Решение № 4518 от 26.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4518 гр. С., 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100102066 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са иск с правно основание чл. 108 ЗС и искове с правно основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Ищцата С. Б. И. излага, че била собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. С. кв. ****3: поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, с площ 760 кв. м по документ за собственост и 738 кв. м по скица от АГКК, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с номер по предходен план 513 квартал 49 парцел II, включващ еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастрална карта, с предназначение жилищна сграда еднофамилна, със застроена площ 116 кв. м, с хоризонтално просТ.твено разпределение: полуподземен етаж със застроена площ 113,95 кв. м, включващ гараж, коридор, три избени помещения, склад и стълбище; първи жилищен етаж със застроена площ 133,50 кв. м, включващ две спални, дневна-столова, кухня, баня с тоалетна, коридор, два балкона и стълбище; и гараж и ателиета с идентификатор *** по кадастрална карта, на калкан с горепосочената жилищна сграда, с предназначение сграда със смесено предназначение, със застроена площ 65 кв. м, състояща се от гараж на приземния етаж със застроена площ 65,57 кв. м и ателиета на втори етаж със застроена площ 74,76 кв. м, включващи две ателиета, склад, тоалетна, коридор и открита тераса. Дворното място било придобито от съпуга на ищцата през 1977 г. и към него през 1978 г. били придадени 30 кв. м по регулация.Сградите били построени следващите 5-6 години.

1

С нотариален акт за дарение № 159 от 05.11.1984 г. съпругът на ищцата Р. И. дарил по 1/4 ид.част от имота на децата си. Според ищцата това било в нарушение на закона, тъй като имотът бил нейна и на съпруга и съпружеска имуществена общност, а ищцата не е давала съгласие и не е упълномощавала съпруга си да се разпорежда с имота.

Последващият договор за доброволна делба от 26.11.1997 г. също бил нищожен, тъй като имотът - предмет на договора, бил СИО, а ищцата се съгласила да подпише договора, за да мъже синът й - ответникът М. Р. И. да получи кредит. Според ищцата, с договора за делба никой от съделителите не получил уравнение на дяловете, договорът бил привиден и не била спазена формата на чл. 18 ЗЗД, поради което бил нищожен. Ищцата твърди, че никой от съделителите не целял правните последици на договора, а само създаването на документ, който да послужи на ответника М. Р. И. пред банка.

С НА № 40 от 23.05.2000 г. ответникът М. Р. И. се задължил да прехвърли имота на В.А.Г.. Според ищцата, продавачите по сделката М. И. и П. И. И. не били собственици на имота. Сделката, сключена с НА № 40 от 23.05.2000 г., била привидсна и прикривала заем, за обезпечение на който ответникът следвало да прехвърли имота в нарушение на забраната на чл. 152 ЗЗД.

С последващ НА № 86 от 05.12.2008 г. В.А.Г. продал имота на Г.С.Т..

Според ищцата, сделката не е била годна да прехвърли собствеността, тъй като продавачът В.А.Г. не бил собственик, и била нищожна поради неравностойност на престациите в нарушение на добрите нрави.

С последващ НА № 67 от 12.02.2015 г. Г.С.Т. прехвърлил имота на "ТМ Т. 12" ЕООД. Според ищцата, сделката не е била годна да прехвърли собствеността, тъй като продавачът Г.С.Т. не бил собственик, била привидна, тъй като купувачът не е платил цена, и била нищожна поради нееквивалентност на престaциите.

Впоследствие купувачът по НА № 67 от 12.02.2015 г. "ТМ Т. 12" ЕООД учредил договорна ипотека в полза на "М.К. груп" ООД. Ищцата твърди, че сделката е нищожна, тъй като "ТМ Т. 12" ЕООД не е бил собстевник на имота.

С този довод ищцата излага теза, че издаденият изпълнителен лист не било годно основание за провеждане на изпълнение чрез публична продан на имота. Издаденото в резултат на публичната продан постановление за възлагане не Било годно да отрече собствеността на ищцата върху процесния имот.

