Определение № 2423 от 29.06.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 998/2022
- Вид
- Определение № 2423
- Подписан
- 29.06.2022
- В сила
- 29.06.2022
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.97 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54 ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.117а, ал.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2423 гр. Варна, 28.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Г.а
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20223100500998 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по подадените от ответниците по спора М. В.
Б. ЕГН-********** и Д. П. Б. ЕГН ********** , чрез адв.Т.П., въззивна жалба вх.№ 262183/ 21.02.2022г срещу решението на Варненски РС-26с-в № 260043/17.01.2022г по гр.д.
№ 14753/2020r, с което е признато за установено по отношение на ответниците М. В. Б. и Д. П. Б., че ищцата СТ. Г. Ж. е собственик на реална част с площ ЗЗкв.м. от имот с идентиф.№ .... на сК. целия с площ 1257кв.м., при граници и съседи на имота: имоти с идентиф.№№ ...., 3......., ........, .... и ......., която реална част е заключена между точки Б1, Б2, БЗ, ВЗ и В1 на комбинирана скица № 4, представляваща приложение № 4 от заключението на СТЕ на в.л.Ж.Баев /л.155-Iинст.д./, приподписана от съда съставлява неразделна част от съдебното решение, и която реална част неправилно е отразена в КК, приета със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018г на ИД на АГКК, като част от имот с идентиф.№ .... - собственост на ответниците Мария и Д.Б.и, вместо към имот с идентиф.№ .... - собственост на Стоянка Г.
Ж., на осн.чл.54 ал.2 ЗКИР, като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски, погрешно описани в решението в размер на 1750лв. вместо претендираните и описани в списък по чл.80 ГПК разноски на ищцата, в размер на 1250лв.
Считат решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез със събраните доказателства и немотивирано и затова молят за неговата отмяна и вместо това се постанови отхвърляне на предявения иск, като излагат следните доводи:
РС погрешно е възприел и анализирал гласните доказателства, като е извел неправилни крайни изводи, довело до постановяване на неправилен съдебен акт.
Съдът необосновано и незаконосъобразно е дал вяра единствено на ищцовите свидетели, въпреки че същите дават сведение единствено за спорове възникнали между страните, когато на мястото на стара мрежа, отв.Б. започнал да изгражда масивна ограда.
1
Свид.Ш.И., дъщеря на ищцата, твърди, че през 2011г-2012г започнал между страните спор за ограда, т.к. отв.Б. започнал да изгражда бетонна ограда без съгласието на ищцата.
Свидетелката реално обитава имота на ищцата, а последната от години не живее там и няма впечатления от случващото се. Именно тази свидетелка била в конфликт с ответниците. Споровете са възниквали между нея и ответниците, т.к. тя оспорвала изграждането на масивна ограда, но не и правото на ползване и/или собственост на ответниците. Свидетелката не твърди преди посочените 2011 - 2012г пътеката между двата имота да е ползвана от ищцата - нейна майка; напротив, същата потвърждава, че майка й подавала жалби до Кметството в сК. т.к. ответникът нямал разрешение да изгради масивна ограда: "Една жалба, втора жалба, трета жалба до кметство К. за оградата, че не е законна, няма документи, не е искал разрешение....". Не се твърди ответниците да са навлезли в имота, а само, че се строи масивна ограда без разрешение. По делото са представени отговори от административния орган, в които се сочи, че за този вид огради не се изисква и не се издава разрешение. Свид. Щ.И. не отрича процесните ЗЗкв.м. да са ползвани от ответниците.Сочи, че майката на отв.Б. била сяла царевица на това място и затова бащата на свидетелката /съпруг на ищцата/ не можел да влиза с тракторче в тази част. От тези показания безспорно се установява, че процесните ЗЗкв.м. са били владяни и ползвани от ответниците; те са ги обработвали, т.к. са попадали в техния имот.
