Решение № 1039 от 14.07.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2641/2021
- Вид
- Решение № 1039
- Подписан
- 14.07.2022
- В сила
- 01.09.2022
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 557, ал.1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1039 гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги И.
Димитър Мирчев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000502641 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 264957/22.07.2021г, постановено по гр.д.№ 4425/2020г по описа на СГС, I ГО, 18 с-в, е осъден на основание чл.558, ал.5, във вр. с чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите Гаранционен фонд да заплати на В. Д. И. с ЕГН **********, действащ чрез законния си представител М.
В. И., сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на лява подбедрица, причинени от неустановен водач на лек автомобил при ПТП, настъпило на 06.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.05.2020 г. до окончателното им плащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 40000 лева до предявения размер от 60000 лева, като част от сумата от 90000 лева, като неоснователен. Осъден е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Гаранционен фонд да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1600 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 600 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица. Осъден е на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Гаранционен фонд да заплати на адвокат С. А. П. сумата от 1730 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
С решение № 260162/13.01.2022г, постановено по делото, е допълнено решение № 264957/22.07.2021г, като е отхвърлена исковата претенция на В. Д. И., действащ чрез законния си представител М. В. И., срещу Гаранционен фонд за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периодите 6.01.2020г до 13.05.2020г, както и от 12.03.2020г до 13.05.2020г.
Решение № 264957/22.07.2021г е обжалвано В. Д. И. с ЕГН **********, действащ чрез законния си представител М. В. И., чрез адв.Д. от АК-Шумен, в отхвърлителната му част с доводи, че е неправилно. Възразява срещу определения размер на обезщетението като 1 занижено с оглед принципите на справедливостта и съдебната практика. Сочи, че неправилно съдът не е отчел всички специфични обстоятелства, които имат значение при определяне размера на претърпените вреди. Не са обсъдени сериозните психологически и емоционални проблеми, породени от ПТП и неблагоприятните последици за здравето от получените физически увреждания. Поддържа, че е настъпила промяна в цялостната му психична нагласа, както и, че след като е свалил гипса е имал „замятане” на крака. Позовава се на лимитите на застрахователните обезщетения. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция до сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва от 18.02.2020г до окончателното й изплащане.
Ответната страна-Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт К.Я., е оспорил въззивната жалба като неоснователна.
Въззивнвната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-В. Д. И., действащ чрез неговия законен представител-М. В. И., представляван от адв.Н.Д., е посочил, че на 06.01.2020 г., около 16.30ч„ в гр. София, на ул.
„Флора Кънева“, в района на ЧОУ „Петър Берон“, е настъпило ПТП между неизвестен лек автомобил и него, при което е получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата подбедрица. След настъпване на ПТП водачът на неизвестния автомобил напуснал местопроизшествието. Твърди, че било проведено лечение като била поставена гипсова шина на лявата подбедрица и бил приет за лечение, тъй като бил установен посттравматичен оток и деформация на дисталната част на подбедрицата вляво. На 08.01.2020 г. под упойка било извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. Твърди, че е налице тенденция към скъсяване на левия долен крайник. Освен травматичните увреждания е изложил твърдения, че е изживял изключително тежко периода на възстановяване, тъй като преди катастрофата се движел активно, играел и имал нормален живот на 5-годишно дете. Случилото се силно се отразило върху неговата психика, тъй като след инцидента станал по – неуверен, уязвим и несигурен, избухлив, сприхав, плачлив, отказвал да играе с други деца. Започнал да посещава психолог.
На 18.02.2020 г. е завел извънсъдебна претенция до Гаранционен фонд, но с писмо от 14.05.2020г., му е било отказано плащане по образуваната щета № 20210061/18.02.2020 г.
Претендирал е да бъде осъден Гаранционен фонд да му заплати обезщетение за неимуществените вреди-претърпени болки и страдания-в размер на 60 000 лева, част от сумата от 90 000 лева, ведно със законната лихва от датата, на която е изтекъл 15-дневен срок за произнасяне по направеното искане за определяне на обезщетение.
Ответникът Гаранционен фонд е оспорил исковете по основание и размер.
Поддържал е, че не е установен механизмът за настъпване на ПТП, че инцидентът е причинен от неидентифициран водач. При условията на евентуалност е направил възражение за съпричиняване като поддържа, че пострадалият се е движел по пътното платно при наличие на тротоар. Претендирал е да бъде отхвърлена исковата претенция.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва от 14.05.2020г и е отхвърлил за разликата до 60 000лв., частично предявен иск от 90 000лв. Приел е, че е недоказано възражението за съпричиняване.
От представените по делото доказателства и заключение по САТЕ се установява, че на 06.01.2020 г., около 17.00 часа, в гр. София, неустановен автомобил се е движил по ул.
