Решение № 37 от 06.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Шумен, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

ПредС.ел:

Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20253600900067 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирани в РС-Шумен искови молби от „Уникат – 2005“ ЕООД, ЕИК 117663718 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ж.к. „............. бл.5, вх.Е, ет.4, ап.11, представлявано от управителя Г.Ф.О. чрез процесуалния си представител адвокат М. В. от АК-Русе, съдебен адрес в гр. Русе, ул. ......... № 11 срещу „Ем груп Шумен“ ЕООД, ЕИК 201287459 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.

........, № 24, представлявано от управителя Е.Д.И. На основание чл.210 от ГПК, исковите молби са присъединени към г.д. № 2058/20 25 г. по описа на ШРС и делото е изпратено по подсъдност на ШОС.

Ищецът твърди, че между него и ответника са съществували трайни търговски отношения, породени от сключени между тях договори за продажба на стоки и извършване на услуги. В рамките на тези търговски отношения между страните е осъществена търговска сделка, по силата на която ищецът е доставил стоки, описани по вид и количество в издадената фактура № 2737/29.05.2024 г., приложена по делото. Дължимата сума за доставените стоки е в общ размер на 50 500 лв. Поради неплащане от страна на ответника на дължимата сума на падежа по фактурата, ищецът е предприел действия за събиране на вземанията си по реда на заповедното производство. В резултат на това ШРС е издал 3 бр. заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока посочен в чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е направил възражения срещу заповедите за изпълнение, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил исковете, съединени в настоящото производство.

Ищецът претендира съдът да постанови решение с което да се признае за установено 1 по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 56 778.50 лв., от която главница 50 500 лв., представляваща дължима цена на продадени, но незаплатени от ответника стоки и извършени услуги, конкретизирани в приложената по делото фактура № 2737/29.05.2024 г. и 6 278.50 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на доставената стока, считано от падежа по фактурата до датата, на която е депозирано съответното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото - 22.10.2025 г. до датата на нейното окончателно плащане..

Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените разноски в настоящото производство.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземания, произтичащи от сключена между ищеца и ответника търговска сделка, обективирана във фактура № 2737/29.05.2024 г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

В депозираните от ответника „Ем груп Шумен“ ЕООД отговори по исковите молби е изразено становището, че исковете са допустими, но неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е имало търговски отношения за доставени стоки и извършени услуги, за които ищецът е издал съответните фактури. Но ответникът е заплатил уговорената цена за извършените доставки и услуги и няма задължения към ищеца.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

Страните по делото са търговски дружества. Между тях е осъществена сделка, по силата на които ищецът е доставил стоки, описани в издадената фактура № 2737/29.05.2024 г. на стойност 50 500 лв. Фактурата е оформена съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност. В нея са индивидуализирани продадените на ответника стоки по вид, количество, единична продажна цена и общата стойност на продаденото количество. Поради забава от страна на ответника да погаси паричните си задължения по сключените договори, ищеца е подал в РС-Шумен заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на които са образувани ч.г.д. № 1044/2025 г.; ч.г.д. № 1045/2025 г. и ч.г.д. № 1046/2025 г. по описа на Районен съд Шумен и са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

След направени от ответника възражения за недължимост на посочените в заповедите за изпълнение парични суми, ищецът е депозирал в РС-Шумен искови молби за установяване на вземанията си по заповедите за изпълнение въз основа на които в РС - Шумен са образувани граждански дела, присъединени към г.д. № 2058/2025 г. по описа на ШРС.

На 07.10.2025 г. страните са сключили споразумение с нотариално удостоверяване на подписите на страните рег. № 6578/07.10.2025 г. на нотариус Г.Г. рег. № 221 на НК, с район РС-Русе. Споразумението е сключено с цел доброволно уреждане на споровете между тях по отношение на водените висящи съдебни производства с предмет на делата плащания по фактури №№ 2731/27.05.2024 г.; 2737/29.05.2024 г.; 2742/12.06.2024 г.; 2875/04.03.2025 г. и 2

2876/04.03.2025 г. по отношение на посочените в текста деветнадесет ЧГД по описа на Районен съд – Шумен, както и на заведените установителни искове към оспорените заповедни производства – чл.1. Страните се споразумяват, че всички задължения на длъжника - „Ем груп Шумен“ ЕООД към кредитора - „Уникат – 2005“ ЕООД по описаните чл.1 от споразумението ЧГД са в размер на 397 000 лв. и ще бъдат заплатени по посочената в текста банкова сметка на кредитора на шест вноски в периода от 30.10.2025 г. до 30.03.2026 г. – чл.2. В случай на забава на длъжника, същият губи правата си по споразумението.

