Решение № 122 от 09.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Велико Търново, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20234001000037 по описа за 2023 година

С Решение № 260039/09.12.2022 год. по т. д. № 232/2019 год. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – гр. София да заплати на С. Т. С. от с. Долни Вит, обл.

Плевен сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е.Т.С., с която е съжителствал на съпружески начала без сключен брак, настъпила на 26.10.2018 г. при ПТП, причинено виновно от В. М. П. като водач на л. а. „Рено Еспейс“ с рег. № ВТ 4974 КА, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва от 25.01.2019 год. до окончателното изплащане, като за разликата над тази сума до претендираната от 180 000 лв., както и за законната лихва за периода от 02.11.2018 г. до 25.01.2019 г. отхвърлил исковете като неоснователни.

Отхвърлил като неоснователен предявения от С. Т. С. против „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 50 000 лв.

– частичен иск от претенция в размер на 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нероденото дете на ищеца вследствие смъртта на майката Е.Т.С. в ПТП, ведно със законната лихва от 02.11.2018 год. до окончателното изплащане.

Осъдил „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 4 620 лв. с ДДС, а в полза 1 на ПлОС 1 600 лв. ДТ върху уважения размер на иска и 365 лв. разноски за вещо лице.

Осъдил С. Т. С. да заплати на „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД сумата 2 478.26 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете.

Въззивна жалба против решението в частта, с която първият иск е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до размер на 140 000 лв., ведно със законната лихва от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане, а вторият иск е отхвърлен за сумата 30 000 лв. – частично от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане, е подадена от ищеца С. Т. С. чрез пълномощника адв. П. К..

Счита, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Претенцията е уважена в занижен размер, който не е съобразен с принципа за справедливост.

Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и искът за обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на Е.Т.С. да бъде уважен до размер на 140 000 лв. (още 100 000 лв.), ведно със законната лихва от 02.11.2018 г., евентуално от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане, а искът за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нероденото дете да бъде уважен за сумата 30 000 лв. – частично от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 02.11.2018 г., евентуално от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и адв. П. К..

В писмения отговор на „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, подаден пълномощникът адв. Д. Н. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният от ищеца иск е уважен до размер на 40 000 лв. обезщетение за вреди от смъртта на Е.Т.С., ведно със съответната законна лихва, е подадена от „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД чрез пълномощника адв. Д. Н.. Счита решението за неправилно и необосновано, тъй като съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Съдът не е съобразил, че водачът на автомобила е признат за невинен по повдигнатите му обвинения. Не е съобразил и съдебната практика. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен. В съдебно заседание адв. Д. Н. поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на разноски съгласно представен списък.

В писмения отговор на ищеца С. Т. С., подаден чрез адв. К., въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

2

По същество то е частично неправилно:

Ищецът С. Т. С. е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.

432 ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника „Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да му заплати сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат от смъртта на Е.Т.С. – негова фактическа съжителка, настъпила при ПТП на 26.10.2018 год., ведно със законната лихва от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане и сумата 50 000 лв. – частично от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нероденото му дете вследствие смъртта на майката Е.Т.С., настъпила в ПТП, ведно със законната лихва от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане.

В частта, с която първият иск е отхвърлен за разликата над 140 000 лв. до 180 000 лв., ведно със законната лихва, а вторият иск е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв. - частично от 80 000 лв., решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Въззивната жалба на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД е неоснователна, а въззивната жалба на ищеца С. Т. С. е частично основателна:

Безспорно по делото е, че към датата на събитието гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ВТ 4974 КА е била застрахована при ответното застрахователно дружество.

Установено е също така, че ищецът С. Т. С. е предявил пред „ЗД „Бул Инс“ АД претенция за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени в резултат от смъртта на Е.Т.С. и това е станало на 25.01.2019 г., видно от известието за доставяне.

С влязла в сила присъда по ВНОХД № 359/2021 г. по описа на ВТАС е отменена присъда на ПлОС по НОХД № 748/2020 г., вместо което деликвентът В. М. П. е признат за виновен, за това, че на 26.10.2018 г. в землището на с. Долни Вит, обл.

