Решение № 293 от 26.06.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Асеновград, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Караджова при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело № 20225310102236 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, чл.10а, чл. 22 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД.

Ищецът К. Ш. А. твърди, че на 12.04.2022г. между нея и „Кредит тайм“ ЕООД е сключен договор за кредит №93360, по силата на който й е предоставена сумата от 800 лева, а тя се е задължила да я върне ведно с договорна лихва в размер на 10% годишно на 10 вноски. Освен това той се задължил да заплати еднократна такса за експресно разглеждане заявка за одобрение на паричен заем в размер на 511,50 лева, както и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 511,50 лева, разпределени на 10 вноски по 51,15 лева. Или общо дължимата сума е 1860,10 лева, от която са заплатени 800 лева главница, 37,10 лева лихва и по 25 лева за двете такси.

Клаузите, предвиждащи заплащане на суми за такси, са нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави и са сключени без да се спазят нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, също така и като неравноправни. Това е така, тъй като е налице нееквивалентност на престациите, като претендираните въз основа на тях суми са прекомерни. Освен това те не са включени в посочения ГПР, а действителният такъв би бил различен. Тези 1 такси съставляват скрит добавък към възнаградителната лихва и чрез тях се заобикаля изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти законната лихва.

Поради невключването им в ГПР той не отговаря на действително приложения. А това съставлява заблуждаваща търговска практика. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито са всъщност тези такси. Тези клаузи не са индивидуално уговорени, поради което са и неравноправни. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се признае, че тези две клаузи са нищожни. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 50 лева (по 25 лева, получени по всяка една от тези две клаузи), като недължимо платена по горния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

Ответникът оспорва предявените искове и доводите, на които се основават. Твърди, че договорът е действителен, като ответникът има право да начислява такси във връзка с договор за кредит и това не противоречи на ЗПК, като тези такси не влияят на ГПР. Твърди, че не са налице основанията на чл. 38 от ЗА за осъществяване на безплатно процесуално представителство, поради което моли да не се присъждат разноски. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства е видно, че на 13.04.2022г. между тях е сключен договор за кредит №93360, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 800 лева, а той се е задължил да я върне на 10 вноски от лева при годишен лихвен процент от 10% и ГПР от 10,28%. Общо дължимата сума е 1860,10 лева, като в нея се включва такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение и такса за експресно разглеждане на заявка, всяка от тях от 511,50 лева.

Безспорно е също така, че сключеният между страните договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.

Първият довод, изложен в исковата молба, е, че тези клаузи противоречат на добрите нрави, тъй като се стига до значителна нееквивалентност на престациите, до злепоставяне на интересите на ищеца с 2 цел извличане на изгода за кредитора.

Съдът намира, че действително липсва еквивалентност между размера на дължимите такси и услугите, предоставени от заемодателя – всяка една от таксите е в размер на около 60% от отпуснатия кредит. Общо двете такси са повече от заетата сума. Насрещните престации в случая са експресно разглеждане на заявката и изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Настоящият състав намира, че второто от тях не съставлява изобщо насрещно задължение, а дейност, която кредиторът така или иначе ще извърши. По отношение на експерсното разглеждане изобщо не е посочен срок, в който същото да бъде извършено. И в двата случая всяка една от таксите е около шест пъти по-голяма от възнаграждението от 10% (размера на уговорената договорна лихва), което ще получи кредитодателят за основното си задължение и предмет на договора за кредит – заемане на сумата от 800 лева.

Ето защо с таксите за експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Поради това те съставлява скрит разход по кредита, който е привидно уговорен като такси преди отпускане и усвояване на кредита и с това се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР. Така клаузите противоречат на добрите търговски практики и нанасят вреда на потребителя, което води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съответно до накърняване на добрите нрави. Това ги прави нищожни като неравноправни и като противоречащи на добрите нрави.

Налице е спор между страните относно това дали таксата за експресно разглеждане и таксата за изготвяне на инвдивидуално кредитно предложение следва да бъде включена в годишния процент на разходите и дали същите съставляват такси, предвидени в чл.10а, ал. 2 – за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съдът намира, че клаузите, регламентиращи възникване на вземане за такси за експресно разглеждане и за изготвянена индивидуално кредитно предложение са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което и на осн.чл. 21, ал.1 от същия закон са нищожни. Експресното 3 разглеждане и изготвянето на индивидуално кредитно предложение са именно действия, свързани с отпускането на кредита, ко ито предхождат сключване на договора. Тази дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. На следващо място, кредиторът, предоставяйки при облекчени условия заем на кредитополучателите, не може да санкционира същите посредством заплащане на такава такса за експресност в размер на повече от половината от отпуснатата сума. Същото се отнася до таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Коментираните задължения не съответстват на никакви допълнителни услуги, предоставени на заемателя, а представляват фиксиран предварителен размер на печалбата, отделно от уговорената договорна лихва.

Евентуално, ако бъде прието, че тези такси са такава по чл. 10а, ал.1 от ЗПК, съгласно който к редиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то същите следва да бъдат включени в годишния процент на разходите на основание чл.19, ал.1 от ЗПК.

Понятието "общ разход по кредита за потребителя" е дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Без съмнение таксата за експресно разглеждане и таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение са такива за услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит. От тълкуване на разпоредбата на §1 , т.1 от ДР на ЗПК е видно, че задължителният характер на условието за получаване на кредит се отнася до сключване на договор за услуга, който е отделен и различен от договора за кредит. В случая уговорките за заплащане на допълнителни услуги се съдържат в сключения между страните договор. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че те са включени в общо дължимата сума, поради което липсва каквато и да е правна и житейска логика за изключването им от годишния процент на разходите.

4

Обяснението, че те са финансирани от ответника и подлежат на връщане заедно с погасителните вноски, би било достоверно в случай, че техният размер се прибави и е част от главницата. В настоящия случай обаче, това не е така.

Липсва спор между страните, че таксата за експресно разглеждане и таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение не са включени в ГПР, както и че ако те се прибавят към него, то размерът му ще надхвърли максимално допустимия съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Правната последица от тези факти е нищожност на клаузите съгласно чл. 19, ал.5 от ЗПК.

По така изложените мотиви съдът намира, че уговорките за заплащане на посочените такси са нищожни както на основание цитираните разпоредби в ЗПК, така и на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗП. Поради това предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил сумата от общо 50 лева или по 25 лева за такса за експресно разглеждане и за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Такива доказателства не са събрани в настоящото производство, поради което искът за заплащане на тази сума следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал.1 ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски по уважения иск или 50 лева, заплатена държавна такса.

От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В тежест на ответника е докаже, че не са налице условията за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но такива доказателства не са посочени. Ето защо възражението за липса на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно.

В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията. Уважените претенции са с 5 цена от 1023 лева, съответно минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. Тъй като процесуалният представител на страната е регистриран по ЗДДС, то се дължи общо сумата от 480 лева.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът също дължи разноски по отхвърления иск, но съдът не присъжда такива поради липса на доказателства за извършването им.

Поради мотивите, изложени по-горе, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на еднократна такса експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 511,50 лева (петстотин и единадесет лева и петдесет стотинки) и на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 511,50 лева (петстотин и единадесет лева и петдесет стотинки), съдържащи се в договор за паричен заем №93360 от 13.04.2022г., сключен между К. Ш. А., ЕГН ********** от гр.

Асеновград, ул.“Лазо войвода“ №21 и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Анна Ахматова“ №9, представлявано от Александър Георгиев.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск К. Ш. А., ЕГН ********** от гр.