Решение № 213 от 18.11.2022, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Ловеч, 18.11.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х. при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Х.адм. дело № 123/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.54, ал.6 от Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Административното дело е образувано по жалба на С.В.К. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Заповед №18-2624/11.03.2022г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Ловеч. С оспорената заповед е одобрено изменение в КККР на гр.

Тетевен, като в ПИ с идентификатор *** е нанесен нов обект, представляващ сграда с идентификатор *** с площ 17 кв.м. и предназначение: Селскостопанска сграда.

В жалбата се твърди, че заповедта за изменение на КККР е незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Доводите за нарушение на материалния закон са три – новонанесената сграда не е отразена вярно на скицата, тъй като на място е долепена до съседната сграда; неправилно е отразено и нейното предназначение „селскостопанска сграда“, тъй като се ползва за лятна кухня; строена е без строителни книжа, поради което не е собственост само на заявителя, а е съсобствена между собствениците на земята. Като процесуално нарушение се сочи несъобразяване от страна на органа с подаденото от оспорващия възражение против проекта за изменение. Жалбоподателят моли съдът да отмени оспорения акт и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания и развива допълнителни доводи по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, в придружителното писмо към преписката агажира становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна, редовно призована, в о.с.з. чрез упълномощен адвокат аргументирано оспорва жалбата и моли да се остави в сила заповедта като законосъобразна, претендира направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Тетевен е съсобствен между И.С.В. и С.В.К. – договор за доброволна делба на л.29 и нотариален акт на л.39.

Кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Тетевен са одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК (л.61).

Административното производство е инициирано от И.С.В., който подава заявление за изменение на КККР на гр.

Тетевен поради допуснати непълноти и грешки вх.№ 01-665165/25.11.2021г. (л.7), с което иска нанасянето в ПИ с идентификатор *** на съществуващ на място обект – сграда с идентификатор *** с площ 17 кв.м. и предназначение:

Селскостопанска сграда. Заявлението е придружено с необходимите документи и проект за изменение на КККР (л.18).

С писмо изх.№

20-84435/07.12.2021г. (л.35) административният орган уведомява заинтересованата страна С.В.К. за започнатата процедура по изменение на КККР на гр. Тетевен чрез отстраняване на непълнота в КК относно нанасяне на липсваща сграда в ПИ с идентификатор ***, като прилага и проекта за изменение. С писмото на К. е предоставен 7-дневен срок да изрази писмени становища или възражения.

Жалбоподателят получава лично писмото на 10.12.2021г. (известие за доставяне на л.36).

В предоставения му срок С.К. *** възражение против процедираното изменение (л.38), в което моли да не се издава заповед за изменение. Доводите са, че местоположението на новонанесената сграда не е огразено вярно и тя на място е долепена до съществуващите сгради; невярно е отразено и предназначението й „селскостопанска сграда“, тъй като реално се използва за лятна кухня; сградата не е собственост на заявителя, а на двамата съсобственици на дворното място.

Във връзка с подаденото възражение, от СГКК Ловеч е изпратено уведомление (л.44) до изготвилия проекта геодезист, че следва да представи данни и аргументи дали изградената сграда с №3 по проекта, е обект на кадастъра по смисъла на чл.38, ал.4, т.3 от ЗКИР, както и да представи становище от Община Тетевен, установяващо функционалното предназначение на сградата.

В отговор от заявителя е депозирано в СГКК допълнение към обяснителната записка, в което се излага, че за селскостопанската сграда липсват документи за собственост, същата се използва като склад за дърва за отопление и други домакински вещи, и представлява сграда по смисъла на чл.38, ал.4, т.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. Посочено е още, че между сградата и жилищните сгради 1 и 2 има покрит навес за домакински нужди, който не е обект на кадастъра. Представена е скица, на която е отразен и навеса между сградите. Към отговора са приложени Констативен протокол от 25.01.2022г. на работна група от отдел УТИД при Община Тетевен (л.46) и Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство изх.№ УТИД-04-36-6(1) от 26.01.2022г. на Кмета на Община Тетевен (л.45). От последните два документа е видно, че след извършена проверка на място от компетентните общински органи е установено, че сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Тетевен с начин на трайно ползване „селскостопанска сграда“ е постройка на допълващото застрояване – помещение за отоплителни материали и склад/мазе и се ползва като такава.

В отговор на подаденото възражение административният орган изпраща до С.К. писмо изх.№ 20-12733/07.03.2022г.

(л.50), в което мотивирано приема за неоснователно възражението, обсъждайки всички изразени в него доводи, и прави извод за липса на законни пречки за процедиране на исканото изменение. Писмото е получено от оспорващия на 09.03.2022г., видно от известието на л.51.

Административното производство приключва с издаването на оспорената Заповед №18-2624/11.03.2022г. на Началника на СГКК Ловеч (л.52). С нея е одобрено изменението на КККР на гр. Тетевен, състоящо се отстраняване на непълнота или грешка относно липсваща сграда, чрез нанасянето на нов обект в картата – сграда с идентификатор ***, площ 17 кв.м., предназначение: Селскостопанска сграда, няма данни за собственост. Към заповедта е приложена скица-проект на направеното изменение.

От органа е изпратено уведомление за извършеното изменение (л.54) с приложени заповедта и скицата проект, до И.С.В.

(получено на 16.03.2022г. – л.56) и С.В.К. (получено на 16.03.2022г. – л.55).

Последният подава жалба против заповедта, и по нея е образувано настоящото производство.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението на която (л.150), прието от съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните, вещото лице е дало отговори на поставените му въпроси. Съгласно заключението, за проектната сграда няма данни за одобрени строителни книжа, между нея и съществуващите жилищни сгради има посочени точни отстояния, като покривната плоча достига до сграда ***. Вещото лице е категорично, че е заснело на място местоположението и то напълно отговаря на това по скицата-проект, а при проверката на място е установило, че в сградата се съхраняват дърва за огрев и зимнина и тя не е пригодена за лятна кухня, поради което записът в КККР за трайно предначначение „селскостопанска сграда“ не е грешен. Установило е, че изработената преписка за изменение на кадастъра съдържа всички изискуеми по наредбата данни и материали, и тъй като сградата не е нанесена в одобрената КК, а съществува на терен, е допусната непълнота или грешка в КККР. Към заключението си вещото лице е приложило скица, на която е отразена проектната сграда със съответните отстояния от жилищните сгради, и навеса над празното пространство в северната й част.

В с.з. вещото лице поддържа заключението, като потвърждава, че е извършил оглед на място и на комбинираната скица е отбелязал отстоянието между постройката и сгради 1 и 2, самата сграда не е слепена, а плочата над сградата опира до сграда 2. Излага, че в проектната сграда вода няма със сигурност, нито мивка, има две стаи, в лявата стая са дърва за огрев, а в дясната стая има зимнина. Категоричен е, че мястото между процесната сграда и жилищната сграда е задънено с ламперия, но не представлява помещение като самостоятелен обект, а е навес, както е изобразен на скицата.

Допълва, че ако я няма плочата над това празно пространство, със сигурност за съседните сгради няма от къде другаде да се отводнява.

По делото са разпитани двама свидетели от страна на оспорващия – неговите съпруга Р.К. и сестра Т.К.. И двете излагат, че процесната сграда е била стара барака (навес) за дърва и е строена в този си вид малко след 2000г., залепена е до гърба на тяхната къща, между къщата и постройката е направена плоча за навес и се използва за лятна кухня. Двете жилищни сгради са със самостоятелни входове, като техният е от обратната страна на постройката.

По искане на заинтересованата страна И.С.В. в о.с.з. като свидетели са разпитани дъщеря му и живееща наблизо съседка на имота. Съседката М.Й. излага, че постройката е отпреди 90-те години и тъй като между нея и къщата е имало празно място под формата на коридорче, през което при валежи се е наводнявала входната им врата и се е нанасяла кал, И.В. удължил плочата над празното място и сложил на стената на къщата ламперия за естетика и да пази от навяване. Потвърждава, че процесното помещение се използва за склад и мазе, в тунела няма осветление и канал и никога не се е ползвало за лятна кухня. Свидетелката Ц.Х.също сочи, че постройката е изградена през 1990г. на мястото на стар навес за дърва, плочата над тунела е удължена около 2000г., за да спре наводняванията и течовете към входа при дъжд, а сградата се ползва като склад за дърва и мазе, не и като лятна кухня.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок – обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя на 16.03.2022г. (видно от приложеното известие за доставяне на л.55), а жалбата е подадена по пощата на 29.03.2022г., видно от пощенското клеймо върху плика на л.6, и е заведена при АО на 30.03.2022г., вх. №02-363. Оспореният акт съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като съсобственик на поземления имот, в който се нанася съществуващата сграда. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред компетентния административен съд по местонахождение на имота, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорената заповед е издадена от

Началника на СГКК Ловеч, имотът – предмет на изменение на кадастъра, се намира в гр. Тетевен, в района на компетентност на СГКК Ловеч. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира заповедта за издадена в производство по изменение на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри от надлежно оправомощен административен орган, в кръга на неговата материална компетентност, съгласно чл.51, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗКИР и чл.56, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Заповедта е издадена в установената от закона форма, с излагане на правни и фактически основания. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Административното производство е започнало по заявление на заинтересовано лице с приложен към него проект за изменение, съобразно изискванията на чл.51, ал.3 и чл.54, ал.1 от ЗКИР, съответно чл.56, ал.1 и ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. На основание чл.26, ал.1 от АПКи чл.70, ал.1 от Наредбата административният орган е уведомил за започналото пред него административно производство заинтересованите лица. Заинтересованото лице С.В.К. е подало възражение в съответствие с чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, с което е изразило несъгласие с направеното искане за изменение с твърденията, направени и в жалбата до съда.