Решение № 52 от 16.02.2015, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер: ……52………………. Година 2015г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ

На 16.02.

2015 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :

СЕКРЕТАР : ДИМИТРИЙКА НИКОЛОВА

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ гр. д . № 145 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 235 от ГПК – за постановяване на съдебно решение .

Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова молба , подадена от Н.И.Г.

***, ЕГН ********** *** , ЕИК

83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния директор С. С. П .

С отговора на исковата молба ответника е предявил регресен иск против лицето И. А.Б. *** , ЕГН ********** . Искът е предявен при условията на евентуалност.

Искането е да се осъди ответника по иска да заплати в полза на застрахователя , застрахователното обезщетение ,което той евентуално ще бъде осъден да заплати в полза на увреденото лице . Иска се присъждането и на сторените съдебно – деловодни разноски ,както и законна лихва от датата на плащането . Искът е предявен за сумата от 26 000 лв., като частичен иск от 200 000 лв. В открито съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа иска .

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , в който се оспорва иска по основание по размер . Искането е да се остави без разглеждане регресния иск , поради неговата процесуална недопустимост, а при условията на евентуалност да се отхвърли иска или евентуално да се уважи частично иска . В открито съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа отговора .

С решение № 317 /09. 07. 2014г. съдът е приел , че по главния иск изцяло е осъществен фактическия състав на прекия иск по чл. 226 от КЗ .

Приел е частичната основателност на иска . С решението съдът е приел , че обратния иск е процесуално недопустим, като е прекратил производството по този иск.

С определение № 19/

19. 01. 2015г. на Апелативен съд гр. Пловдив е отменено определението на Окръжен съд Пазарджик , инкорпорирано в цитираното по – горе решение, с което е прекратено производството по обратния иск и делото е върнато на окръжния съд за произнасяне по обратния иск .

Пазарджишкият окръжен съд

, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК , счита , че предявения обратен иск е изцяло основателен.

Обратният иск подлежи на разглеждане, тъй като съдът е уважил главния иск . Условието , при което е предявен обратния иск / уважаването на главния иск / се е сбъднало , поради което съдът има процесуалното право да се произнесе по обратния иск .

Регресното право е предявено на основание чл. 274 а.

2 от КЗ. Според посочената правна норма застрахователя има право да получи платеното обезщетение от лицето, което е управлявало МПС без свидетелство за управление.

Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, съдът е длъжен да направи разграничение между суброгационното право по чл. 213 от КЗ и правото на регрес по чл. 227 и чл. 274 от КЗ. Регресното право по чл. 227 и чл. 274 от КЗ не е суброгационно право, тъй като при този вид регрес застрахователя не встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата . При суброгацията по чл. 213 от КЗ претенцията на застрахователя е насочена против причинителя на вредата . При регресната отговорност по чл. 227 и чл. 274 от КЗ отговорността е насочена против застрахования . Суброгацията по чл. 213 от КЗ е допустима само при имущественото застраховане. В областта на личното застраховане/ при застраховките „ злополука „ и „ живот „ / тя не е допустима. Това произтича от същността на имущественото застраховане. То има за предмет да обезщети увреденото лице . Личното застраховане няма такъв обезщетителен характер. При задължителната застраховка „ГО“ суброгацията също не е допустима . Това е така , тъй като при този вид застраховане не се покриват щетите на застрахования , както е при имущественото застраховане ,а се покриват щетите на трети увредени лица . При задължителната застраховка „ ГО“ застрахователя не може да встъпи в правата на застрахования против причинителя на вредата , тъй като тук застрахования е причинител на вредата. При задължителната застраховка „ ГО“ застрахователя има право да иска от застрахования , това което е заплатил вместо него на увреденото лице . Тази възможност е ограничена обаче в строго регламентирани от закона случаи . Това са хипотезите , посочени в текстовете на чл. 227 и чл. 274 от КЗ . При суброгацията по чл. 213 от КЗ такива хипотези няма , тъй като там застрахователя винаги има право да търси от причинителя на вредата заплатеното застрахователно обезщетение , след неговото изплащане .

В писмените бележки на пълномощника на ответницата по обратния иск се твърди ,че застрахователя няма право на регрес против лицето И. А.Б. , тъй като тя не е „застраховано лице“ по смисъла на закона . Възражението е неоснователно .

По силата на чл. 257 а. 1 от