Решение № 691 от 27.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000502794 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни, участвали в спор по гр.д. 11344/21 г. С решение по делото № 4376/18.07.24 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът е присъдил в полза на Г. Г. заради постановяването на оправдателна присъда за инкриминирано деяние по чл. 321, ал. 3, пр.2 и 4, т. 2 НК обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 21.07.20 г. и е отхвърлил иска за разликата до заявените 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и такова за имуществени вреди (законни лихви върху внесена парична гаранция, разлика между възнаграждението, което би получавал ако не е бил уволнен и възнаграждението, което е получавал по друго правоотношение, адвокатски хонорар, заплатен за защита в наказателния процес) в размер на 13 854.56 лв., като е отхвърлил частично претенциите съобразно приета икономическа експертиза и на база зачитане на направено от Прокуратурата възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

С въззивната жалба на ищеца се оспорва правилността на решението в отхвърлителната му част с довода, че не са взети предвид от съда следните обстоятелства: - ищецът е бил задържан като мярка за неотклонение не в града по местоживеенето му – Сливен, а в София, - паричната гаранция, която била определена е била висока за ищеца и внасянето й е поставило семейството в материално затруднено положение, - обвинението е засегнало по непоправим начин авторитета и професионалната репутация на ищеца, - след спазване на изискването да уведоми 1 ръководителя си за повдигнатото обвинение, той е бил уволнен, - уволнението му е пречка за бъдещия му професионален растеж, - уволнението е оставило ищеца без доход и е предизвикало и на това основание тревоги, - след възстановяването на ищеца по съдебен ред на заеманата преди уволнението длъжност, ищецът се е чувствал неудобно в служебната среда, - бил е затруднен да си намери друга работа, - бил в постоянен обяснителевн режим, - разстроени били всички членове от семейството му, тревогите все още не са отзвучали, - не отговаря на обективността виждането, че процесът е приключил в разумен срок, - арестът е бил показен и медийно огласен, ограничителната мярка да напуска България попречила за лечение на детето му, задържането под стража е станало в момент на протичащ лечебен процес, узнаването, че са били ползвани СРС, предизвикали конфузия от довеждането на лични разговори до знанието на трети лица, - неправилно СГС е намалил адвокатския хонорар, без да отчете, че 2 000 лв. от сумата е ДДС, а същинският, придобит от защитника, хонорар е 10 000 лв. – за работа по дело с обем около 40 тома. Обобщено – несъобразяването на тези обстоятелства е довело до неправилно постановяване на отхвърлителен диспозитив и до присъждане на обезщетение, несъответстващо на реалните вреди на ищеца от неимуществено и имуществено естество. Иска се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в заявения размер и присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размера на доказаното като заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивникът ответник оспорва правилността на решението в осъдителната му част.

Навежда следните доводи: - присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено, - продължителността на процеса от 3 г., 8 месеца и 18 дни е съразмерна на тежестта на обвинението – за участие в организирана престъпна група, свързана с получаване на подкупи, - въпреки изнесената информация за разследването, имена не са цитирани, а Прокуратурата не отговаря за действията на медиите, - не са доказани твърденията за увреждане на здравето на ищеца, - мярката за неотклонение задържане под стража е била за кратко време и е заменена с най-леката мярка – парична гаранция , - вредите на ищеца не са съизмерени по справедлив начин с присъдения паричен еквивалент, надценени са, особено предвид предходна санкционна дейност спрямо ищеца, - по наказателното дело не е представен договор за правна помощ и поради това не е доказана имуществена вреда с естество заплатения от ищеца хонорар на адвокат, защитник в наказателния процес, - не е доказано вероятното имуществено постъпление, за да се начисли обезщетение за пропуснати ползи, - при връщане на паричната гаранция не се дължат лихви. Иска се пълна отмяна на решението и отхвърляне на иска или намаляване на присъдените обезщетения.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства. Приобщено от първоинстанционния съд е нохд 2 374/18 г. по описа на СпцНС, ведно с досъдебното производство и прокурорската преписка.

2

При служебна проверка се установи, че съдът е сезиран с допустими жалби, с които се атакува валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне за правилността на решението с оглед доводите за неправилност, наведени в жалбите.

Всяка от страните поддържа собствената жалба и оспорва тази на противната страна.

Въз основа доводите на страните, в рамките на предмета на проверка и с оглед събраните от СГС доказателства, САС прави следните изводи:

На 03.11.16 г. спрямо ищеца е наложено 72-часово задържане, след изтичане на което, на 05.11.16 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, отменена на 10.11.16 г. по съдебен ред. Следователно е доказано съдържащото се в исковата молба твърдение, че в продължение на 8 дни ищецът, като обвиняем, е бил с найтежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Няма данни за този период здравословното му състояние да се е влошило. Видно от приложената епикриза ищецът е бил хоспитализиран заради ангина (а не пневмония, както твърдят свидетелките по делото), насроченият за 03.11.16 г. контролен преглед е бил втори по реда си след дехоспитализирането на ищеца. При изтърпяване на мярка за неотклонение е без значение мястото на изтърпяването й (в града по местоживеене или на по-отдалечено място). Това би имало значение за претендирани от близките на задържаното лице вреди свързани с пътуване до мястото на задържане за свиждане, но такива вреди не са предмет на водения процес. Неотносимо при определяне на обезщетението е възражението на ответника, че в предходен момент спрямо ищеца са водени наказателни производства. Няма данни по същите да е вземана мярка за неотклонение задържане под стража и поради това изживеният от ищеца стрес от ареста е в условията на първи досег с местата за изтърпяване на мярка за неотклонение задържане под стража, респ. лишаване от свобода. Спрямо ищеца са постановявани административни наказания, невлияещи на съдимостта.

