Акт от 03.12.2018, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 345/2018
- Подписан
- 03.12.2018
- В сила
- 03.12.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 69, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
127 03.12.2018 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
КОНДОВА
ТОНКА
МАРХОЛЕВА секретар М. Коматарова прокурор Т. Стаматов като разгледа докладваното от съдия Петков
ВЧНД № 345 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на служебния защитник на М.А.М., срещу Определение № 686/17.10.2018 г. постановено по НОХД № 641/2018 г. по описа на РС – Ямбол, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК, е било приведено в изпълнение наказанието от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено на въззивника с присъдата по НОХД № ****/**** г. по описа на ЯРС и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – определен първоначален ОБЩ режим.
Във въззивната жалба се твърди, че постановеното определение е необосновано и явно несправедливо, тъй като не съответства на законовото изискване за справедливост и осъществяване целите на наказанието. Изразява се становище, че ЯРС неоснователно е отхвърлил искането да се приложи чл. 69, ал. 2 от НК и не е преценил в цялост доказателствата за личността на осъдения – извършил престъпното деяние по приведената присъда като непълнолетен и до 2018 г. не извършил друго престъпление. Сочи се, че въззивникът М.М. е завършил средното си образование и изтърпяване на двете наказания ще го лиши от възможност да продължи образованието си. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Ц.М. ***.
Служебният защитник на въззивника настоява за отмяна на атакуваното определение за привеждане в изпълнение наказанието от 10 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № ****/**** г. на ЯРС, а алтернативно – за частичното му привеждане.
Прокурорът излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 2 НК за освобождаване частично или изцяло на въззивника от изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД № ****/**** г. на ЯРС. Счита, че в случая се касае за лице с висока степен на обществена опасност извършило предходното деяние след предварителен сговор с други три лица, при висока стойност на отнетите вещите, като постановената тогава присъда не е изиграла възпираща роля. Представителят на държавното обвинение предлага атакуваното определението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба са допустима, като подадена от лице с право и интерес да обжалва и в законовия срок.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Въззивникът
М.А.М. с ЕГН **********, с Определение № ***/**.**.**** г. по НОХД № ***/**** г. по описа на ЯРС, влязло в сила на **.**.**** г., е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за това че на **.**.**** г. около 01.00 часа, на обществено място в гр. Я. (в близост до училище), действайки в съучастие с друго лице като съизвършител, е отнел чужди движими вещи, като употребил за това сила – нанесъл удар с крак в дясната част на главата на пострадалия, съборил го на земята и му нанесъл удар с крак в областта на гърба. За това деяние му е наложено ефективно наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при общ режим. Въззивникът
М. е осъждан и на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер по НОХД № ****/**** г. по описа на ЯРС, с влязла в сила на **.**.**** г. присъда – за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК (кражба на вещи на обща стойност 5552,12 лв., в съучастие и след предварителен сговор с още три лица) извършено на **/**.**.**** г., му било наложено наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
При правилно установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил верни правни изводи, че спрямо осъденият М. са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № ****/**** г. по описа на ЯРС, тъй като присъдата по това дело е влязла в сила на **.**.**** г., определения с нея тригодишен изпитателен срок изтича на **.**.**** г., а престъплението предмет на НОХД № 641/2018 г. на ЯРС е извършено на **.**.**** г. – в изпитателния срок на отложеното от изтърпяване наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Безспорно и второто деяние е умишлено от общ характер, и за него е наложено ефективно наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Също така правилно ЯРС е установил, че първото престъплението (това по НОХД № ****/**** г. на ЯРС – кражба) е извършено след предварителен сговор с още три лица и отнетите вещи са на висока стойност (5552.12 лв.), като скоро след влизане в сила на тази присъда въззивникът е извършил ново престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК – грабеж извършен на обществено място (в близост до училище), при което той отново е действал в съучастие с друго лице като съизвършител с използване интензивно на сила – нанесен удар с крак в главата на пострадалия, който бил повален на земята и отново му бил нанесен удар с крак в областта на гърба. Затова ЯОС подкрепя решаващият състав в решението му, че осъденият М.А.М. е личност със завишена степен на обществена опасност, за когото може да се направи извод за „градация” в престъпната му дейност и спрямо когото условното наказание по НОХД № ****/**** г. на ЯРС, не е постигнало целения от законодателя възпиращ и превъзпитаващ ефект.
Ето защо ЯОС счита, че решаващият състав правилно е преценил, че спрямо осъдения М. е необходимо по-продължително пенитенциарно въздействие – без прилагане на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от НК чрез освобождаване изцяло или дори частично от изтърпяване на наложеното му по НОХД № ****/**** г. на ЯРС наказание. Така, законосъобразно решаващият състав, на основание на чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение отложеното от изтърпяване наказание лишаване от свобода от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и правилно, предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил то да се изтърпи при първоначален общ режим. ЯОС счита, че изтърпяването на отложеното наказание е необходимо за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие освен върху останалите членове на обществото, така и върху осъд. М.А.М. у когото да не се създаде погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че следва в бъдеще да съобразява поведението си със законоустановените порядки в обществото. Това ще допринесе осъденият да преосмисли постъпките си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешни методи за набавяне на материални средства.
ЯОС намира за несъстоятелни всички възражения изтъкнатите от служебния защитник. Безспорно осъденият е извършил престъпното деяние по НОХД № ****/**** г. на ЯРС като непълнолетен, но към **/**.**.**** г. той е навършил 1* г. – не е бил в началото на непълнолетието си. Фактът, че е завършил (учил) средно образование е похвален, но това не го е възпряло от противоправна дейност. Наведеното от защитата, че би бил лишен от възможност да продължи образованието при изтърпяване на приведеното наказание е абсолютно голословно, предвид липсата на каквито и да са доказателства за такова действие или дори намерение.
Предвид изложеното, ЯОС намира, че обжалваното определение на РС – Я. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Ямболският окръжен съд, на основание чл. 338 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 686/17.10.2018 г. постановено по НОХД № 641/2018 г. по описа на РС – Я..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: __________________
ЧЛЕНОВЕ:
_________________
_________________