Решение № 648 от 23.10.2023, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Разград, 21.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330100540 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 135 от ЗЗД.

С искова молба от "С. Г. Груп" ЕАД ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление: област: София (столица), община: Столична, населено място: гр. София, п.к. 1756, р-н Витоша, ***, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Ю.Б.Ц., чрез процесуалния му представител, против Б. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Русе, *** и Ц. Б. Н. с ЕГН ********** от гр. Русе, ***, се моли за обявяване за недействителна сделката, с която ответника Н. е прехвърлил на ответницата Н. срещу задължение за гледане и издръжка следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Костанденец, общ. Цар Калоян, одобрени със Заповед № РД - 18 - 21 от 23.03.2016 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота с. Костанденец, *** № 00, в местност „Папрата“ , с площ от 12552 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план 106010, при граници на имота: 38830.106 .9, № ***, № *** и №

***, оформена с НА № 70 от 06.08.2021 г. на нотариус Р.К., с район на действие Районен съд Разград. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговорите, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, приема за установени следните фактически положения:

На 19.06.2006 г. между „Българска пощенска банка“ АД и „Б. Н. – БДЦ Комерс“ ЕООД бил сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL1736, с който банката предоставила кредит под формата на кредитна линия в размер на EUR 75000 за срок от 120 месеца.

С Анекс № 1 от 16.07.2007 г. страните променили ГЛП. С Анекс № 1 от 02.06.2008 г. банката дала съгласие за заличаване на учредена ипотека върху 1 недвижим имот, както и допълнително страните уговорили, че при предсрочно погасяване кредитополучателя не дължи лихва. С Анекс № 2 от 01.10.2009 г. страните договорили намаление на договорената като кредитна линия сума до размера на усвоените суми, въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания, шестмесечен период, в който кредитополучателя плаща по EUR 250 месечно, след изтичането на който остатъкът се заплаща на равни месечни анюитетни погасителни вноски.

Договорени били условия за предсрочна изискуемост. С Анекс № 3 от 15.04.2010 г. ответникът Б. Г. Н. се съгласил да встъпи при условията на чл.

101 от ЗЗД като съдлъжник за задълженията, произтичащи от договора.

Ответникът се съгласил да отговаря като солидарен длъжник. За обезпечаване на задълженията била учредена ипотека върху търговски обект, описан подробно в анекса (л. 35 от делото). С Анекс № 4 от 17.01.2013 г. страните променили отново съдържанието на договора в частта относно годишната лихва. С Анекс № 6 от 05.02.2014 г. отново бил договорен период на облекчено погасяване на кредита, а при неизпълнения на задълженията – условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

След заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, на 12.01.2016 г. Районен съд – Русе издал Заповед № 27, а въз основа на нея и Изпълнителен лист № 161 от 12.01.2016 г., с която осъдил длъжникът „МОС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, съдлъжниците Б. Г. Н. и „505врати“ ЕООД да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следните суми: 68783,64 евро, представляващи главница за периода от 21.08.2014 г. до 05.01.2016 г.; 10278,24 евро – договорна лихва за периода от 21.08.2014 г. до 05.01.2016 г.; 652,31 евро – дължими такси по договора за кредит за периода от 21.08.2014 г. до 05.01.2016 г.; 99,00 евро, дължими такси по договора за периода от 30.10.2015 г. до 05.01.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.01.2015 г. до окончателното плащане на задължението; 3120,13 лв. – държавна такса, както и 3444,12 лева за адвокатско възнаграждение.

С Договор за ипотечен кредит № 53-222 от 20.07.2007 г. и Договор за ипотечен кредит № 54-222 от 20.07.2007 г. между „Алфа банка“ АД и ответника Б. Г. Н. бил предоставен кредит в размер на EUR 75000 за срок от 20 години за закупуване на недвижими имоти – магазини № № 5, 6, 9 и 10 в ТЦ № 1 в к-с „Родина“ между блокове „Чипровци“ и „Клисура“. За обезпечение била учредена ипотека върху посочените недвижими имоти. С Анекс № 1 от 19.01.2010 г. било договорено вземанията на банката да бъдат трансформирани в редовна главница. Срокът за погасяване бил удължен до 19.01.2030 г. Договорено било обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка 10%. Подписан бил анекс № 2, с който били договорени нов срок на погасяване, фиксиран размер на лихвения процент, задължение за застраховане на ипотекираните имоти от страна на кредитополучателя, а в случай на неизпълнение – обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

След заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, на 10.09.2018 г. Районен съд – Русе издал Заповед № 3367, Определение № 7242 от 26.11.2018 г., а въз основа на тях и Изпълнителен лист № 4312 от 04.12.2018 г., с която осъдил длъжникът „Б. Г.

Н. да заплати на кредитора „Юробанк България“ следните суми: 36001,51 евро и 635,76 лева, 35 790,44 евро – част от дължима сума за главница за 2 периода от 15.04.2014 г. до 03.09.2018 г., 217,07 евро – банкови такси за периода от 15.09.2015 г. до 05.09.2018 г. и 635,76 лева – нотариални такси за периода от 28.08.2017 г. до 03.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 1421,21 лева за деловодни разноски и 1915,09 лв. за адвокатско възнаграждение.

