Определение № 1426 от 01.11.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1426 гр. София, 30.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Частно наказателно дело № 20211110215028 по описа за 2021 година

След съвещание съдът в присъствието на страните намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Образувано е по искане на СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”.

В съдебно заседание представителят на СРП сочи, че са налице обосновано предположение и опасност при различна мярка от задържане под стража обвиняемия да извърши престъпление, като акцентира върху обремененото съдебно минало на обвиняемия и обстоятелството, че последното деяние, за което е осъден е същото по вид, като включително обвинението, което му е повдигнато в настоящото производство е извършено в условията на изпитателен срок по предходното осъждане.

Защитата счита, че не е налице предпоставка за авторство на престъплението, не е налице опасност от укриване, и доколкото все пак подзащитният му е с обременено съдебно минало мярка за неотклонение „домашен арест“ би била адекватна за нуждите на разследването.

Обвиняемият сочи, че са били нарушени правата му в районното управление, не му е дадена възможност да даде обяснения, има две малки деца, за които полага грижи, трудово ангажиран е с отдаване на коли под наем, като моли съда да вземе по-лека мярка по отношение на него.

В производството по реда на чл. 64 от НПК, съдът следва да прецени налице ли са доказателства, които да обосновават основателно подозрение по отношение на авторството на престъплението, последното да е наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата сочат ли реална опасност обвиняемият при различна мярка на задържане, да се укрие или да извърши престъпление.

ДП е образувано за престъпление по чл. 198, ал. 1, предложение 1 от НК, като обвиняемият З. е привлечен като такъв с Постановление от 27.10.2021г., престъплението е наказуемо с лишаване от свобода, а и се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от 1

НК, като в този смисъл е налице първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

За пълното съдът намира за необходимо да отбележи, че за нуждите на производството по реда на чл. 64 от НПК, не е необходимо да са налице несъмнени, безспорни и категорични доказателства, касателно обективните и субективнш признаци на престъплението и неговият автор, както и без да навлиза в детайли по отношение на анализа на доказателствената съвкупност, то показанията на пострадалия Сапунджиев, съотнесени с проведеното от него разпознаване по снимки, в което категорично е разпознал именно обвиняемия, като лицето, което е осъществило престъпното посегателство спрямо него, данните за това, че автомобилът „Киа Сиид“ с ДК № СВ6323СМ, е предоставен по лизингов договор именно на обвиняемия З., както и извлечението от видео-наблюдението за това, че процесния автомобил се е намирал по време на извършване на деянието в района на местопроизшествието на този етап, макар и да няма резултат от изследването на видеозаписите в района на местопроизшествието, са достатъчни съдът да приеме,че може да се направи извод за основателно съмнение за това, че обвиняемия е съпричастен към престъплението, за което му е повдигнато обвинението.

По отношение на доводите на защитата за това, че разпознаването е процесуално опорочено, доколкото е направено по снимков материал, както и не е дадена възможност на защитата да участва в това процесуално следствие, съдът намира, че не е основателно и на този етап от разследването няма основание да приема, че проведеното действие е опорочено, съответно не може да бъде ползвано, доколкото от една страна обвиняемият в декларация, приобщена по делото, е заявил правото си да не участва в разпознаване на живо, като разпознаването по снимки е проведено преди по отношение на обвиняемия да е било предприето повдигане и привличането като обвиняем и в този смисъл, защитникът макар да няма данни, че е желаел да участва в това производство и в това процесуално следствие, не е имал и качеството на защитник на обвиняемото лице, съответно правото да участва в действието по извършеното разпознаване по снимки. Такова прави на участие, би имал ако бе проведено разпознаване на живо, като процесуален представител на обвиняемия, независимо дали спрямо него е било повдигнато обвинение, или не, ако същият в този момент, е бил с предприети по отношение на неговото задържане по смисъла на ЗМВР. И доколкото обвиняемият, не се е възползвал от правото си да участва в разпознаване на живо, то не може да се ползва с възражения спрямо проведеното разпознаване по снимка в негова ползва.

По отношение на опасностите, действително З. е установен като самоличност и адрес, на който се сочи, че пребивава със семейството си и макар да не са налице доказателство по делото, затова, че същият е във фактическо съжителство и се грижи за две малолетни деца, съдът няма основания на този етап да не се довери на заявеното от него.

В същото време обаче с оглед съдимостта, изведена от приложената справката за съдимост, а именно, че обвиняемият е осъждан многократно за различни по вид престъпления, включително и за същото, което се явява последното негово осъждане с 2 влязъл в сила съдебен акт от 04.06.2020г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода и за което изпълнението е отложено в изпитателен срок, а обвинението за престъплението, предмет на настоящото производство, се явява извършено в изпитателния срок на това осъждане, съдът намира, че характеризират обвиняемия като лице с по-висока степен на обществена опасност, съответно опасността да извърши престъпление, се явява реална с висок интензитет, а не хипотетична и обстоятелството, че обвиняемият се грижи за две малки деца, в случая не е обстоятелство, което съдът да приеме като изключително такова и от което да изведе извод, че при различна мярка за от „задържане под стража“ целите на мерките за неотклонение биха били изпълнени.

С оглед горното съдът намира, че мярката за неотклонение задържане под стража се явява единствено адекватна спрямо обвиняемия и за нуждите на разследването.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение на Р. СТ. З. с ЕГН ********** по ДП №228/ДПК-1217/2021г. по описа на 04 РУ СДВР пр. пр. №33095/2021 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес пред СГС.

Определението на съда подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 64, ал. 5, изр1. 1 от НПК.

В случай на жалба или протест НАСРОЧВА съдебно заседание пред СГС за 04.11.2021г. от 10.00 ч., за която дата и час страните уведомени.

Обвиняемият да се осигури за датата и часа на съдебното заседание пред Софийски градски съд лично, освен ако не желае да присъства и това бъде удостоверено по съответния ред или в условията на видео-конферентна връзка със Следствения арест, ако такъв ред е предвиден в Софийски градски съд при разглеждането на производства по реда на чл.64 и чл.65 от НПК.

СЪДЪТ запитва обвиняемият желае ли да бъдат уведомени близките му за задържането му.

Обвиняемият: Не желая да бъдат уведомени. Защитникът ми ще поеме ангажимент да ги уведоми.

Препис от определението да се изпрати на Следствения арест - София за сведение и изпълнение.

Препис от протокола да се издаде на страните при поискване .

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4