„Флора Кънева“ в посока от ул. „Арарат“ към ул. „Светослав Минков“ със скорост от порядъка на 10 км.ч., а в същото време пострадалият В.И. се е движел по пътното платно до баща си. Неустановеният автомобил се отклонил вдясно, за да направи място на друг движещ се насрещно автомобил. Последвал удар между автомобила и детето. Вещото лице 2 е посочило, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на неустановения автомобил, който при движението си не е съобразил положението на движещите се по платното за движение пешеходци. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в този участък няма тротоари, както и че от двете страни на пътното платно е имало паркирани автомобили. Вещото лице е приело, че пешеходецът е можел да избегне удара като при приближаването на автомобила се е преместил от платното за движение между другите паркирани автомобили и е изчакал преминаването му.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяната злополука на 06.01.2020 г. В.И. е получил фрактура на костите на лявата подбедрица в долната му част, която травматичната увреда е в причинно следствена връзка с настъпилия удар при процесното ПТП. Посочва, че по своя медикобиологичен характер полученото счупване на костите на лявата подбедрица е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни – в случая около 3 месеца. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Пирогов“, като след изследванията, било извършено наместване на фрактурата и тя била стабилизирана с гипсова лонгета. Първоначално била отказана хоспитализация, но поради получен оток в зоната на фрактурата на 08.01.2020 г. н а пострадалото дете бил извършен контролен преглед. Била поставена нова гипсова имобилизация (гипсов ботуш) за срок от 2 месеца. Детето било изписано на 11.01.2020 г. и лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи. Счупените кости зараснали за срок от 2 месеца, а след свалянето на гипсовата имобилизация детето започнало провеждане на раздвижване на лявата глезенна става, поради образуваната от обездвижването контрактура.
Общо оздравителният период продължил около 3 месеца. Получената фрактура довела на пострадалото дете болки и страдания, които са били най-интензивни в първите три седмици, като освен това в първите два месеца то не е трябвало да стъпва на левия крак и лечените му било провеждано повече при постелен режим, а след това и с придвижване с помощни средства. Вещото лице е посочило, че от приложените по делото медицински документи не се установяват усложнения и негативни последици, както и не се очаква за в бъдеще пострадалият да има някакви постравматични последици.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетел ката М. П., която е дала показания, че познава семейството на пострадалото дете. След инцидента била на гости при майката на В.-М.. Видяла детето, което било в гипс и не било добре. Имало болки, било неспокойно, викало майка си. По време на инцидента В . бил на 5 години. Бил пълен с енергия, много любознателен, умен. Случилото се му се отразило неприятно и го променило. В периода, в който бил с гипс, бил страхлив, плашлив. Майката на момчето споделила, че той се буди нощем, постоянно е търсел, плачел. Искал да е постоянно около него. Налагало се тя постоянно да си е в къщи. Свидетелката е дала показания, че е наблюдава, че В. все още щади крака си, а освен това знаела от майка му, че посещават психолог.
От приетото по делото заключение на съдебно-психологична експертиза се установява, че след претърпяното ПТП е настъпила промяна в обичайното ежедневие на 3 пострадалото дете, функциониране и цялостно поведение. Непосредствено след травмата се отчитала засилена проява на повишена тревожност, безпокойство, нарушаване в извършването на обичайните ежедневни действия и занимания. В. бил лишен от нормалното включване в игрите и забавленията, обичайни за децата в тази възраст. Бил силно ограничен в движенията в игрите, непрекъснато контролиран. Освен физическата травма, детето преживяло емоционален дискомфорт, изразяващ се в промяна в поведението, повишена тревожност, плачевност, понякога с прояви на повишена раздразнитерност. Вещото лице е отчело известен регрес в поведението – започнал да спи заедно с майка си, проявил се страх от тъмното, отказвал да стои сам в стая, настоявал да вижда майка си. Проявило се нарушение в съня – често се будел, споделял за страшни сънища. Изпитвал страх кракът му да не се счупи отново. Към настоящия момент и при преглед вещото лице установило, че продължават да се проявяват и отчитат частични прояви на тревожност, свързани със ситуации, които актуализират преживяната травма. Отказвал все още да остава сам и да спи сам в детската стая. Отчитали се известни особености в общуването на детето с връстници.
Не успявал активно да се включи в момчешки игри поради наложените ограничения заради травмата. Вещото лице е установило, че при разговор, свързан с преживяното, се наблюдавало известно напрежение и страх, които се интензифицират при оживяване на спомена за събитието. Посочило е, че намаляването на интензитета и справянето с преживяната травма зависи както от индивидуалните защитни механизми за справяне със стрес, както и от поведението на обгрижващите го възрастни. Установявало се, че е налице редукция на отчетените прояви на тревожност и затруднена адаптация.
Предмет на въззивна проверка е решението по предявен иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от телесни увреждания при ПТП.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че са налице условията за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд, тъй като е настъпило ПТП от действията на неустановен водач, при което са били причинени телесни увреждания на ищеца.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г. на ВК С по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2 012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.