Показанията на свид.И. следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК с оглед личната й заинтересованост от изхода на спора, доколкото същата от години ползва имота вместо ищцата и именно тя предявява претенции към ответниците. Съдът погрешно е анализирал показанията на тази свидетелка, без да ги съпостави с останалия доказателствен материал, като неправилно е възприел, че подаваните от ищцата през 2012г. жалби, са били спор за собственост, въпреки, че същите са подавано срещу изграждане масивна ограда без разрешение по реда на ЗУТ, което се установява от текста на жалбите и от отговорите от Кметство с.К..
Показанията на свидетелката Ж.Й. /водена от ищцата/ потвърждават твърденията на ответниците и водените от тях свидетели, че между двата имота е имало мрежа, на мястото на която отв.Б. започнал да поставя ограда от бетонови блокчета. Като съседка на страните, тази свидетелка има впечатления за двата имота от 80-те години, потвърждава, че отв.Б. махнал мрежата и започна да си излива бетонни бордюрчета и да прави ограда с бетонни блокчета. След като Б.и купили имота, тогава сложили телта и имало ограда между имотите.
Преди това било празно; имало само мрежа. Спорове за тази мрежа не е имало, докато не се започнала бетонната ограда. Свидетелката сочи също, че към 1990г между двата имота вече имало мрежа, което потвърждават и свидетелите, водени от ответниците.
Свид.Светлана Насковска /дъщеря на ответниците/ има лични и непосредствени впечатления от двата имота, знае ги от детска възраст, потвърждава, че между имотите имало мрежа и нямало спор за ползването на процесната част, която родителите й винаги били владяли като своя от придобиване на имота до настоящия момент. Споровете възникнали след като баща й - отв.Б. започнал да поставя масивни бетонови блокчета на 2 мястото на старата мрежа, намираща се между двата имота: оградата никога не била местена откакто бил купен имотът. От 1981г оградата била с мрежа, не била променяна. Отпреди няколко години имало бетонови блокчета три реда на самата част. Считат, че свидетелката има непосредствени впечатления, тъй като описва обективно фактическото положение между двата имота от 80-те години до настоящия момент, като потвърждава, че процесната част винаги била ползвана от родителите й и била част от техния имот. Необосновано и неправилно съдът не е кредитирал нейните показания, приемайки, че като дъщеря на ответниците тя е заинтересована от изхода на спора, а в същото време не взема предвид, че свид.Щ.И. е дъщеря на ищцата; същата обитава имота; тя и семейството й са съседи на ответниците и споровете реално са между тях, което сочи на личната й заинтересованост от изхода на спора. Показанията на свид.И. следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК и да бъдат поставени под съмнение предвид противоречието им с показанията на всички останали свидетели.
Дадените от свид. Мария Стамова сведения за процесната част потвърждават, че между имотите на страните винаги е имало мрежа: „за първи път като видях имота /1992г/ беше ограден, както и сега ...". Същата не знае да е имало спорове за граница и Б.и винаги били ползвали имота си в тази площ и граници.
Липсват мотиви в решението, от които да се установи въз основа на какво съдът е приел, че ответниците не са владели в някакъв период от време процесната част. Налице е противоречие в мотивите, т.к. от една страна съдът е приел за установено, че от придобиване на имот XVIII-348 ответниците са владели същия, а от друга приема за неустановено, че "през целия посочен от тях период са владели конкретно и процесната реална част". По делото се установи, че спорове са възникнали между страните едва през 2012г., във връзка с изграждане на масивна ограда, но дори и да се приеме, че е оспорвано владение на процесната част, то за периода от 1981г до 2012г са изминали повече от 30 години, достатъчен период, през който ответниците са я придобили по давност, т.к. са я владели и ползвали необезпокоявано, явно с намерение за своене.
