Решение № 4795 от 12.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4795 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100109460 по описа за 2021 година

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал.1, пр. първо ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК *******, срещу К. П. Д. ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.430 ТЗ, за установяване съществуване на вземане за сумата 250 000 евро, представляваща част от изискуема и непогасена главница по договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 27.11,2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г., слючени между кредитодателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, кредитополучателя „Д. К.“ ЕООД, и солидарния дръжник К. П. Д., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 47631/2019г. на СРС, ГО, 171 състав, на основание извлечение от счетоводните книги на Банката за размер на дълга към 29.07.2019г. Претендират се присъждане на разноски сторени в настоящото производство и в заповедното производство.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявения иск с проведено заповедно производство и издадена в негова полза заповед за изпълнение въз основа 1 на документ по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 47631/2019г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, срещу която длъжникът К. Д. е депозирал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.07.2008г. между ищеца "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, кредитополучателя "Д. К." ЕООД и ответника К. Д., в качеството на солидарен длъжник, бил сключен Договор за банков кредит, по силата на който Банката отпуснала на кредитополучателя "Д. К." ЕООД кредит в размер до EUR 1 000 000 с краен срок за погасяване - 25.05.2018г. Съгласно чл.8.1, чл.8.2 и чл.8.3 от Договора за кредит ответникът К. Д., в качеството на Солидарен длъжник, се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит. Сочи се, че неразделна част от договора за кредит са подписаните от кредитополучателя "Д. К." ЕООД и солидарния длъжник К. Д. Анекс 1 от 27.11.2008г., Анекс 2 от 28.01.2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21.08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.12.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г. Твърди, че кредитополучателят "Д. К." ЕООД е усвоил отпуснатия кредит в пълен размер в периода от 12.02.2009г. до 28.07.2010г. Съгласно чл.3.1. от Договора за кредит за ползвания кредит кредитополучателят плаща на Банката годишна лихва (редовна, възнаградителна) в размер на тримесечен EUROBOR, увеличена с 2,75 пункта надбавка. В същата разпоредба на договора за кредит страните са договорили, че след издаване на Разрешение за ползване/респ. Удостоверение за въвеждане в експлоатация на финансирания инвестиционен обект, кредитополучателя ще заплаща на банката годишна лихва в размер на тримесечен EUROBOR, увеличена с 2,5 пункта надбавка.

Съгласно чл.1 от Анекс № 1 от 27.11.2008г. към договора за кредит, считано от датата на сключване на анекса, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на стойност на банковия ресурс за евро, увеличена с 5% пункта надбавка годишно.

Съгласно чл.1 от Анекс № 4 от 21.08.2009г. към Договора за кредит, страните се съгласяват, че от датата на сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на стойност на банковия ресурс за евро, увеличена с 4% пункта надбавка годишно. С Анекс № 8 от 25.05.2010г. страните се споразумели, че от датата на сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на стойност на банковия ресурс за евро, увеличена с 2,5% пункта надбавка годишно. Съгласно чл.4 от Анекс № 11 от 28.05.2012г. към Договора за кредит, страните се съгласили, че от датата на сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на едномесечния EURIBOR, увеличен с 7,6 пункта надбавка. С Анекс № 12 от 05.12.2012г. страните се съгласяват, че от датата на сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на едномесечния EURIBOR, увеличен с 5 пункта 2 надбавка.

Съгласно чл. 3.6. от Договора за кредит при забава в плащането на дължими суми по предоставения кредит, Кредитополучателят заплаща на Банката неустойка наказателна лихва за забава в размер на тримесечен EURIBOR увеличена с 13 пункта надбавка върху усвоената и непогасена главница по кредита, за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски.

Лихвата и наказателната лихва се изчисляват на база 360 дни годишно за реалния брой дни на използване на всяка сума по кредита (включително първия и без последния ден от този период), като лихвата се плаща ежемесечно на 25-то число на месеца, за който се отнася.

Съгласно чл.4.2 от Анекс №11 от 28.05.2012г. към Договора за кредит, Кредитополучателят се задължава да заплаща лихвата ежемесечно на 5-то число на всеки месец, за който се отнася.

С последният Анекс № 12 от 05.12.2012г. към Договора за кредит, страните приели за установено, че към датата на подписването му задълженията на Кредитополучателя/Солидарния длъжник към Банката по процесния договор за кредит включват следните суми:

- редовна главница в размер на 782 200 евро;

- просрочена главница в размер на 59 400 евро, дължима и неплатена на 05.11.2012г.

- просрочена лихва в размер на 9 562,80 евро, начислена за периода от 05.09.2012г. до 04.11.2012г. вкл.

Ищецът сочи, че на 30.03.2017г. е направено последното погасяване по кредита със сума в размер на 277 128,85 лева, като с тази сума са погасени 1790,20 лв. разноски към ЧСИ, 116 547,09 евро - присъдена главница и законна лихва в размер на 24 231,33 евро. Наведен е довод, че на датите на падеж: 07.05.2013г.; 05.06.2013г., 05.07.2013г., 05.09.2013г., 07.10.2013г.; 05.11.2013г.;

06.01.2014г.; 05.02.2014г.;

05.03.2014г.;

07.04.2014г.;

07.05.2014г.;

05.06.2014г.;

07.07.2014г.;

07.07.2014г.;05.08.2014г.; 05.09.2014г.; 06.10.2014г.; 05.11.2014г.; 05.12.2014г.;

05.01.2015г.; 05.02.2015г.; 05.03.2015г.; 06.04.2015г.; 05.05.2015г.; 05.06.2015г.;

06.07.2015г. нито кредитополучателя, нито солидарният длъжник са платили на банката ищец дължимите вноски за главница, лихви и комиионни за управление на кредита.

