Решение № 13718 от 09.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44070/2022
- Вид
- Решение № 13718
- Подписан
- 09.08.2023
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13718 гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110144070 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Т. Й. С. и В. Д. С. против [фирма] кумулативно субективно пасивно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество по ½ част от следните парични вземания: сумата от 5 323,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.
02.2010 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 929,53 лева, представляваща лихва за периода от 31.03.2010 г. до 20.12.2012 г. и сумата от 225,06 лева, представляваща разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав е издаден изпълнителен лист от 18.07.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2017***0400414/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудителното им изпълнение (след прекратяване на основание чл. 232 ГПК на производството по делото по предявените при условията на евентуалност отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищците Т. Й. С. и В. Д. С. не дължат на [фирма] процесните вземания поради прихващането им в хода на процеса със задължения на ответната страна към трето за процеса лице – дружеството [фирма], с определение от 25.10.2022 г., влязло в законна сила, като необжалвано в срок от ищцовата страна).
Ищците твърдят, че в хода на производството по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав в полза на ответника [фирма] бил издаден изпълнителен лист, с който било разпоредено Т. Й. С. и В. Д. С. да заплатят на кредитора разделно – по ½ част от следните вземания: 5 323,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м. 02.2010 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 929,53 лева, представляваща лихва за периода от 31.03.2010 г. до 20.12.2012 г. и сумата от 225,06 лева, представляваща разноски по делото. Посочва се, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради липсата на проведено оспорване от длъжниците в срока по чл. 414 ГПК, като 1 задълженията, за които е издадена, не са установени със съдебно решение. Излагат, че за събиране на вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист на 17.01.2017 г., било образувано изпълнително дело № 2017***0400414/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д..
Ищците поддържат, че не дължат процесните суми, тъй като към момента на образуване на настоящото производство последните са погасени по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист. Намират за приложим към вземанията тригодишният давностен срок поради липсата на влязло в сила съдебно решение, в който смисъл ищците се позовават на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приравняващо заповедното призводство на производствата по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание относно последиците, свързани с давността. Изясняват, че от образуване на изпълнителния процес през 2017 г. до 2022 г. не са извършвани никакви годни изпълнителни действия, които да са от естество да спрат или прекъснат давността. Допълнително посочват, че е изтекла и общата петгодишна давност. С тези съображения (доколкото останалата част касаят евентуалните искови претенции, производството по които е прекратено, а и предвид депозираните по делото уточнителна молба от 05.09.2022 г. и уточнителна молба от 27.09.2022 г., с които ищците очертават основанието, на което твърдят, че не дължат процесните вземания – погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист) ищците отправят искане за уважаване на исковите претенции. Претендират разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Посочва, че действително процесният изпълнителен лист е издаден в хода на производството по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, влязла в сила на 04.06.2014 г. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист и по молба на топлофикационното дружество от 17.01.2017 г. за събиране на вземанията било образувано изпълнително дело № 414/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д.. Възразява срещу твърдението на ищците за погасяване по давност на притезанията с довод, че в хода на изпълнителния процес били извършени множество действия, довели до прекъсване на давностния срок на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Конкретно сочи, че такова действие има молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като със същата дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, направено е искане за извършване на справки и за налагане на запори. Наред с това, давностният срок е бил прекъснат на 15.02.2017 г. и на 09.05.2017 г., когато са наложени запори върху вземания по банкови сметки на длъжниците; на 14.06.2017 г. и на 15.01.2019 г.
– когато е направено искане за налагане на запор; на 25.09.2018 г. и на 20.07.2020 г. – когато е наложена възбрана на имоти, собственост на длъжниците. Последното валидно изпълнително действие се изразява в подаване на молба от [фирма] за налагане на запори от 20.07.2020 г. Оспорват длъжниците и ищци в настоящото производство да не са знаели за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото в хода на образуваното изпълнително дело същите са подавали молби без релевирани възражения за недължимост на вземанията. Ответникът оспорва спрямо вземанията да е приложим тригодишния давностен срок с довод, че в случая релевантна е петгодишната давност по чл. 117 ЗЗД, доколкото се касае за вземания, удостоверени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, чийто правни последици, съгласно актуалната съдебна практика, са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, а и от данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производство по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по 2 описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав в полза на ответното дружество [фирма] и срещу настоящите ищци Т. Й. С. и В. Д. С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2013 г., а въз основа на нея и изпълнителен лист от 18.07.2013 г., с който е разпоредено длъжниците да заплатят на заявителя – при условията на разделна отговорност помежду си (всеки по ½ част) от следните вземания: сумата от 5 323,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от м.
