Решение № 347 от 27.08.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Благоевград , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Ангелина Бисеркова

Александър Трионджиев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20201200501411 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.И.К., действаща като особен представител на ЛЮБ. КР. П., ЕГН ********** – ответник по гр.д. № 259/2020 година по описа на Районен съд-гр.Благоевград, срещу решение № 907758/05.10.2020 година, с което П. е осъден да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД сумите: 172.23 лева – главница, представляваща неизпълнение на договорно задължение по Договор за стоков кредит № 74384/29.12.2014 година, сключен между "..." и ЛЮБ. КР. П., което вземане по силата на Договор за покупкопродажба на вземания, сключен на 17.03.2017 година между "..." ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД и Приемно-предавателен протокол от 28.03.2017 година е прехвърлено на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, ведно със законната лихва, считано от подаване на иска до изплащане на вземането; 21.99 лева – договорна лихва за периода от 28.03.2015 година до 28.09.2015 година; 4.34 лева – надбавка за забава за периода от 29.03.2015 година до 29.09.2015 година. С решението са отхвърлени като неоснователни исковете за заплащане на суми над уважените размери и периоди, както и за сумата от 120.00 лева, представляващи заемни такси. С решението ответникът П. е осъден да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.

Твърди се в жалбата, че решение № 907758/05.10.2020 година по гр.д. № 259/2020 година по описа на Районен съд-гр.Благоевград е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено изцяло, а уважените искове - да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Жалбоподателят твърди, че по делото не са събрани доказателства, а именно пълномощно с достоверна дата, че цедентът /„...“/ е упълномощил цесионера /„О.Ф.Б.“ ЕАД / да уведоми длъжниците, в това число ответника Л.П., за извършената цесия, както и за извършено потвърждение от страна на банката на извършената цесия. Твърди, че ищецът не е изпълнил вмененото му от първоинстанционния съд задължение да представи доказателства за горепосочените обстоятелства, поради което приложеното към исковата молба писмено доказателство /пълномощно/ е следвало да бъде изключено от 1 доказателствената съвкупност. Твърди, че в казуса не е доказано валидно упълномощаване на цесионера да уведоми от името и за сметка на цедента длъжника П. за извършената цесия на вземанията на кредитора, възникнали на основание процесния договор за стоков кредит от 29.12.2014 година. Счита, че поради липсата на потвърждение на сключена цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД ищецът не се легитимира като встъпил в правата на кредитора /.../.

Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че с връчване на исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника в случая е изпълнено изискването за уведомяване на длъжника за извършената цесия. В тази връзка сочи, че правното положение на особения представител на страна в процеса е различно от това на длъжника в материалното правоотношение. Счита, че правата на особения представител са ограничени само в рамките на делото и до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че особеният представител не притежава представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение.

Твърди, че особеният представител не се приравнява на договорния процесуален представител, който би могъл да доведе до знанието на доверителя всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършена цесия. С позоваване на решения на СЕС обосновава тезата, че връчването на съдебни книжа на особен представител не следва да се приравнява на връчване на книжата на представляваната страна /поради невъзможност за извършване на фактически действия по свеждане на данните за цесията до знанието на страната/, нито на връчване на книжата на упълномощен адвокат, доколкото договорното представителство предполага връзка между упълномощителя и пълномощника.

С гореизложеното жалбоподателят обосновава искане за отмяна на атакуваното решение и за присъждане на съдебни разноски. Не прави искане за събиране на нови доказателства.

Ответникът по жалбата депозира в срок писмен отговор, с който заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено при пълнота на доказателствата. Оспорва жалбата като неоснователна и необоснована.

Претендира съдебни разноски. Твърди, че по делото е несъмнено доказана активната и пасивната материалноправна легитимация на страните в процеса. Оспорва твърдението на жалбоподателя за недоказаност на надлежното уведомяване на длъжника П. за извършената цесия. Твърди, че фактът на цедиране на вземането и съобщаването му на длъжника е настъпил преди подаване на исковата молба в съда. Сочи уведомително писмо с баркод PSFABG0092LYR, ведно с известие за доставяне със същия баркод. Оспорва и твърдението на жалбоподателя за ненадлежно упълномощаване на цесионера от цедента. Сочи т.5.4 от договор за цесия, сключен между "..." ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД от 17.03.2017 г. Твърди, че с връчването на исковата молба и на приложенията към нея, в това число изходящото от цедента уведомление, длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия. С позоваване на решения на ВКС обосновава теза, че уведомяването на длъжника за извършената цесия чрез особения представител /с връчването на последния на препис от исковата молба и доказателствата към нея/ е валидно и надлежно уведомяване по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, с което интересите на ответника в процеса са защитени. Сочи, че доколкото не се касае за лично и незаместимо действие уведомяването на длъжника за извършената цесия от цесионера като пълномощник на цедента е породило съответните правни последици – надлежното уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД.