Твърди се, се "Райфайзенбанк (България)" ЕАД обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими суми по Договора за кредит и анексите към него, за което ответникът К. П. Д. е уведомен лично на 26.08.2015г. Сочи се още, че през 2016г. банката ищец се е снадила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист 3 издаени по ч. гр. д. № 544/2016 г. на РС Варна, по което за сумата 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница в размер на 748604.89 евро по процесния договора на кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2016г., слещу длъжниците „Д.

К." ЕООД, „Л. К.“ АД и ответника К. Д.. След подадено възражение от длъжиниците, банката ищец предявила иск по реда на чл.422 ГПК, като с в.с. Решение по т.д.

№8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, предявената претенция била изцяло уважена.

В законоустановения срок и по реда на чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. П. Д., чрез адв.П. П., пълномощник. Наведен е довод за недопустимост на исковата претенция, предвид обстоятелството, че с решение по т.д.

№8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, също е уважен иск за сумата от 200 000 евро, представляваща част от главницата по същия договор за кредит. Според ответника нито в производството по т.д. № 8514/2016г. по описа на СГС, ТО, нито в настоящото – е уточнено каква и коя част от цялото вземане се претендира. О тветникът поддържа, че не следва да отговаря за дълга на „Д. К.“ ЕООД, тъй като ищецът е реализирал дадените от длъжника по договор обезпечения и се е удоволетворил напълно.

Поддържа още, че по изпълнително дело № 20157120401642 на ЧСИ И.С., ищецът е получил от разпродадено имущество на длъжника „Д. К.” ЕООД сумата от 615 841.89 лв., която сума не е отразена в исковата молба като погасяваща дълга.

Ответникът твърди, че по изп. дело № 113/2016 г. на ЧСИ Д.а П.-Я., per. №711, с район на действие ОС - Варна, образувано на 11.02.2016 г. по молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 544/2016 г. по описа на Районен съд гр. Варна, против длъжниците „Д. К.“ ЕООД, ЕИК *******, „Л.П." ЕООД, ЕИК *******, „Л. К.“ АД, ЕИК *******, „СД Л.“ АД, ЕИК

******* и К. П. Д., които са осъдени солидарно да заплатят сумата от 200 000 евро представляваща част от изискуема главница по договор за кредит, изпълнението е насочено върху ипотекирания в полза на ищцовата банка недвижим имот на длъжника, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, кв. „Владиславово“, местност „Караулницата“, като ищецът е получил от разпродадено имущество на длъжника „Д. К.” сумата от 158 380,36 лв. Твърди още, че по изп. дело № 20168410401426/2016 г. на Н.М., ЧСИ с район на действие СГС, per. № 841, за периода от 17.06.2019 г. до 17.07.2019 г. са изнесени на публична продан недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи се в гр. София, с административен адрес ж.к. „Лагера", бул. „*******, а именно: МАГАЗИН № 3, на партерен етаж със застроена площ от 191.60 и МАГАЗИН (търговско помещение), на партерен етаж, със застроена площ от 176,62кв.м. В полза на "РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД по изп. дело № 20167110400113 по описа на ЧСИ Д. Я. е изплатена сумата от 64 681.31 лева – главница, както и 3 952.87 лева - законна лихва върху главницата, считано от 18.12.2018 г. до датата на предявяване на разпределението.

4

Сочи още, че „Д. К.” ООД е прехвърлило на банката собствеността върху движими вещи - 6 000 артикула, стоки - източници на светлина и осветителни тела, съхранявани в склад с адрес: гр. Аксаково на стойност 2 300 431 лв., както и движими вещи, стоки - източници на светлина и осветителни тела, прехвърлени на банката от страна на „Л.П.”, които са се съхранявали в склад с адрес гр. Аксаково на стойност 72 104 лв.

С Обява С-400-642428-002 на „Райфайзен банк”, в качеството си на заложен кредитор е обявила търг за продажба на активи на „Д. К.”, с начална тръжна цена от 242 600 лева. С получената цена от търга не са погасявани суми от дълга на „Д. К.”. С Обява С-400-642428-003 на „Райфайзен банк”, в качеството си на заложен кредитор е обявила търг за продажба на активи на „Д. К.”, с начална тръжна цена от 50 100 лева.

С получената цена от търга не са погасявани суми от дълга на „Д. К.”. Твърди, че от страна на дружество „Л.П.” е извършено погасяване на дълга на „Д. К.” към „Райфайзен банк” на 25.03.2013г. със сумата от 88 700 лева.

Ответникът излага, че не е извършено погасяване на дълга на дружество „Д.

К.” от страна на „Райфайзен банк”, със сумата от 950 000 лева. Сочи се, че същата сума банката е удържала от извършените плащания на дружество „Т.-СОП“ към дружество „Д. К.” по договор между двете дружества за строителството на Околовръстен път София - „Северна тангента”. Тези удържани от сметката на „Д. К.” плащания не са отразени при „Райфайзен банк” като плащане за погасяване на дълга.

Твърди, че процесният договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем незаконосъобразно. Навежда възражение, че претендираното вземане е погасено по давност.