Решение № 140 от 06.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110204657 по описа за 2025 година Образувано е по повод на жалба, подадена от И. П. Т. срещу Наказателно постановление № 25-0460-000970/27.08.2025 год., издадено от ВПД Началник група в ОД-МВР-В., РУ 05 Зл.п., с което за нарушаване на чл.137 В ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4 т.10 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост. В съдебно заседание искането се поддържа от адв. Р., пълномощник на жалбоподателя.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В депозирано писмено становище излага своите доводи по същество и иска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на 1 самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 05.07.2025 г. в 12.22 часа в гр. В., кв.В. по ул. "К." възз.Т. управлявал лек автомобил с рег. №В ** ТР. Поради извършено нарушение на ЗДвП бил спрян за проверка от служители на ОД МВР В. в състав свид.М. и свид.А.. По време на проверката било констатирано, че в автомобила се вози дете на възраст под 3 години и ръст под 150см., без да е оборудван със система за обезопасяване на деца от пълния или непълен клас по смисъла на чл.137б ал.1 от ЗДвПнарушение по чл. 137 В ал. 3 от ЗДвП , за което на водача Т. на място бил съставен АУАН, а в последствие и НП. Актът бил предявен на жалбоподателя, той се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. След това е депозирано писмено възражение, което било разгледано но не било счетено за основателно.

НП и АУАН са съответни съставени и издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушенията, посочени са обстоятелствата, при които същите са извършени, посочени са и нарушените правни норми, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на процесуалните правила и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от лице, персонално определено със заповед на Директор ОД МВР В., т.е. в кръга на неговите правомощия. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП. Правилно са били преценени санкционните 2 норми.

Наказанието за извършеното нарушението е било правилно определен по своя вид, като същото е с императивно определен размер.

Разпитан в хода на делото е актосъставителя – М. посочи, че поради извършено нарушение на ЗДвП непропускане на пешеходец стъпил на пешеходна пътека спрял да проверка автомобила управляван от въз.Т.. В хода на проверката констатирал, че в автомобила се вози дете на възраст под 3 години и ръст под 150 см. без да ползва обезопасително столче. При вземане на документите на водача видял през стъклото, че автомобила не бил оборудван със система за превоз на деца, както и че детето возещо се в автомобила прескача седалките. Задал въпрос на водача дали автомобила е оборудван със детско столче на което получил отрицателен отговор. Попитал водача и възрастта на детето на което въз.Т. отговорил, че е на две години.

Свид.М. посочва и мястото на извършване на самото нарушение. Посочва, че нарушенията в АУАН са установени лично от него. За което на водача е съставен АУАН, връчен и подписан от нарушителя без възражения.

Показанията се възприемат в пълнота от съда, като ясни, точни и непредубедени.

Идентични показания дава и свид.А.. Тя посочи пред съда, че поради извършено нарушение на правилата за движение спрели за проверка управлявания от възз.Т. автомобил. В хода на проверката в автомобила видели дете на възраст от 2 години което подскачало на задната седалка. Автомобилът не бил оборудван с обезопасително столче за превозване на деца под 3 годишна възраст. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел, като обективно и безпристрастно дадени.

По нарушението по чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП :

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството и субективните и обективни елементи на деянието по третото визирано в наказателното постановление нарушение, а именно превозване на дете на възраст под 3 години без система за обезопасяване. Това се установява, от разпита на свид.М. и А., а именно установено е че в автомобила се е возило дете на видима възраст под 3 години, без същото да е обезопасено по какъвто и да е начин. Именно това е и описаното нарушение – нито автомобилът е бил оборудван с такава система, 3 нито детето е било обезопасено в нея. Именно това изпълва съставомерните признаци на нарушението по чл. 137в ал. 3 от ЗДвП В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст.

Съгласно т. 48 на § 6 от ПЗР на ЗДвП "Система за обезопасяване на деца" е комплект от компоненти, които могат да включват комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които могат да бъдат закрепвани към превозното средство. Тя е предвидена да намали риска от увреждане на пътника в случай на удар или рязко спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността на тялото на пътника. Видно от показанията на свидетелите и от записаното в АУАН такава система не е била налична, съответно няма как да е било поставено в тях детето под 3 годишна възраст.

Не се опровергават фактическите констатации на актосъставителя от АУАН в тази част. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.

Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на свид. М. и А. кореспондират с констатациите в съставения акт.

Съдът намира, че нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави детето в система за обезопасяване може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на малолетните, но напълно ги е игнорирал, като е избрал различна линия на поведение. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, 4 предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване а именно детето да се превозва без обезопасителна система.

По възраженията:

Тук е мястото да се обсъди, че по никакъв начин, нито с гласни, нито с писмени доказателства бяха оборени твърденията на актосъставителя, а така също и описаното в АУАН и НП.

Не отговаря на действителността описаното в жалбата, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 7 от ЗАНН , а именно, че не е посочена нормата от закона въз основа, на която е наложена глобата. Видно от съдържанието на оспорваното НП изрично са посочени законовите разпоредби, въз основа на които е наложено административното наказание глоба за нарушение на чл. 137 В ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева. Като в тази връзка следва да се добави, че същите са напълно точно и съответно определени от наказващия орган, при спазване на правилата залегнали в чл. 27 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл.

143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.

63д, ал. 5 от ЗАНН. Разглежданият случай не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 130 лева.Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 250460-000970/27.08.2025 год., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР В., РУ 05 З., с което на И. П. Т., ЕГН ********** за нарушаване по чл.137 в ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4 т.10 5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. П. Т., ЕГН ** да заплати на ОД на МВР-В. сумата от 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред В. Административен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6