Решение № 572 от 27.06.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. С., 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.С.П.И. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530102704 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. и. В. твърди в исковата си молба, че на - г. , около 20.20 ч., в Община С., на път -, -+-, настъпило ПТП между ППС марка -, модел -, с ДКН -, собственост на М. и управлявано от Х. и ППС марка -., модел -, с ДКН -, собственост на и управлявано от Н.. Механизмът на ПТП бил следният: л.а. -, управляван от Х., се движел с несъобразена с релефа на местността скорост и при извършване на маневра ляв завой водачът му загубил контрол над МПС, като се завъртял и навлязъл в лентата за насрещно движение, където по това време се движел л.а.

-., управляван от Н.. Настъпил удар между двата автомобила, като контактува ли дясната странична част на л.а. - и предната част на л.а. -.. Вследствие на ПТП, и., която пътувала в л.а. „А.“, получила следните травматични увреждания: контузия на гръден кош , кръвонасядане по долната устна на устата, кръвонасядания по дясна слабинна област и долна трета на коремна стена в ляво. Причина за настъпилото ПТП било виновното поведение на водача на л . а . - Х., който не б и л съобразил скоростта на движение на автомобила с релефа на местността и пътните условия. Поради това навлязъл в лентата за насрещно движещи се автомобили и настъпил удар с л.а. -.. За увреждащият л.а. била налице сключена задължителна за-овка „гражданска отговорност“ с ответника, която била обективирана в за-ователна полица -22/- със срок на валидност от 13:50 ч. на - г. до 23:59 ч. на - г. /погрешно изписано - г./, тоест, към момента на настъпване на ПТП на - г. , за същия имало валидно сключена за-овка „гражданска отговорност“. По силата на този договор заователят покривал отговорността на за-ованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10420000 лева за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди 1 вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която сума представлявала максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна за-овка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на ПТП. В ОД на МВР С., по повод настъпилото ПТП, било образувано ДП №/-- г. по описа на С. С., пр.пр. №-/- г. по описа на Р П С.. Получените от нея телесни увреждания били в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Х.. След настъпване на ПТП и получените травми била прегледана в Ц СМП С..

Оплаквала се е от силни болки в областта на гърдите. Направени й били необходимите изследвания и установено наличието на контузия на гръдния й кош. След инцидента започнала да поддържа високи стойности на кръвно налягане, което било нетипично за нея, което състояние продължавало и към днешна дата. При извършените впоследствие контролни прегледи съобщава ла за спонтанни и палпаторни болки в гръдния кош и около него. Два месеца след настъпване на инцидента била в болничен поради временна неработоспособност. Освен претърпените физически болки и страдания, търпяла и морални такива. Не само заради отраженията на нейните увреждания, но и поради обстоятелството, че по време на ПТП загинал нейният домашен любимец. Имала -, -, на име -, което със - й отглеждали с голям ентусиазъм и приемали за член от семейството. Преживеният - оказал влияние върху психическото и емоционално й състояние. След инцидента б и л а силно притеснена, неспокойна, потисната и напрегната. Непрекъснато мислела за случилото се, което провокирало чести -ови изживявания. Трудно се концентрира ла, разсеяна била. Рязко ограничила социалните си контакти. Нямала желание да извършва обичайните си дейности и контактува с хора, което било изключително нетипично за човека, който била преди инцидента. Известен период от време имала проблеми със съня. Изпитвала и - от автомобили. Всички тези обстоятелства и лошото й психично здраве наложили посещение при -, където било установено, че вследствие на произшествието била преживяла силен емоционален - и настъпило разстройство в адаптацията. Загубата на -т й любимец довела до допълнителни отрицателни емоции, дискомфорт, лабилност, тревожност и чувство за невъзможност за справяне със ситуацията. В резултат на получените телесни увреждания и претърпените морални вреди извършила и разходи в размер на 550 лева за изследване от - и издаване на заключение и становище, за което й била издадена фактура № 9/03.09.- г.

Съгласно чл. 380 КЗ с претенция о т 08.09.- г. предявила претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди пред ответника, като м у представила всички налични у нея документи, в това число констативен протокол за ПТП с пострадали лица и медицински документи, като посочила и банкова сметка за превеждане на обезщетението. С писмо о т 06.10.- г. той я уведомил, че представените документи били разгледани от негова комия, която й определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, което според нея било занижено спрямо действително претърпените вреди и не било годно да компенсира преживените от нея физически и морални болки и страдания. Искането по същество е да се осъди ответника да заплати на и. сумата от 3000 лева за обезщетение на причинените й от ПТП неимуществени вреди - болки и страдания от травматичните й увреждания, -, сумата от 1000 лева за обезщетение на неимуществени 2 вреди – болки и страдания от загубата на домашния й любимец при ПТП, сумата от 550 лева за обезщетение на причинените й имуществени вреди от същото ПТП, за направени разходи за изследване от - и издаване на заключение и становище, за което била издадена фактура № 9/03.09.- г., и законна лихва върху тези обезщетения от 06.10.- г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

Ответникът З. заема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и писмени становища, и в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

От представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица от - г. и план – схема на ПТП към същия протокол, протокол за оглед на ПТП и съставения албум по д.пр. № 207/- г. на Сектор ПП – ОД на МВР С. (л. 9-23), преценени съвкупно с показанията на свидетелите С. (-) и С. (-), които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят и допълват от останалите доказателства по делото (чл. 172 ГПК), представените в първото заседание в заверен от пълномощника на ответника препис материали по негова за-ователна преписка по щета № Р00001000-04-20-7490/19.08.- г. (л. 110-131), заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза (ЗСАТЕ), което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза (ЗСМЕ), което съдът също възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че на - г., около 20.00 часа, на път - -+-, между селата - и -, при сухо време, на смрачаване, в посока север, към с. - се е движил със скорост около 90 км/ч л.а. М. с рег. № -, собственост на М. и управляван от Х., а по същото време в обратна посока към с. - се е движил със скорост около 40 км/ч л.а. - с рег. № -, собственост и управляван от - на и. – Н., като на предната дясна седалка в същия автомобил се е возела с поставен обезопасителен колан и и. по делото (св. С., л. 187, т. 1 и 3 ЗСАТЕ, л. и 144 и 146, и ЗСМЕ, л. 207). Времето е било ясно, пътната настилка – суха, видно от плансхемата към протокола за ПТП (л. 10). Поради управление на л.а. - с несъобразена с релефа на местността (остър ляв завой с радиус от 60 м – т. 4 ЗСАТЕ, л. 146 ) скорост от 90 км/ч, водачът на този автомобил е загубил управлението му докато описвал дъгата на завоя, което го -нало и той задействал спирачките на автомобила в момент, когато вече е навлязъл в завоя, което предизвикало загуба на странично сцепление и настъпило странично плъзгане на управляваният от него автомобил, който се завъртял обратно на часовниковата стрелка и с дясната си странична част навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпил удар с движещият се в същата лента л.а. -., управляван от - на и.. При това ПТП управляваният от 3 последния автомобил контактувал с предната си челна лява част със страничната дясна част на л.а. -, който след удара продължил ротационното си движение в същата посока и спрял с предна част насочена на изток, а л.а. -. останал в попътната си лента с предна част насочена на юг (т. 1-4 ЗСАТЕ, л. 144-146 ). Водачът на л.а. М. е имал техническа възможност да предотврати това ПТП, като избере скорост на движение, съобразена с радиуса на завоя и степента на неговата квалификация, а водачът на л.а. -. не е имал техническата възможност да предотврати същото ПТП (т. 5-7 ЗСАТЕ, л. 147). Тъй като горепосочените доказателства подкрепят протокола за ПТП, съдът намери за недоказано оспорването от ответника на тези удостоверени в него и установени по делото обстоятелства и причини за това ПТП. Този протокол е официален свидетелстващ документ и се ползва съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК с обвързваща съда материална доказателствена сила и за този описан в него механизъм на ПТП, защото никога не е съществувал спор в доктрината и практиката, че определението, което чл. 179, ал. 1 ГПК дава на официалния документ, е твърде тясно, защото отразява само свидетелстващите документи, удостоверяващи направени изявления пред удостоверителния орган – тоест само нотариалните актове. Това обаче съвсем не означава, че само последните са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, защото чл. 179, ал. 1 ГПК сочи само общите изисквания, на които тези документи следва да отговарят, за да се ползват с такава сила и доказват, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на издалият ги орган, са се осъществили така, както се твърди в тях. Такава е и трайната практика на ВКС по този въпрос, която винаги е приемала, че съставеният от органите на КАТ, след посещение на място и оглед, протокол за ПТП, е официален свидетелстващ документ, който се ползва с предвидената в чл. 179, ал. 1 ГПК материална доказателствена сила, защото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по чл. 125, т. 1 ЗДвП, по предвидените в чл. 125а, ал. 1 ЗДвП и чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ (ДВ бр. 8/2009) – форми и ред. Поради това съставлява изцяло официален свидетелстващ документ, който доказва описания в него механизъм на ПТП (Р 73-2012-I т.о. и Р 24-2011-Iт.о.).

В пряка причинна връзка от същото ПТП и. е получила не само посочените в показанията на свидетелите С. и С. -, -, повишено кръвно налягане и силни болки в гърдите, предизвикали и силни затруднения в дишането й, но и следните посочени в същото ЗСМЕ телесни увреждания – -, причинили й временно разстройство на здравето, неопасно за живота (л. 206-207). От тези й травматични увреждания от ПТП, и. е изпитвала болки, които са били по-интензивни в началото и стихвали в следващите 1-2 седмици. Възстановяването й е траело не повече от 30 дни, което кореспондира и с представените болнични листове за разрешен й отпуск при временна неработоспособност за общо 29 дни. Тези й телесни увреждания не се нуждаят от специално лечение, освен покой и евентуално прием на обезболяващи лекарства при нужда, като се възстановяват без остатък за не повече от 30 дни и не причиняват усложнения и остатъчни явления (ЗСМЕ, л. 206-207). Според ЗСМЕ, в делото няма данни и. да е пътувала без обезопасителен колан, като уврежданията й нямат специфичен характер и поради това е невъзможно да се получи релефа на травмиращия 4 фактор, въпреки което е напълно възможно тези й увреждания да се получат от самия обезопасителен колан, който придобива свойствата на твърд тъп предмет при челен удар с високи скорости, като друг травмиращ фактор е въздушната възглавница, в подкрепа на който извод е и липсата на по-тежки нейни травматични увреждания, като например черепно-мозъчна травма, счупени кости на гръдната клетка, ако евентуално не е била фиксирана с предпазен колан (л. 207).