02.2010 г. до м. 04.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 18.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 929,53 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2010 г. до 20.12.2012 г., както и сторените по делото разноски в размер от 225,06 лева, от които 125,06 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че изпълнителният лист е издаден на основание чл. 416 ГПК –при влизане в сила на заповедта за изпълнение поради липсата на подадено в срок възражение от длъжниците.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № 6628/17.01.2017 г. е образувано изпълнително дело № 2017***04004148/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнение.
От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение с изх. № *****/15.02.2017 г. и запорно съобщение с изх. № *****/15.02.2017 г. на ЧСИ, адресирани до [фирма], като трето задължено лице, са наложени запори върху всички сметки на длъжниците Т. С. и В. С., открити в търговската банка. Съобщенията са получени от последната на 21.02.2017 г., видно от удостоверяването, направено върху запорните съобщения. В отговор с постъпило писмо с вх. № 26977/27.02.2017 г. и писмо с вх. № 26975/27.02.2017 г. [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че признава вземанията, върху които са налагат запорите, като дължимите суми не могат за бъдат преведени поради липсата на свободни авоари.
Данните от изпълнителното дело сочат, че поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника В. Д. С. на 27.03.2017 г., а на длъжника Т. Й. С. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 25.03.2017 г. С молба с вх. № 65144/08.12.2017 г. последната е направила искане за извършване на корекция на размера на присъединените публични вземания.
Със запорно съобщение с изх. № 41103/09.05.2017 г. на ЧСИ, адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всички сметки на длъжника В. С., открити в търговската банка. Съобщението е получено от последната на 11.05.2017 г. видно от удостоверяването, направено върху запорното съобщение. В отговор, с постъпило писмо с вх. № 42271/17.05.2017 г. [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че върху сметката на длъжника в търговската банка е наложен запор на 11.05.2017 г., като по същата няма наличен авоар и са налице наложени предходни запори.
Със запорно съобщение с изх. № 41105/09.05.2017 г. и запорно съобщение с изх. № 41112/09.05.2017 г. на ЧСИ У.Д., адресирани до [фирма], като трето задължено лице, са наложени запори върху всички сметки на длъжниците В. С. и Т. С., открити в търговската банка. Съобщенията са получени от последната на 11.05.2017 г. видно от удостоверяването, направено върху запорните съобщения. В отговор са постъпили: писмо с вх. № 42351/11.05.2017 г. и писмо с вх. № 42350/17.05.2017 г., с които [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че признава вземанията, по отношение на които са наложени запорите, поради 3 което сметките на длъжниците са блокирани, налице са наложени други запори, като дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липсата на авоари.
Данните от приобщеното изпълнително дело № 2017***0400414/2017 г. сочат, че с постановления от 25.09.2018 г. на ЧСИ У.Д. са наложени възбрани върху собствената на всеки от длъжниците по ½ идеална част от съсобствени недвижими имоти, находящи се на адрес: град София, район Т., местност И.В., разположени в масивна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, изградена в степен на завършеност „груб строеж“ и представляващи: 1). магазин 1, разположен на две нива, свързани с вътрешно стълбище, с разгърната застроена площ от 97,18 кв. м., заедно с припадащите му се 2,35 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и 2). магазин 1а, разположен на първия етаж на сградата на кота + 3,40 м. с разгърната застроена площ от 69,12 кв. м., заедно с припадащите му се 1,56 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. По искане на ЧСИ от 25.09.2018 г., адресирано до Службата по вписванията – гр. София, постановленията за налагане на възбраната са вписани в книгите за вписване, съответно с вх. рег. № ***** и вх. № *****/28.09.2018 г.