Определение № 602 от 10.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. Благоевград, 10.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Георги Янев

Божана Манасиева като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно наказателно дело № 20241200601081 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал.7 и 8 НПК.

Образувано е по жалба от С. П. от гр. С. срещу Определение №239/12.09.24г., постановено по чнд № 429/24г., по описа на РС – С., с което е потвърдено Постановление на прокурор от ТО С. при РП Благоевград от 07.08.2024г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.24, ал.6, вр. с ал.5, т.1 от нПК, вр. с чл.243, ал.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №339ЗМ-411/2023г. по описа на РУ С..

В жалбата се прави искане да бъдат преразгледани всички документи, обяснения, показания и факти от подаване на първата жалба в РУ – С. до последното определение на съда.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото установи от фактическа страна следното:

Св. Ж.Ш. живеел в гр. С., обл. Благоевград, на улица „П.“

№ 135. В съседство до него на улица „П.“ № 137 живеели св. С. М. ф П. и семейството му.

Комшиите били в добри отношения, но от пролетта на 2023г. поради отказа услуга от св. Ш., отношенията им се влошили.

Появил се конфликт във връзка със местата за паркиране около двете им къщи на улица „П.“. През 2023г. често се случвало св. И. И. /зет на П./ да паркира на близко разстояние автомобила си до колите на семейство Ш.и. Това създавало предпоставки за имуществени вреди по автомобилите, поради което св. Ж. Ш. на няколко пъти направил забележка на св. И. И. да спира на по-голямо разстояние автомобила си от техните МПС-та.

Тъй конфликтът между тях се задълбочавал на 14.09.2023г. св. Ж. Ш. влезнал в остри 1 пререкания със св. И. И.. Двамата си разменили реплики на „остър език“ по повод предходните случки на дразги с местата за паркиране. Св. Ж. Ш. казал на св. И. да спре да паркира на техните места, защото ще му счупи автомобила с думите „Ако още един път спреш така зад колата ми, ще ти я унищожа“. Заканването било в изблик на емоционален гняв, несдържаност на емоциите, като по делото се изяснило, че св. Лесно се ядосвал и говорил по такъв агресивен начин. Тъй като св. Ж. Ш. бил разгневен, намиращият се наблизо негов син св. Д. Ш. веднага се качил на терасата при баща си и започнал да го успокоява и да го прибира в къщата им, за да прекрати напрежението. На прибиране към къщата си св. Ж. Ш. изрекъл на висок тон „Аз ще ви унищожа всичките“, като не станало ясно към кого точно са насочени думите. Видно е от показанията на свидетелите, че св. Ж.

Ш. е бил яростен и гневен.

От доказателствата по делото станало ясно, че св. Ж. Ш. е неосъждан, не се водил на отчет в ЦПЗ гр. Благоевград, притежавал огнестрелно ловно оръжие марка и модел “IZH 27”, 12 /дванадесети/ калибър с № 9559387.

От правна страна, съдът установи:

Жалбата е подадена в срока на чл.243, ал.7от НПК и е процесуално допустима, доколкото жалбоподателят се явява пострадало лице по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

ДП №339ЗМ-411/2023г. по описа на РУ С. е било образувано и водено за престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК. След провеждане на разследване с постановление от 11.01.2024г. наказателното производство по ДП№339ЗМ-411/2023г. по описа на РУ С. било спряно на основание чл.244, ал.4, вр. с чл.21, ал.1, т.6 от НПК, като представителя на държавното обвинение приел, че се касае за престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия. С постановлението за спиране прокурорът дал указания в този смисъл на пострадалите лица, включително и на жалбоподателя С. П.. Препис от постановлението , с което е било спряно наказателното производство е връчено на С. П. на 17.01.2024г. и на другото пострадало лице И. И. на 22.01.2024г. В предвидения по закон шестмесечен срок – до 17.07.2024г. за П. и до 22.07.2024г. за И. същите не са депозирали тъжба съгласно указанията в постановлението за спиране, нито пък са обжалвали самото постановление, поради което и същото е влязло в сила. Предвид липсата на жалба срещу постановлението за спиране и с оглед установеното обстоятелство за това, че двете пострадали лица не са подали тъжба в предвидения от закона срок наблюдаващия производството прокурор с Постановление от 07.08.2024г. е прекратил наказателното производство по ДП№339ЗМ-411/2023г. по описа на РУ С. на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 1, вр. с чл.243, ал.2 от НПК.

Първоинстанционният съд е приел, че постановлението за спиране от 11.01.2024г. е получено от жалбоподателя и няма данни същият да го е обжалвал, съответно съдът да го е отменил. Изтекъл е и шестмесечния срок за подаване на частна тъжба, като отново няма данни такава да е подадена. Горното по силата на разпоредбата чл.24, ал.6, вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК е основание за прекратяване на наказателното производство от прокурора. Съдът 2 е счел, че в тази хипотеза на прекратяване на наказателното производство не следва да извършва преценка за обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт относно изводите му за извършено престъпление от общ характер.