Ищцата твърди, че от 1977 г. владеела имота, от 1982 г. владеела и къщата и всички постройки, заедно със съпруга си, а от 2005 г. заедно с внука си Р. М.ев И.. На основание тези твърдения се позовава на придобивна давност.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба, уточнена с молба с вх. № 35050 от 07.06.2022 г., са направени искания до съда:

- да признае по отношение на ответника Н. И. И. собствеността на ищцата С. Б. И. върху имота и да осъди ответника Н. И. И. да предаде на ищцата владението върху имота;

2

- да прогласи по отношение на ответниците М. Р. И. и Ю. Р. И. за недействителен договор за дарение с НА № 159 от 1984 г., поради противоречие с чл. 13 СК от 1968 г.;

- да прогласи по отношение на ответниците М. Р. И. и Ю. Р. И. недействителността на договор за доброволна делба от 26.11.1997 г. поради противоречие със закона и привидност.

Ответникът Н. И. И. чрез упълномощения от него представител оспорва иска. Оспорва доводите на ищцата за нищожност на дарението на идеална част от имота, направено от съпруга на ищцата Р. И., и на договора за доброволна делба. Оспорва и доводите за нищожност на последващите разпоредителни действия с имота.

Ответникът Ю. Р. И. чрез упълномощен представител оспорва предявените срещу него искове. Оспорва придобиването на имота от ищцата и съпруга и в режим на СИО, като прави насрещно твърдение, че имотът е придобит със средства и парични влогове на Р. М.ев И.. При евентуалност твърди, че е придобил 1/3 идеална част от собстевността върху дворното място и на сградата като приращение, по наследяване от баща му Р. М.ев И..

Оспорва придобиването на имота от ищцата по давностно владение.

Ответникът М. Р. И. в молба с вх. № 14735 от 16.02.2023 г. (л. 176-179 ), без да взема становище по същество на спора, прави изложение на обстоятелствата, които приема, че са от значение за предмета на спора.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Ищцата С. Б. И. и лицето Р. М.ев И. са били съпрузи. С нотариален акт №179 от 29.12.1977 г. том ХХХ дело № 4754/77 г. Р. М.ев И. придобил чрез покупко-продажба по реда на чл. 20 ЗСГ (отм.) чрез ИК на РНС "Девети септември" следния недвижим имот: празно дворно място от 660 кв. м, съставляващо парцел VIII-396 от кв. 49 по плана на гр. С. м. Враждебна, с неуредени сметки по регулация за 30 кв. м, при съседи: от две страни улица, С.Д.С. и наследници на С.В.М.. Към имота била придадена по регулация от имот пл. № 423 площ от 30 кв. м, което се удостоверява с НА № 95 от 21.12.1978 г. том X I дело № 2288/78 г. В поземления имот била построена едноетажна жилищна сграда с площ 60,35 кв. м, състояща се от три стаи, кухня столова, заедно с изба и противорадиационно укритие, и подпокривно просТ.тво - таван. С НА № 159 от 05.11.1984 г. том XXV дело № 4154/84 г. Р.

М.ев И. дарил на синовете си - ответниците М. Р. И. и Ю. Р. И., по 1/4 идеална част от недвижимия имот - едноетажна жилищна сграда с площ 60,35 кв. м, състояща се от три стаи, кухня столова, заедно с изба и противорадиационно укритие, и подпокривно просТ.тво - таван., заедно с дворното място, в което е построена - имот пл. № 396 парцел VIII в кв. 45 по плана на гр. С. м.

Враждебна, цялото с площ 660 кв. м. С договор за доброволна делба от 26.11.1997 г., сключен между Р. М.ев И., С. Б. И., М. Р. И. и Ю. Р. И., страните уговорили М. Р. И. да получи в дял едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С. кв. ****, със застроена площ 60,35 кв. м, състояща се от три стаи, 3 кухня, столова, заедно с изба и противорадиационно укритие, заедно с подпокривно просТ.тво, заедно с дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел II-513 (стар VIII-396) в квартал 49 по плана на гр. С. м. "Враждебна" цялото с площ 660 кв. м. Според точка втора от договора, за уравнение на дяловете съделителят М. Р. И. е изплатил на Р. М.ев И., С. Б. И. и Ю. Р. И. сумите от по 32500 лева на всеки съделител. Към поземления имот били придадени 100 кв. метра от имот пл. № 512, видно от НА № 94 от 04.08.1998 г. том XI дело № 10395/98 г.

