Решение № 5245 от 17.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5245 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100505482 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 766 от 17. 01.2023 г. на СРС, 168 състав по гр.д.№ 3554 по описа за 2022 г. се: ОСЪЖДА "Н О." ЕООД да заплати на К.Й.К. , на основание чл. 200 КТ сумата 5000.00 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от настъпила на 08.06.2021 г. трудова злополука, приета за такава с разпореждане № 30609 от 18.06.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ София -град, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 114, 00 лева (сто и четиринадесет лева) - разноски за обезпечаване на иска като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до сумата 30 000, 00 лева, предявен като частичен от 60 000, 00 лева, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от К. Й. К., ищец пред СРС.

1

Решението се обжалва в частта в която претенцията й по чл.200 КТ е била отхвърлена ; в частта досежно законната лихва, както и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД. Определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено със сериозността на претърпяната травма, отражението, което същата оказала върху ищцата, както и със силата на негативните преживявания от страна на ищцата поради тази травма. Не бил съобразен и възстановителния период, който бил доказан, че е продължил 4-5 месеца.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваните му части като претенцията на ищцата се уважи в пълен размер като се присъди и законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 08.06.2021 г. до окончателното плащане на обезщетението. Претендират се и разноски – пред първата инстанция в пълен размер, както и пред настоящата.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от „Н О.“ ЕООД , ответник пред СРС.

Неправилно СРС бил приел, че разпореждането от 18.06.2021 г. на Началника на ТП на НОИ- София-град за установяване на трудовата злополука на 08.06.2021 г. е валиден индивидуален административен акт.

Неправилно СРС приел, че е недопустимо същото да се оспорва по реда на чл.17, ал.2 ГПК, тъй като ответникът бил страна в административното производство. Намира, че разпореждането било издадено в нарушение на чл.59, ал.2,т.4 АПК. Затова счита, че трудовата злополука не е установена с валиден индивидуален административен акт. Неправилно СРС бил отхвърлил възражението на ответника, че травмата е получена в резултат на „груба небрежност“ от пострадалата ищца. Счита, че работничката сама се е поставила в риск, тъй като не била подредила работното си място. Затова било налице съпричиняване при 90 %. От тук и неправилно й било присъдено обезщетение за сумата над 3 000 лв. Намира за неоснователни доводите на въззивницата относно приложението на чл.52 ЗЗД. Решението било правилно и в частта относно присъдената лихва, считано от момента на настъпване на увреждането, до който момент ответникът изпадал в забава, т.е. не била необходима покана. Счита, че разноските са разпределени от СРС съобразно основателността на исковата претенция.

2

Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло поради нищожност на акта за наличие на трудовата злополука или ако съдът приеме, че акта е действителен, да отмени първоинстанционното решение в частта в която претенцията на ищцата по чл.200,ал.1 КТ е уважена за сумата над 3 000 лв. до 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2021 г. до изплащане на сумата. Претендират се разноски.

По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС – К. Й. К., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта в която претенцията е била уважена. Отговорът, обаче, е подаден сред изтичането на срока по чл.263, ал.3, предл.2 ГПК, който е едноседмичен – препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ищцата на 04.04.2023 г., а отговора е подаден на 18.04.2023 г. С оглед заявеното от процесуалния представител на ищцата в първото по делото пред настоящата инстанция /и единствено/ публично съдебно заседание, отговорът следва да се счита за писмена защита по съществото на спора.

По допустимостта на въззивната жалба, подадена от ищцата:

Въззивницата е уведомена за решението на СРС, на 25. 01.2023 г. Въззивната жалба е подадена на 02.02.2023 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По допустимостта на насрещната въззивна жалба, подадена от ответника:

Въззивната жалба на ищцата е била връчена на ответника /пред СРС/ на 21.02.2023 г. Насрещната въззивна жалба е подадена на 06.03.2023 г., т.е. в срока по чл.263, ал.2 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Насрещната въззивна жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес:

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.200 КТ. Освен това отговорността на работодателя била обективна и безвиновна. Трудовата злополука била установена с влязло в сила разпореждане и съдът бил обвързан от същото. Разпореждането представлявало официален удостоверителен документ по чл.60, ал.1 КСО. Ответникът бил участник в административното производство по издаване на индивидуалния административен акт поради което инцидентното произнасяне по законосъобразността му от гражданския съд било недопустимо.