В отговора на въззивната жалба се сочи, че моментът на уведомяване на длъжника за извършената цесия е от значение единствено при противопоставени от длъжника твърдения, че до предявяването на иска е погасил задължението на стария кредитор, каквито в случая липсват.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя за липса на доказателство за пълномощно с достоверна дата сочи, че първоинстанционният съд е вменил на ищеца задължение да представи доказателства за достоверна дата на пълномощното, с което „...“ ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия, а не пълномощно с достоверна дата.

Счита цитираната от жалбоподателя практика на СЕС за неотносима в казуса, тъй като същият не попада в приложното поле на Регламент 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, както и че се отнася единствено до получаване на волеизявление 2 от особен представител, след което не е необходимо да се предприемат последващи действия. С отговора не се заявява искане за събиране на нови доказателства.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения срещу Л.П. осъдителен иск. В останалата част, с която районният съд е отхвърлил осъдителната претенция, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Производството по гр.дело № 259/2019 година по описа на съда е образувано въз основа на искова молба, подадена на 31.01.2019 г. от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК **** срещу ЛЮБ. КР. П., ЕГН **********, от гр.Благоевград, жк „...“ № 140, ет.2, ап.6, обективираща претенция да се признае за установено съществуването на вземане на ищеца от ответника за сумата, за която е издадена заповед по чл.417 ГПК по чгрд № 316/2016 г. по описа на РС-Благоевград, а именно: 172.23 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /19.02.2016 г./ до изплащане на вземането; 65.92 лева – договорна лихва за периода от 28.02.2015 година до 16.02.2016 година; 10.46 лева – надбавка за забава за периода от 28.03.2015 година до 16.02.2016 година; 120.00 лева заемни такси, всички дължими на основание Договор за стоков кредит № 74384/29.12.2014 година, сключен между „...“ ЕАД и ЛЮБ. КР. П.. В исковата молба е обективирана воля на ищеца за предявяване при условията на евентуалност, в случай, че производството по делото с правно основание чл.422 ГПК бъде прекратено като недопустимо, на основание същите правопораждащи факти и обстоятелства, на осъдителен иск срещу Л.П. за горепосочените суми.

С определение № 4809/23.05.2019 г. районният съд е прекратил производството в частта по предявения установителен иск по чл.422 от ГПК по аргумент, че ищецът – цесионер няма качеството банка и не е легитимиран да предяви иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК. Със същото определение съдът е прекратил производството и в частта по предявения осъдителен иск с довод за недопустимост поради заявяването му на същото основание, идентично на основанието на иска по чл.422 от ГПК.

Ищецът е обжалвал определение № 4809/23.05.2019 г., във връзка с което е било образувано вчгрд № 730/2019 г. по описа на БОС. С определение № 4808/06.11.2019 г. актът е потвърден в частта, с която е прекратено производството по установителния иск, а в останалата част – относно осъдителната претенция, е отменено и върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото, районният съд е приложил санкцията на чл.129, ал.2 ГПК като е указал на ищеца да довнесе следващата се за предявения осъдителен иск държавна такса, както и да попълни с релевантни твърдения изложението на исковата молба в съответствие с осъдителния петитум / разпореждане № 10888/18.11.2019 г./. В отговор е депозирана поправена искова молба /от 03.12.2019 г./, препис от която е връчен на ответника чрез назначения при условията на чл.47, ал.1-6 ГПК особен представител.

В писмения отговор, депозиран в законоустановения срок, ответникът чрез процесуалния представител заявява становище за недопустимост на осъдителния иск, обосновано с твърдения, че заповедта за изпълнение не е обезсилена, а исковата молба не обективира установителна претенция. Навежда доводи и за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Претендира съдебни разноски.

3

По делото са ангажирани писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на 29.12.2014 г. между „...“ ЕАД /кредитор/ и ответника ЛЮБ. КР. П. е сключен Договор за стоков кредит № 74384 за сумата от 215.00 лева, представляваща цена на закупена от П. стока – телевизор NEO 1 бр., продаван от „Техномаркет България“ АД. Страните по договора уговорили срок на издължаване на кредита 9 месеца, считано от датата на усвояване на кредитната сума, по разплащателна сметка BG 87 STSA ..., чрез месечни вноски, всяка в размер, представляващ главница и лихва, с падеж 28-мо число на съответния месец, съгласно погасителен план „Приложение № 1“ към договора. Страните договорили еднократно усвояване на кредита, безкасово по сметка на търговеца /продавача на стоката, както и олихвяване на кредита с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 39.35 % /или 0.1093 % на ден/.

Категорично се установява по делото факта на усвояване на кредита от П. на 29.12.2014 г., на която дата същият е закупил от „Техномаркет България“ АД горепосочения телевизор, във връзка с което продавачът е издал фактура № 0210014580 на обща стойност 239.00 лева.