Настоящият състав приема, че спрямо естеството на повдигнатото обвинение периодът на разследване 3 г., 8 м., 18 дни не е несъразмерен. Организираната престъпна група е имала за цел да осъществява престъплението подкуп, което е сред категорията най-трудно доказвани престъпления, тъй като начинът на извършването му не предполага публичност. На това основание и спрямо ищеца са били допуснати СРС. Въпреки целесъобразността на същите спрямо разследваните деяния – да докажат участие в корупционна група, прилагането им е нарушило личното пространство на ищеца, а оправдателната присъда обосновава неоснователност на използването. Ноторен е дискомфортът на всяко лице, узнало, че в лични разговори е било записвано и съдържанието им е достигало до знанието на трети, непознати лица, съответно – записът е бил прослушван и анализиран от по-широк кръг разследващи.

Същевременно след преминаване на процеса в съдебна фаза делото е върнато за 3 доразследване на Прокуратурата. Допускането на процесуални нарушения, за чието отстраняване съдът е дал указания (изпълнявани от 14.06.18 г. до 24.07.18 г., когато повторно е внесен в съда обвинителен акт) обосновава виновно от страна на ответника забавяне на процеса с 1 месец и 10 дни.

Видимо от приложеното нохд, е било личното участие на ищеца в провежданите съдебни заседания. Не може да се сподели тезата на ответника, че увеличена продължителност на съдебния процес е по вина на ищеца, явил се без адвокат, защото е удостоверено по делото изявление за смъртен случай и е подменен адвокатът на ищеца.

В производството пред СГС е представен договор за правна помощ (л. 56), придружен с фактура, удостоверяваща плащане (л. 57-59). Пълномощник е бил адвокат от известна софийска Адвокатска къща (Д., А. и съдружници), с общоизвестно високо заплащане на услугите. Тежестта на обвинението е изисквала търсенето от ищеца на квалифицирана адвокатска защита. Спрямо обема на събраните доказателствени материали и продължителността на осъществената адвокатска защита, настоящият състав приема, че хонорарът не е завишен (с оглед установените от ГПК критерии по чл. 78, ал. 5) и в отхвърлителната част на решението, отнасяща се за този вид вреда, обжалваното решение следва да се отмени.

Доказани са причините за уволнението на ищеца – водено разследване за участие в ОПГ с цел получаване на подкупи и, въпреки че заповедта за уволнение е отменена по съдебен ред, последиците от оставане на ищеца без работа обосновават засилена тревожност поради глобалните промени в живота на семейството. Заемането на длъжност с по-ниско възнаграждение през време на прекратеното служебно правоотношение при приспадане на определеното обезщетение за оставане без работа предполага правилно кредитиране от СГС на разликата в заплащането като имуществена вреда, която е присъдена. Ако не би било повдигнато обвинението, ищецът не би бил уволнен и не би имал заплащане в по-нисък размер.

Законово определено е, че при неоснователно забавяне на плащане, на каквото може да се приравни неоснователното определяне на парична гаранция, не изисква доказването на вреди в размер на законната лихва, а при твърдение за по-високи по размер вреди доказателствената тежест за установяването им е на твърдящия вредата.

Определянето на размер на паричната гаранция като нисък или висок е релативно, свързано със съпоставяне както на икономическата обезпеченост на дължащото плащане лице, така и от потребностите от средства към съответния момент. С гласни доказателства (разпит на съпругата на ищеца – В. Г.) се доказва, че в семейството има дете с генетична малформация, с провеждано зад граница лечение и поради това всички семейни средства били насочвани за лечението на детето. На това основание е доказано, че заплащането на гаранция от 3 000 лв. е било притеснително за ищеца.

4

Установено е, че наложената мярка за неотклонение е обусловила самостоятелно пътуване на свидетелката с детето до Република Турция с цел лечение, като въпреки че неудобствата от това пътуване са нейни лични вреди, обстоятелството неминуемо е повишило у ищеца чувството за тревожност и усещането за непълноценност при решаване на семейните проблеми.

Доказано със свидетелски показания (св. С. Д.) е засягането на доброто име на ищеца, който не е бил осъждан в предходен момент (търпял е административно наказание). Установява се отдръпване на колеги и приятели от ищеца, което може де се обясни не само с променено лично отношение спрямо същия, но с резонното допускане, че същият е под наблюдение, осъществявано със СРС.

Относно медийното огласяване на случая е вярно, че от говорителя на ВКП не са назовани поименно разследваните лица, но е изнесена пред медиите (на брифинг) информация за естеството на престъпленията, за чието извършване е била формирана ПГ и длъжностните качества на част от разследваните лица и местоработата им. САС отчита, че е формирано завишено обществено внимание към корупционната дейност на длъжностни лица, особено принадлежащи към професионалната сфера на ищеца (митнически служители). На това основание присъствието на журналисти в осз, в които са разглеждани искания за изменение на мерки за неотклонение и в публичния съдебен процес и на тази база - назоваването на обвинените лица е в пряка причинна връзка с изнесената от Прокуратурата информация за разследване на престъпление.