Разпореждането представлявало официален удостоверителен документ по чл.60, ал.1 КСО, който се ползвал с материална доказателствена сила относно механизма на увреждането. Затова и съдът е приел, че трудовата злополука е реализирана по следния начин – ищцата като работник в кроячния цех на 08.06.2021 г. по време на накатаване на плат се спъва в захранващия кабел на автоматичната ножица, пада на колене и получава травма на лявото коляно.

Страните не спорели, че в резултат на това ищцата е получила счупване на патела на левия крак без дислокация, което било фиксирано с поставянето на ортеза. Установено било, че за периода от 09.06.2021 г. до 06.10.2021 г. ищцата била ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност.

Възражението на ответника за допусната от ищцата груба небрежност е прието за недоказано и неоснователно. За да достигне до този извод СРС се е позовал на чл.201 ГПК и съдебната практика, която е цитирал.

Посочил е, че „груба небрежност“ е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и найнебрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия, както и че небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. При трудовата злополука, за да имало съпричиняване следвало да е установено, че 4 работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност. Цитирал е решение от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. ІІІ г.о. на ВКС , където на въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда, е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, б и л даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение (груба небрежност), като преценката била конкретна и зависи от фактите по делото.

В случая се установило, че пострадалата се била спънала в захранващия кабел на автоматичното устройство за отрязване на настила (електрическа гатерна ножица), който според правилата за безопасност на труда, в който смисъл било и заключението на съдебнотехническата експертиза трябва ло да минава под масата за накатаване, да бъде прикрепен към нея и да няма досег с пода на помещението. Не било спорно, че на ищцата бил проведен начален и периодичен инструктаж за работа с процесната режеща машина, както и че на видно място в цеха б и л а поставена Инструкция за безопасна работа с автоматично устройство за отрязване на настила. Според последната преди започване на работа работникът бил длъжен да подреди и почисти работното си място, да провери за повреди и наранявания по ел. кабели и ако има такива незабавно да се обърне към квалифицирано лице за тяхната подмяна. По делото не се установило работното място на ищцата да не е било почистено и подредено през времето на полагане на труд в процесния ден, започвайки смяната от 08:00 часа до момента на инцидента около 15:00 часа. Нямало данни или твърдения по делото свободно висящият захранващ кабел на машината да е имал повреди или наранявания, за да възникне задължение за ищцата незабавно да се обърне към квалифицирано лице. И според свидетеля Ф., направил периодичния инструктаж на ищцата, същата следвало да следи релсите на масата да са чисти, предпазителят да е сложен, работното място да е чисто и проверено, кабелите да не са с нарушена цялост, неизпълнение на които задължения не се установявало. Действително, ищцата б и л а поела 5 задължение да спазва утвърдените при работодателя правила за безопасни и здравословни условия на труд, но посоченото от вещото лице по съдебно техническата експертиза, че процесният кабел трябвало да минава под масата, да бъде прикрепен към нея и да няма досег с пода, не б и л о част от задълженията на ищцата съгласно Инструкцията за безопасна работа с автоматично устройство за отрязване на настила. В протокола за трудова злополука било посочено, че пострадалата не била забелязала положението на кабела до момента на злополуката и не можела да каже от кой момент кабелът не е бил закрепен за масата, но това не можело да каже и ръководителят на звеното и техникът, които следва ло да отговарят за изправността на всички машини в цеха и за условията за безопасна работа на служителите в тях, в качеството им на инструктиращ и съответно квалифицирано лице. При тези данни СРС е приел, че не се установява виновно допринасяне от страна на пострадалата за настъпване на увреждането, тъй като тя не б и л а имала задължение да проверява положението на главния захранващ кабел и дали той е прихванат към долната част на масата посредством кабелна превръзка преди пристъпване към отрязването на накатания плат. Изводът на вещото лице по съдебно техническата експертиза за наличие на груба небрежност б и л правен и не обвързвал съда. При тези обстоятелства СРС е достигнал до извода, че макар и да не б и л а видяла непосредствено преди падането висящия кабел, действията на ищцата не разкривали проявена груба небрежност. Злополуката не била пряко свързана с изпълнението или неизпълнението на установените с нормативен акт или от работодателя изисквания за работник, който работи на гатерна ножица в предприятието на ответника. Обстоятелствата, при които б и л а настъпила злополуката, съдът е намерил за житейски възможна ситуация, при която травматичния резултат не е могъл да бъде избегнат. По тези съображения искът по чл. 200 КТ се явявал доказан по основание.