Решение № 180 от 05.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. К., 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20235510200411 по описа за 2023 година Обжалвано е наказателно постановление № **-******* от 07.12.2022 г. на и.д. Директор на РД „АА“ гр. П. , с което е наложено административно наказание - имуществена санкция.

Недоволен от това останал жалб. „Д-Д“ ЕООД, която чрез управителя си го обжалва пред съда.

Мотивират жалбата си с обстоятелството, че не са извършили административно нарушение, както и, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призовани не изпращат представител. Пълномощник изпраща писмена молба, с която поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира и за разноски.

Възз. страна редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище. Единствено в придружителното писмо сочат, че НП е съобразено със материалните правила за издаването му и, че нарушението и вината са установени по несъмнен начин.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства , установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок и от лице , имащо право на жалба на основание чл.

59 ал. 2 от ЗАНН, поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган /АНО/е приел, че на 04.10.2022 г. в гр. П., ул. "В." № **, седалището на управление на „Д-Д“ ЕООД, като лице с предмет на дейност превоз на пътници по шосе на територията на Република България, притежаващ лиценз на Общността № ****, извършва следното нарушение:

1. Превозвачът извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия, по направление гр. К. – язовир „К.“, от Републиканската транспортна схема, възложено с договор № ***-**/10.02.2022 г. и маршрутно разписание за междуселищна автобусна линия гр. К. – язовир „К.“, допуска да не се изпълнява маршрутното разписание в частта си - неизползване на автогара К., като начална спирка, видно от пътен лист № ******/04.10.2022 г. и копие на дневник (Приложение № 9 от Наредба № 33/03.11.1999 г.).

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в офиса на фирмата, след приключване на тематична проверка започнала с писмо № ****-***/10/24.10.2022 г.. Изследвани са обстоятелствата и са преценени възможностите за приложение на чл. 28 от ЗАНН, в резултат на което не са установени налични предпоставки за това.

При така установеното АНО е приел, че жалб. е нарушил разпоредбата на чл.

22 ал. 1 от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 102 ал. 5 от Закона за автомобилните превози е наложил административно наказание имуществена санкция в размер от 500 лв..

Възраженията на жалб., че не е извърши административно нарушение, тъй като допустителството се наказвало само в случаите, предвидени в закон или указ съдът не приема.

От събраните гласни и писмени доказателства извлечения от диспечерския дневник от автогара гр. К. се установява, че няма отразено тръгване и пристигане на автобусите собственост на жалб..

Налице е и обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност съобразно разпоредбата на чл. 83 ал. 1 от ЗАНН.

От извършената от съда служебна проверка за законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

И във обжалваното наказателно постановление и във акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на 04.10.2022 г. извършеното нарушение е по чл. 22 ал. 1 от Закона за автомобилните превози, като е санкционирано бездействието на жалбоподателя в отклонение 2 на задължението му да осигури използване на автогара К. като начална спирка по маршрутно разписание за междуселищна автобусна линия по направление гр. К. – язовир „К.“.

Във АУАН и във обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган е посочил,че нарушението е извършено в гр. П..

По този начин са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- мястото където е извършено нарушението.

Допуснатия процесуално нарушение е неотстранимо в съдебната фаза на процеса, в който за първи път се установи,че мястото на нарушението е във гр. К./ показанията на актосъставитиля св. К./ което не дава възможност да приложат и задължителните указания на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. да се преквалифицира извършеното, като се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

Това е възможно само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти, а в случая тази предпоставка не е налице.

В настоящия случай и в АУАН и НП е посочено като място на извършване на нарушението в гр. П. а не във гр. К..

Съдът приема възражението на пълномощника на жалб. относно териториалната компетентност и на актосъставителя и на наказващия орган.

И във АУАН и във НП е посочено,че актосъставителя е инспектор към РД „АА“ гр. П., а издалия НП е Директора на РД „АА“ гр. П..

Нарушението е извършено в гр. К. поради което и актосъставителя и наказващия орган са действали извън рамките на своята териториална компетентност.

Компетентна в случая е била РД „АА“ гр. С. З..

Предвид на това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и на това обстоятелство.

Съобразно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски.

Пълномощника на жалб. е доказал плащане в размер от 400 лв. с договор за правна защита и съдействие от 08.06.2023г..

Сумата от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000, 00 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Според разпоредбата на т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че 3 разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ИА „АА“, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2 ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ** - ******* от 07.12.2022г., издадено от и. д. директор РД АА – П., с което на "Д. - Д." ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 102 ал. 5 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 22 ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на "Д. - Д." ЕООД ЕИК ********* сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд – К. .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. З. в 14дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4