Плевен, при управление на л. а. „Рено Еспейс“ с рег. № ВТ 4974 КА, нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 96 от ЗДвП и чл. 98 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Т.С.. На осн. чл. 300 от ГПК присъдата има задължителна за граждански съд сила относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на деликвента. С оглед на това, неоснователни са доводите на жалбоподателя-ответник за липса на основание за ангажиране отговорността на деликвента.

Механизмът на произшествието се установява от заключението на приетата от първостепенния съд автотехническа експертиза, изготвена от инж. Веселин Иванов. На 26.10.2018 год., около 19.10 ч., в землището на с. Долни Вит, на хълмист низходящ терен, завършващ с дере с дълбочина 20 м., деликвентът В. М. П. паркирал управлявания от него автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ВТ 4974 КА на възвишението до стопанския двор с челна част към дерето, за да бъдат разтоварени чували с фураж.

3

Автомобилът е бил оставен в покой при изключена предавка на скоростната кутия и невключена ръчна спирачка. Не е бил заключен (контактният ключ е намерен в съответната букса на таблото), а багажникът е бил с отворен капак. При разтоварване на чувалите от деликвента и ищеца, в купето на автомобила влязла пострадалата Е.С..

Масата на автомобила се повишила, променил се масовият център на МПС спрямо купето, което довело до по-малък коефициент на сцепление на ходовите колела с пътната настилка. При затваряне на вратата на автомобила от пострадалата се получил ударен импулс, който намалил силата на сцепление и довел до търкаляне на ходовите гуми и транслационно движение на МПС по низходящия наклон. Автомобилът непрекъснато ускорявал и към момента на реализираните пластични деформации и удар на купето в крайпътни дървета и храсти в дерето, достигнал скорост 14.69 м/сек, равняващи се на 52.88 км./час. Действащата сила спрямо тялото на пострадалата е била отпред-назад, като челната част от торса е контактувала с части от купето, а след този контакт тялото е отблъснато назад към пода на задните седалки, където е намерено.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Д.

Деков, се установява, че причина за смъртта на Е.Т.С. е тежка съчетана (гръднокоремна) травма, довела до несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи (сърце, бели дробове, черен дроб) и остър вътрешен кръвоизлив с последваща кръвозагуба. Уврежданията са резултат от тъпи травми, получени от удари на тялото върху вътрешни повърхности на купето на автомобила при преобръщането му.

Пострадалата е била бременна, като ръстът и теглото на плода съответстват на 5 лунарни месеца.

Безспорно произшествието представлява застрахователно събитие по см. на & 1 т. 4 от ДР на КЗ, поради което за ответника-застраховател е възникнало задължение да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, пряк и непосредствен резултат от това събитие (чл. 429 ал. 1 т. 1 от КЗ).

Въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира на осн. чл. 432 от КЗ обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалата Е.Т.С. в процесното ПТП.

От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Лъчезар Каменов К. се установява, че ищецът и Е. живеели заедно в с. М.ица, където е и местожителството на свидетеля. Първоначално живеели в съседно село и пътували до с. М.ица, но след това се преместили там. Работели заедно, винаги били заедно, поддържали добри отношения помежду си. Показанията на свидетеля следва да бъдат ценени, тъй като познава двамата от 10 г. и има преки впечатления от живота им съседи са в селото, събирали се заедно в махалата.

От представеното по делото и прието като доказателства Удостоверение за 4 раждане от 23.12.2011 г., издадено от Община Гулянци, се установява, че ищецът и пострадалата имат дете, родено през 2011 г., което не живее при тях.

С оглед на установеното фактическо съжителство с пострадалата, следва да се приеме, че ищецът има право да получи обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта й. С Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленум на ВС- III. 2., е прието, че кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Освен тях, право на обезщетение за неимуществени вреди имат и отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК кръгът на материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица е разширен, като освен посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, са включени по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

По отношение размера на обезщетението:

Въззивният съд намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 40 000 лв. е занижено и не съответства на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, на социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта и на конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта на фактическата съжителка на ищеца. Според настоящата инстанция, съобразно събраните по делото доказателства най-адекватният размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, възлиза на 60 000 лв.