от овластено за целта лице /чл.2.3/. Съгласно чл.4.1, при неизпълнение на договора от страна на продавача, същият е длъжен да възстанови в срока за доставка, определен в чл.1.1, платената от купувача авансова сума за недоставеното количество, заедно с лихва от 12% за периода от датата на извършване на авансовото плащане до датата на крайния срок за доставка, определен в чл.1.1, както и обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди. Според договореното в чл.4.2 , при неизпълнение на хипотезата по чл.4.1, продавачът е длъжен да възстанови платената от купувача авансово сума за недоставеното количество, заедно с дължима лихва от 18% за периода от датата на извършване авансовото плащане до окончателното издължаване на сумата, както и обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди.