Решение № 1210 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. С., 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110102615 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 вр. чл.235 вр. чл.422 ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. В. Д. против „Б. Е.“АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.7 § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 год. за установяване дължимостта на сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет FB6815/25.05.2024г. от С. до З./Д., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.07.2024 г. до изплащане на сумата.

Ищецът Н. В. Д. твърди, че е закупил билет за полет FB 6815 (С. - З./Д.) от 25.05.2024 г. с превозвач „Б. Е.“АД. По разписание полетът следвало да излети в 12:20 местно време, а реално полетът бил извършен със закъснение повече от 3 часа, спрямо планираното. Поради това претендира обезщетение в размер на 250 евро, съгласно чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент 261/2004, като посочва, че разстоянието между двете летища е до 1500 км. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 250 евро за претърпяното неудобство поради закъснението на полета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 10.07.2024 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът „Б. Е.“АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи авиопревозвача, а именно счупване на лявото плъзгащо стъкло на пилотската кабина. Сочи, че въпросното обстоятелство го освобождава от отговорност, тъй като представлява събитие, неприсъщо за нормалното упражняване на дейността на превозвача и се намира извън неговия ефективен контрол. Релевира възражение, че не са се осъществили всички елементи от фактически състав, пораждащ правото на обезщетение за закъснял полет, в частност явяването на пътника навреме за регистрация. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 1

261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от ЗЗД.

За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди часа на излитане. Следва да установи че ответникът е въздушен превозвач от общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че заминава от летище в държава член, респективно пътува до държава-член, чл. 3 от Регламент 261/2004.

В тежест на ответника да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора /посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща "извънредно обстоятелство" по см. на Регламент (ЕО) 261/2004 г., респективно да докаже положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.

По делото не са спорни обстоятелствата относно наличието на сключен договор за превоз на пътници за полет FB6815 от С. до З./Д. за 25.05.2024г. на „Б. Е.“ АД, че разстоянието между двете летища е до 1500 км., че полетът е реализиран със закъснение над 3 часа.

Спорът между страните се свежда до това дали са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът. Същият поддържа, че е налице извънредно обстоятелство, застрашаващо сигурността на пътниците и изразяващо се в счупено ляво плъзгащо стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателното средство.

В тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет, както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за него – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Такива извънредни обстоятелства са изброени примерно в четиринадесето съображение на преамбюла на Регламента като следствие на случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, но само в случай, че тези извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Тоест освен проявлението на извънредно обстоятелство, превозвачът следва да докаже и че същото не би могло да бъде отстранено при изпълнението на каквито и да било разумни мерки, които могат да се очакват предвид капацитета на предприятието му в дадения момент и полагането на дължимата грижа при упражняване на тази специфична дейност.

В случая за твърдяното извънредно обстоятелство-счупено ляво плъзгащо стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателното средство, от страна на ответника са представени рапорт дневна смяна, в който е посочено, че полет FB6815 е преместен на LZ-SOF поради проблем. Посочено е, че техниците са започнали веднага работа по самолета, но е установено, че ще се навлезе в 3 часовото закъснение и задължително обезщетение на пътниците, което е наложило смяна на самолетите.

2

Нормата на чл. 5, § 3 от Регламента, доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. Съгласно константната съдебна практика в тежест на въздушния превозвач е да докаже възражението си, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.

В случая от представените от ответника рапорт и справки от системата "Н." е видно, че процесният полет е предвиден за изпълнение с въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BVL, но поради технически дефект е извършена смяна на въздухоплавателното средство и полетът е изпълнен с друго с регистрационен знак LZ-SOF.

Съдът намира, че установената преди полета техническа повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния полет не е извънредно обстоятелство, не е и непредотвратима при вземане на съответните мерки по техническия надзор и контрол на състоянието на летателния апарат, поради което не може да се приеме, че се намира извън възможния технически контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по съединени дела С – 402/07 и С – 32/07, технически проблем с летателен апарат, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. В същия смисъл е и т. 1 от Решение от 22.12.2008 г. на СЕО по дело С – 549/07. За да се освободи от отговорност, авиопревозвачът трябва да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване. В конкретния случай липсват твърдения на ответника за конкретната причина за появата на техническата повреда по планираното за изпълнение на процесния полет въздухоплавателно средство, нито са събрани доказателства в тази насока, поради което не може да се приеме, че техническият дефект произтича от събитие, неприсъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън ефективния му контрол. С оглед на това, съдът приема, че възражението с правно основание чл. 5, § 3 от Регламента е неоснователно.

На следващо място ответникът оспорва правото на ищеца на обезщетение, поради това, че е недоказано явяването му на гишето на регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно практиката на СЕС /Определение от 24.10.2019 г. по дело С – 756/18 на СЕС/ чл. 3, § 2, б. "а" от регламента следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в регламента обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали /по-конкретно посредством бордните си карти/, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери.

Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от регламента, което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че щом пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. В случая ищецът представя по делото бордната карта. Съдът приема, че тя установява не само това, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, но и че ищецът се е явил навреме на гишето за резервация. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, 3 осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. В случая с издадената бордна карта от ответника наред с извършването от него на превоза на ищеца /обстоятелство, по което не е формиран спор между страните/ установяват по делото, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Макар бордната карта да не сочи час на регистрация, следва да бъде съобразено, че тя се издава от ответника, поради което непосочването на този час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази информация е на разположение на ответника и за него не е имало пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед установяване на възражението си, че обявеният час за регистрация не е спазен от ищеца. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, респ. не е опровергал чрез обратно доказване въведената оборима презумпция, поради което и след като ищецът е допуснат на борда на самолета, съдът приема, че той се е явил своевременно за регистрация.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираното обезщетение по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 в размер на 488,96 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане

По отношение на разноските.

При този изход на производството право на разноски има ищецът. В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производството разноски в размер на 425 лева и разноските по гр.д.