Въззивният съд намира постановлението на прокурора за неправилно и необосновано.

Досъдебното производство е образувано за това, че на 14.09.23г. в гр. С. на улица „П.“ до № 135 се заканил с престъпление против личността убийство на С. М. П., като му казал „аз ще ви унищожа всичките“, „аз ще ви ****“, като извършеното е могло да възбуди у С. П. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК.

След събиране на доказателства, прокурорът е преценил, че има данни за извършено престъпление по чл.144, ал.1, пр.2 НК от Ш. по отношение на И. за отправената реплика „Ако още един път спреш така зад колата ми, ще ти я унищожа“, което на осн. чл.161, ал.1 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. С постановление от 11.01.2024г. наказателното производство по ДП№339ЗМ-411/2023г. по описа на РУ С. било спряно на основание чл.244, ал.4, вр. с чл.21, ал.1, т.6 от НПК. След като получил справка с изх. № 3066/ 30.07.2024 г. от председателя на P C - С., че към дата 29.07.2024 г. няма образувани дела по реда на чл. 81 от НПК за извършено престъпление от частен характер по тъжба, подадена от С. М. П. или от И. В. И., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 6, във вр. с ал. 5, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство водено за престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК .

В обжалваното постановление прокурорът е цитирал обилна съдебна практика касаеща състава на престъплението по чл.144, ал.3 НК от субективната страна без обаче да е направен анализ на доказателствата и без да е ясно от цитираната практика дали е направен извод, че липсва интелектуалния момент на умисъла.

В постановлението на прокурора са изведени доводи за престъпление от частен характер по чл. чл.144, ал.1, пр.2 НК от Ш. само по отношение на И.. Не става ясно по какъв начин П. е обвързан към това престъпление, тъй като от доказателствата по делото се установява, че репликата „Ако още един път спреш така зад колата ми, ще ти я унищожа“ е отправена само към И.. Действията на прокурорът след това по спиране на наказателното производство и връчване на това постановление нямат отношение към П. и не касаят престъплението по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК, което се преследва по общия ред. В атакуваното постановление е незаконосъобразно още и поради това, че в него освен липса на установени факти, липсва и правен анализ на съображенията, поради които прокурорът е приел липса на престъпление. При тяхната липса проверяващият съд е лишен от възможността да провери правилността на съображенията в проверявания прокурорски акт. В тази връзка БОС изрично припомня, че нито страните, нито съдът осъществяващ контрол в производство по чл. 243 НПК, следва сами да извеждат волята на прокурора по житейски или логичен път, а същата трябва да бъде обективирана от самия него в постановлението за прекратяване на наказателното производство и то въз основа на логическа дейност, свързана с преценка на доказателствата по делото с изтъкване на положителни или отрицателни доводи относно доказателствената им сила. Едва след 3 извършване на подробен доказателствен анализ и извеждане на конкретна и подробна фактическа обстановка, прокурорът следва да направи правните си изводи, преценявайки въпроса – има ли извършено престъпно деяние, по кой текст на наказателния закон и кой е деецът, или са налице условията за прекратяване на наказателното производство и на какво основание.

Като е приел немотивираното и необосновано прекратително постановление за правилно и законосъобразно с определението си,

РС - С. е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, в който механично са пренесени пороците на проверяваното постановление. Първоинстонционният съд се е произнесъл като е изследвал въпроса само от процесуална страна, но това е сторено, без да става ясно какви са приетите факти по делото и без да са обсъдени доказателствата по същото,съблюдавайки ТР №1/23г.. Опитът да попълни с мотиви липсващите такива в постановлението на прокурора не могат да санират проверявания незаконосъобразен и необоснован прокурорски акт и да заменят дължимия от прокурора фактически и правен анализ.

Не на последно място при очертаване обхвата на дължимия съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК следва да се отчита обстоятелството, че в момента, в който констатира, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът губи компетентността си да извършва каквито и да било действия по разследването. Ето защо съдебният контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство на посоченото основание следва да има специфичен фокус – обоснован и законосъобразен ли е изводът, че събраните до момента доказателства дават основание за извод, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, а не по общия ред. Не би могло обаче да се изисква непременно пълнота на разследването, защото тя е самостоятелно изискване към доказателствената дейност на органа по ръководство и решаване със специфично съдържание – изясняване на всички обстоятелства от предмета на доказване, събиране и проверка на всички доказателствени материали, необходими за разкриване на обективната истина и преодоляване на противоречията между доказателствените източници, което предполага компетентност на прокуратурата. Предвид тези съображения следва да се приеме, че съдебният контрол върху постановлението за прекратяване наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК обхваща не само законосъобразността на констатацията за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, но и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Прокурорският акт следва да съдържа както изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, така и констатациите му по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства.

4

Ето защо определението на РС – С. следва да се отмени и вместо него БОС постановява ново определение, с което на осн. чл. 243, ал.5, т.3 НПК отменява постановлението на ТО - С. за прекратяване на наказателното производство като необосновано и незаконосъобразно и връща делото на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 т.3 НПК, окръжният съд,