От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява, че ищецът е завел търговските си книги и записванията в тях се извършват редовно, т.е. изградил е своята счетоводна отчетност и същата се води съобразно изискванията на ЗСч, приложимата обща рамка – Национални счетоводни стандарти и другите действащи нормативни актове. При проверката, извършена от вещото лице, във връзка с възложената експертиза не са констатирани случаи на нарушения във връзка с водене на счетоводната отчетност.

Ответникът не е предоставил достъп до заведената счетоводна отчетност след м. ноември 2025 г., поради което за състоянието й, вещото лице не може да изрази становище.

„Уникат – 2005“ ЕООД е осчетоводило фактура № 2737/29.05.2024 г., като вземания от клиенти срещу отчитане на приходи от продажби, както и начислен ДДС за продажби.

Фактурата е включена в дневника за продажби за същия период, за който се отнася.

„Ем груп Шумен“ ЕООД е осчетоводило фактура № 2737/29.05.2024 г. като задължения към доставчици срещу отчитане на придобиване на дълготраен актив с право на ползване на данъчен кредит. Фактурата е включена в дневника за покупки за съответния период, за който се отнася и ответникът е ползвал данъчен кредит по нея.

Няма информация за извършени плащания от „Ем груп Шумен“ ЕООД по процесната фактура.

Размерът на дължимата мораторна лихва от ответника върху незаплатената стойност на доставените стоки и извършени услуги е в размер на 5 938.34 лв. (3 063.23 евро).

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключена между ищеца и ответника търговска сделка. Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 26.05.2026 г.

Разгледани по същество исковите претенции са частично основателни, поради следните съображения:

Налице са валидно сключен между страните договор за търговска продажба на родово определени вещи, по силата която ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и качество стоки. По делото не са представени доказателства за предаване, съответно за приемане на стоката от страна на ответното дружество. Но предвид обстоятелството, че фактурата е отразена в счетоводните 3 регистри на ответника, чрез използване транзитна събирателна счетоводна сметка № 301 „Доставки“ и д-т сч. с/ка № 4531 „Начислен ДДС“, начисления ДДС по нея е посочен с право на данъчен кредит в месечната справка - декларация за съответния месец и ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС дава основание на съда да приеме, че той е получил и приел доставените му от ищеца стоки. Допълнително основание за този извод на съда е обстоятелството, че с подписването на споразумението от 07.10.2025 г., ответникът признава задължението си по фактура № 2737/29.05.2024 г. – чл.1 и чл.2.

С приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да заплати цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ. Извършената съдебно – счетоводна експертиза, безспорно установи, че той не е заплатил доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счетоводната документация, неиздължената сума по сключената сделка обективиран в процесната фактура е в размер на 50 500.00 лв.

Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило задължението си. С оглед на това съдът счита, че претеницята на ищеца по отношение на главницата е основателна и следва да се уважи изцяло така както е предявена.

Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предявената акцесорна такава за дължимост на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху неиздължените суми по сключената сделка. В конкретния случай липсват уговорки относно срока за плащане, поради което би следвало да се приложи чл.303а, ал.3 от ТЗ. С оглед на това съдът приема, че за периода от датата на изтичане на визирания в разпоредбата 14-дневен срок до датата, на която е депозирано съответното заявление за издаване на заповед за изпълнение, задължението по процесната фактура е било изискуемо и към този момент ответникът е изпаднал в забава. С оглед на това същия дължи не само стойността на получената, но неизплатената от него стока, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. От направената съдебносчетоводна експертиза е видно, че размера на дължимата мораторната лихва за посочените периоди е в общ размер на 5 938.34 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва в размер на 5 938.34 лв. е основателна и доказана и следва да бъде уважена, а за разликата до претендирания размер от 6 278.50 лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от претенцията му и представения списък по чл.80 от ГПК, направените от него в заповедното (т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и исковото производство разноски в общ размер на 5 950.02 евро.

На основание чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ, всички суми, описани в настоящото решение, се считат за стойности в евро и следва да се присъдят и опишат в диспозитива на решението, изчислени в евро по официалния валутен курс.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че „Ем груп Шумен“ ЕООД, ЕИК 201287459 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. ........, № 24, представлявано от управителя 4

Е.Д.И.дължи на „Уникат – 2005“ ЕООД, ЕИК 117663 718 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ж.к. „............. бл.5, вх.Е, ет.4, ап.11, представлявано от управителя Г.Ф.О. сумата от 28 856.47 евро от която главница 25 820.24 евро, представляваща дължима цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки, подробно описани в издадената фактура № 2737/ 29.05.2024 г. и 3 036.23 евро представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на доставената стока, считано от падежа по фактурата до датата, на която е депозирано съответното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, за което вземане са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 475/24.04.2025 г. по ЧГД № 1044/ 2025 г. по описа на РС – Шумен;