С НА № 40 от 23.05.2000 г. том I рег. № 1482 дело № 43/2000 г. на нотариус Борислава Налбантова, ответникът М. Р. И. и съпругата му П. Т. И. продали имота на В.А.Г., с продажна цена в договора 47410,80 лева, в който размер е данъчната оценка на имота. В нотариалния акт поземленият имот е описан като парцел II-513 в кв. 49, а реализираните в него строежи са описани като: еднофамилна, двуетажна масивна жилищна сграда с хоризонтално просТ.твено разпределение, както следва: полуподземен етаж - застроена площ от 113,95 кв. м, състоящ се от гараж, коридор, три избени помещения, склад и стълбище; първи жилищен етаж със застроена площ от 133,50 кв. м, състоящ се от три спални, дневна-столова, кухня, баня-тоалетна, коридор, два балкона и стълби; втори жилищен етаж, със застроена площ от 121,34 кв. м , състоящ се от две спални, дневна-столова, кухня, баня-тоалетна, коридор, два балкона и стълбище; и построени на калкан гараж и ателиета: гаража на приземния етаж със застроена площ 60,57 кв. м, ателиетата на втория етаж със застроена площ 74,76 кв. м. С последващ НА № 186 от 05.12.2008 г. том XI рег.

№ 37931 дело № 2148/2008 г. на нотариус Р.Д., В.А.Г. продал поземления имот с построените в него сгради на Г.С.Т. на цена от 45036,20 лева. Поземленият имот е нанесен с идентификатор ***, построената в него жилищна сграда е нанесена с идентификатор ***, а построените на калкан с жилищната сграда гараж и ателиета - с идентификатор *** в действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-61 от 27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, видно от приложените скици. С НА № 67 том I рег. № 1610 дело № 47/2015 г. на нотариус М.И., Г.С.Т. продал имота на "ТМ Т. 12" ЕООД на продажна цена от 50000 лева.

Приобретателят на имота "ТМ Т. 12" ЕООД учредил върху имота договорна ипотека в полза на "М.К. груп" за обезпечение на кредит, която ипотека е обективирана в НА № 22 от 02.04.2015 г. том II рег. № 3572 дело № 152/2015 г. на нотариус М.И.. Имотът бил предмет на публична продан по изп. дело № 20158390400355 на ЧСИ И.М.-К., при която бил възложен на обявения за купувач ответник Н. И. И.. Обявеният за купувач ответник Н. И. И. бил въведен във владение на имота с протокол за въвод във владение от 20.04.2017 г.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Поземленият имот, предмет на НА № 179 от 29.12.1974 г. е придобит от Р. М.ев И. по време на брака му с ищцата С. Б. И. и е съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 13 ал .1 от Семейния кодекс от 1968 г. (отм.).

Съпружеска имуществена общност по силата на приращението е и 4 построената в имота жилищна сграда. Съгласно чл. 13 ал. 3 и 7 СК от 1968 г., съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, когато законът изисква нотариална форма за съответното действие. Договорът за дарение на по 1/4 идеална част от имота в полза на ответниците М. Р. И. и Ю. Р. И., обективиран в НА № 159 том ХХV дело № 4154/84 г., е сключен без съгласие на ищцата С. Б. И. като собственик на имота при условията на СИО, дадено в изискуемата форма, поради което същият е нищожен. Поради това, той не е породил вещнопрехвърлително действия на по 1/4 идеална част от имота в полза на ответниците М. Р. И. и Ю.

Р. И..

Последващият договор за доброволна делба от 26.11.1997 г. е сключен с участието на Р. М.ев И. и ищцата С. Б. И. като собственици на имота в режим на СИО, и с участието на ответниците М. Р. И. и Ю. Р. И. като несобственици, поради нищожност на извършеното от Р. М.ев И. дарение. Участието на несобственици като страни в договора за доброволна делба не я прави нищожна. В конкретния случай обаче не е спазена изискуемата според чл. 18 ЗЗД нотариална форма на действителност при прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, което обуславя нищожност на договора за доброволна делба на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД.