Решение № 4189 от 23.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4189 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330102715 по описа за 2023 година

Производството е по обективно комулативно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл. 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. И. И. ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул.**, чрез адв. Г. В., в исковата си молба против „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.

"Черковна”, № 38, ет. 2, ап. 4, представлявано от И. Х. К., чрез юрк Л. Х., иска от съда да прогласи за нищожна клаузата в чл.6.1, от Договор за кредит №**/**г., предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 252,00 лева, поради противоречие с добрите нрави и закона, както и да заплати сумата от 252,00 лева, представляваща платена без основание такса разглеждане, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Твърди, че на 04.01.2022 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 55808 между Д. И. И. ЕГИ ********** и „Юте Кредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "Черковна”, № 38, ет. 2, ап.

4.

По силата на този договор кредиторът се задължил да предостави на потребителя потребителски кредит в размер на 1 500,00 лева, а Д. И. се задължил да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва. Годишният лихвен процент бил фиксиран на 12,27%, а годишния процентна разходите бил определен в размер на 49,85%, като общата сума за погасяване по кредита била посочена в размер на 1 853,09 лв. В договора се съдържала клауза 6.1., 1 съгласно която кредитополучателя дължал еднократна такса в размер на 252,00 лв. за «разглеждане», дължима в деня на подписване на договора за кредит. Същата се финансирала от кредитора и се възстановявала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски.

Твърди, че същата е неравноправна и противоречи на добрите нрави, тъй като се касаело за сума в размер от около 1/5 от предоставения заем, дължима в деня на подписване на договора. Следователно същата имала отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнасяла за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те били част от дейността по кредитиране разходите за тях следвало да са включени в цената на самата финансова услуга. Това навеждало на извод за повторно заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочело единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък водело до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване па договорите, което било в нарушение на добрите нрави.

Отделно от гореизложеното клаузата противоречала и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предоставяща възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление па кредита.

ОТВЕТНИКЪТ „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, чрез пълномощника му юрк Л. Х., заявява, че предявеният иск за нищожност е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес и изцяло неоснователен, по съображения изложени подробно в отговора на исковата молба.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Такива са принципите на справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

В конкретния случай се установява липса на еквивалентност на насрещните престации, или вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.

Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 от ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правми норми, при приложението на конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във вески отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния 2 правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.

Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в процесния Договор за потребителски паричен кредит № **/**г. за сумата от 1 500,00 лева, с ГПР в размер на 49,85 %, годишен лихвен процент 12,27% и срок за погасяване на заема 12 месеца, е договорена клауза в чл.6.1 от договора, при която кредитополучателя дължи еднократна такса в размер на 252,00 лв. за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит. Същата се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски.

Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото чрез нея се разглеждат документите за одобрение на кредита. Таксата е във фиксиран размер – 252,00 лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. Предвид изложеното установителният иск ще бъде уважен.

По делото е представена Разписка № **/**г., с която ищецът е направил превод по микросметка на получателя „ЮтеКредит България“ ЕООД в размер на 360,00 лв. От същата се установява, че въпросната такса е заплатена.

Приемайки същата за нищожна, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция като осъди ответника да заплати на ищеца , сумата от 252,00 лева получена без основание по недействителна клауза, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда – 22.02.2023 г. до окончателното й изплащане, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в размер на 60,00 лева за държавна такса и 400,00 за адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖ Н А клаузата в чл.6.1, от Договор за кредит №**/**г., сключен между Д. И. И. ЕГН ********** и „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 252,00 лева, поради противоречие с добрите нрави.

3

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "Черковна”, № 38, ет. 2, ап. 4, представлявано от И. Х. К., чрез юрк Л. Х., да заплати на Д. И. И. ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул.“ ****, чрез адв. Г. В., сумата от 252,00(двеста петдесет и два)лева, получена без основание по нищожна клауза предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на кредит.

ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.

"Черковна”, № 38, ет. 2, ап. 4, представлявано от И. Х. К., чрез юрк Л. Х., да заплати на Д.

И. И. ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул.**, чрез адв. Г. В., направени по делото разноски в размер на 60,00(шестдесет) лева.

ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.

"Черковна”, № 38, ет. 2, ап. 4, представлявано от И. Х. К., чрез юрк Л. Х., да заплати на адвокат Г. П. В., с адрес на практика: гр. **, ул. „**, сумата от 400,00(четиристотин)лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

4