С вземанията по така издадените изпълнителни листи „Юробанк България“ АД се присъединило като взискател по образувано срещу ответника Б. Г. Н. Изпълнително дело № 162/2016 г. по описа на Частен съдебен изпълнител В.М. с рег. № 833 на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Русе.

С Договор за цесия от 30.06.2021 г. ищцовото дружество „С.Г. Груп“ ЕАД, придобило от „Юробанк България АД паричните вземания, описани погоре, по които длъжник е ответника Н.. След придобиване на вземанията ищцовото дружество се конституирало като взискател по изпълнително дело № 162/2016 г. по описа на Частен съдебен изпълнител В.М., по което първият ответник дължал на ищеца сума в общ размер на 181 507,36 лв. по Изпълнителен лист по Частно гражданско дело № 24/2016 г. и сума в общ размер на 102 109,33 лева по Изпълнителен лист по Частно гражданско дело № 6191/2018 г., и двете издадени от Районен съд – Русе.

Според представеното удостоверение, към 23.02.2023 г. ответникът Н. дължи следните суми: по изпълнителен лист по ЧГД № 24/2016 г. – главница в размер на 115843,70 лева със законна лихва в размер на 65125,36 лева и 538,30 лева за такси, а по изпълнителен лист по ЧГД № 6191/2018 г. – главница в размер на 70000,02 лева със законна лихва в размер на 31840,79 лева и разноски в размер на 268,52 лева.

Видно от посоченото в с.з. ответникът е бил известен за цесията.

При справка в имотния регистър ищцовото дружество установило, че на 06.08.2021 г. първият ответник прехвърлил на дъщеря си ответницата Ц. Б. Н. срещу задължение за гледане и издръжка свой недвижим имот – процесния имот, описан по-горе.

С Решение № 106 от 31.05.1999 г. на Поземлена комисия – гр. Цар Калоян е възстановено правото на собственост на Г.Н. Н. : полска култура от 12.550 дка в местност „Папрата“, имот № 106010 в землището на с.

Костанденец.

Не е спорно обстоятелството, че ответникът е баща на ответницата, видно от приложеното удостоверение на л. 193. От приложените писмени доказателства се установява обстоятелството, че ответницата не е дъщеря на съпругата на ответника.

Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че ответникът Н. е единствен наследник на Г.Н. Н., починал на 08.12.2020 г.

На 06.08.2021 г. ответникът Н. прехвърлил на ответницата Н. срещу задължение за гледане и издръжка правото на собственост върху собствения си недвижим имот, придобит по наследство от баща му Г.Н. Н.: поземлен имот с идентификатор *** (три, осем, осем, три, нула, точка, едно, нула, шест, точка, едно, нула) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Костанденец, община Цар Калоян, област Разград, одобрени със Заповед № РД-18-21/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, 3 последно изменение на КККР: няма данни, с адрес на поземления имот: село Костанденец, пощенски код 7273, *** № 00, в местност „Папрата“, с площ от 12552,00 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 106010, при граници на имота: имот № ***, имот № ***, *** и

***, за което е съставен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 70, том 2, рег. № 1496, дело № 157 от 2021 г.

Според приложеното удостоверение данъчната оценка на имота е в размер на 861,10 лева.

Представено е ЕР на ТЕЛК, видно от което ответникът Н. е 40 % ТНР.

Според свид. К., която е приятелка на съпругата на ответника, тя познава ответника от 2007 г. През есента на 2020 г. свидетелката консултирала възрастен човек със заболяване по имуществени проблеми.

Човекът се казвал Г. и обяснил на свидетелката, че иска да даде имуществото си на своята внучка. Докато разговаряла с човека пристигнал ответника Н., а от разговора тя разбрала, че старецът е негов баща. После пристигнала и дъщерята на Н. - Ц., която свидетелката не била виждала от сватбата на Н..

Свидетелката обяснила вариантите за прехвърляне, а възрастният мъж обяснил, че иска да сключат договор за гледане и издръжка. Когато свидетелката разгледала документите, видяла че по-голямата част касаят имоти, придобити по време на брака на възрастния мъж, а документите трябвало да се издадат от институции от други населени места. След това нейни лични проблеми и попречили, а през 2021 г. ответникът Н. и обяснил, че баща му е починал, но тъй като настоявал за прехвърляне на имота на внучка му, решил да удовлетвори желанието му. Оказало се, че съпругата на баща му също починала, но тя имала дъщеря от предишен брак. Единственото имущество, което можело да се прехвърли била нива в с. Костанденец, която била собственост на баща му. Свидетелката подготвила документите за изповядване на сделката, като по време на пътуването и направило впечатление, че ответниците не комуникират помежду си. Според свидетелката баща и дъщеря нямали близки взаимоотношения. Свидетелката сочи, че за дълговете на ответника знаели ограничен кръг от хора – съпругата му, тъста му и самата свидетелка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. За уважаването на иск с тази правна квалификация е необходимо ищецът да има качеството на кредитор, да е налице увреждащо го действие на неговия длъжник, вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на атакуваното длъжниково действие, а при възмездно разпореждане и знание към този момент на третото лице, съдоговорител на длъжника, за увреждането. Знанието за увреждане се предполага до доказване на противното, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника ( чл. 135, ал. 2 от ЗЗД ). По отношение качеството кредитор - кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Самото вземане може да не е ликвидно и изискуемо, но трябва да 4 бъде действително. В случая наличието на установени, както по основание, така и по размер, действителни вземания на ищеца срещу ответника Н..