Погрешно съдът е приел, че от показанията на свид.И. и Й. било установено, че между двата имота не е имало ограда, а само пътечка. В показанията на свид.Й. не се сочи такова обстоятелство.Напротив, сочи, че винаги е имало мрежа, на мястото на която сега имало ограда от бетонови блокчета. Тези свидетелки не дават сведение от кого се е ползвала процесната част, но след като същата попада в имота на ответниците, е логично да се приеме, че именно те са владели тази част през всички години и по тази причина е нанесена имотната граница в КК. Съдът погрешно е извел извод, че жалби са подавани от ищцата поради спор за граница от 2012г, от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че жалби са подавани срещу незаконна ограда, изградена без разрешение, което е различно от спор за граница.
Не става ясно, въз основа на какво съдът е стигнал до извода, че ответниците не са придобили процесната част по давност, след като е приел, че владението им е било оспорвано едва с поставяне на оградата 2012г, а не се оспорва, че дотогава именно 3 ответниците са я ползвали. След като процесната част е съставлявала част от имота на ответниците, то безспорно същите са владели и ползвали тази част през всички години от придобиване на имота, до предявяване на претенцията на ищцата.
СТЕ установява, че ЗЗкв.м. попадат в имот 336 на ответниците, което положение съществува от придобиване на имота, а имотните граници от всички страни на двата имота не съвпадат с границите по РП от 1974г. От заключението на СТЕ е видно, че процесната реална част е разположена между общата регулационна граница на парцели XVIII-348 и XVII-348 по РП 1974г и общата кадастрална граница на имоти .... и .... по КК КР от 2018г. В т.2.2.2 в) /стр.8/ от заключението по СТЕ се сочи, че "не може да се твърди, че по отношение на УПИ - 348 уличната и дворищната регулация по РП от 1974г са били приложени", от което следва, че процесиите ЗЗкв.м. още от тогава са попадали в границите на имота на ответниците. От приложената по делото скица № 98/14.07.2011r на Км-во с.Константиново, е видно, че източната имотна граница на УПИ XVIII-348, изцяло съответства на тази по КК от 2018г. за ПИ 336. Същата удостоверява, че по РП на сК. одобрен със Заповед 1707/03.04.1974г, площта на имота на ответниците е 1260кв.м. и включва процесните ЗЗкв.м. Имотната граница съществува в този вид от 1981г., /когато ответниците са закупили имота/ на място, което е. било отредено и замерено за извършване на строителството през 1982г. Съгласно чл.117а, ал.2 ЗУТ "При трасиране на място на регулационна линия на поземлени имоти, урегулирани с вътрешни регулационни линии по имотните граници, ако се получат разлики спрямо съществуващите на място материализирани имотни граници в рамките на допустимата точност, определена по реда на ЗКИР, вътрешните регулационни линии са по съществуващите на място имотни граници".
Съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не е анализирал правилно свидетелските показания, като погрешно приел, че възражението на ответниците за придобиване по давност на процесната част в периода 1981г до завеждане на иска било неоснователно.
Неясен и неправилен е изводът, че е установено ответниците да са владели имоти XVIII-348 от придобиването, но не и че през целия период са владели конкретно и процесната част. Щом като по делото е установено, че процесната част винаги е била част от имота на ответниците и не била ползвана от ищците /няма такива твърдения и доказателства/, то безспорно се е владяла и ползвала от ответниците. Не е логично да се приеме, че ответниците са владели имота си от придобиването, а само в някакъв неуточнен период не са владели процесната част, която винаги е попадала в границите на техния имот и не е била ползвана от ищците.
Погрешно съдът е интерпретирал казаното от свидетелите и е достигнал до погрешни крайни изводи, относно владението и ползването на процесната част от ответниците и затова е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.
Предвид изложеното молят за отмяната на първоинст.решение и за отхвърляне като недоказан по основание предявеният срещу тях иск.
4
Моли за отмяна на решението и в частта на разноските, т.к. претендираните от ищцата разноски, съгл. представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 1250лв, а съдът в решението си е необосновано е постановил сумата от 1750лв, каквито не е била претендирана и не е била доказана.