Определение № 13625 от 24.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13625 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100509375 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 –чл.278 от ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 253006/22.07.2025г., подадена от К. А. К., чрез адвВ.М., срещу определение рег.№ 26977 от 23.06.2025г. по гр.дело № 62999/2024г. на СРС, ГО, 158 състав, с което е обявено, че съдилищата на Република България не притежават международна компетентност да разгледат предявения от К.

А. К. срещу М.-П.Р..Е.. /Р.-К.а/ иск за развод по чл.49 от СК и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател поддържа доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Поддържа, че няма никаква връзка с ответницата повече от 18 години и че не му е известно къде е обичайното й местопребиваване. Твърди, че барът му с ответницата, сключен на 01.06.1995г. в САЩ е единствено регистриран в Република България. Посочва, че е български гражданин, работещ в Обединеното кралство, което понастоящем не е държава членка на Европейския съюз. Поддържа, че настоящият случай не попада под действието на Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца / Регламент /ЕС/ 2019/1111/. Поддържа още, че съдът на Испания не е компетентен да прекрати брака, тъй като последният не е регистриран в Испания, а обичайното местопребиваване на ответницата е неизвестно , като също така не е известно и нейното гражданство. Жалбоподателят поддържа довод за нарушаване на неговите законни права и интереси при буквално тълкуване на Регламент /ЕС/ 2019/1111, тъй като счита, че това тълкуване изисква от него да напусне Обединеното кралство и да се завърне в България за период от поне шест месеца, за да предяви иск за развод пред българския съд. В тази връзка поддържа, че не са приложими разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2019/1111, а се позовава на приложимост на разпоредбите на българското законодателство - чл.7 КМЧП, във вр. с чл.82,ал.2 и ал.3 от КМЧП. Твърди, че не разполага с информация за местопребиванието ответницата към датата на подаване на исковата молба. Моли настоящата инстанция да съобрази, че атакуваното определение е постановено след заплащане на такса по сметка на Държавен вестник за връчване на исковата молба на 1 ответницата по реда на чл.48 от ГПК, както и след заплащане на определено възнаграждение за особен представител в размер на 1 200,00лв. С изложените доводи частният жалбоподател- ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на процесуалните действия по подадената от него искова молба за развод с ответницата..

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на частния жалбоподател и прецени събраните по делото доказателства, релевантни в настоящото производство, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл.49 от СК иск за развод на К. А. К. срещу М.-П.Р..Е.. /Р.-К.а/. С предявения иск ищецът /частен жалбоподател в настоящото производство/ твърди, че е сключил граждански брак с ответницата на 01.06.1995г. в САЩ. Посочва, че заедно с ответницата за няколко месеца са пребивавали в България, където бракът е признат и е съставен акт за сключване на граждански брак, но ответницата никога не е имала адресна регистрация в България. Твърди, че в края на 1995г. заедно с ответницата са живели в гр. Мадрид, Испания, но бракът им не е признат в Испания, поради липсата на реквизити на брачното свидетелство издадено от САЩ. Твърди, че поради непрекъснати пътувания от негова страна в качеството му на цирков артист, почти не е живял с ответницата и двамата са се разделили през 1996г., като оттогава не поддържат връзка. Посочва, че през януари 1996г. е родена дъщеря им, която понастоящем е пълнолетна. Твърди, че от шест години трайно се е установил да живее в Обединеното Кралство /Англия/.

Претендира прекратяване на брака с ответницата поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да се търси вина на съпрузите.

В рамките на исковото производство ответницата е призована по реда на чрез публикация в Държавен вестник по реда на чл.48 от ГПК и на основание ал.2 от същата правна норма й е назначен особен представител – адв.В.Н.К..

От особения представител на ответницата по чл.48,ал.2 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който искът е оспорен, като е заявено искане за оказване на съдействие за установяване на актуална информация относно ответницата, както и за уведомяване й относно производството по делото. Заявени са и искания за установяване имущественото състояние на страните и за допускане на съдебно-правна експертиза, която да даде заключение дали съгласно действащото законодателство на Кралство Испания сключеният между страните брак е признат и валиден според испанското право, а при отрицателен отговор на този въпрос- какви са причините и правните основания да не бъде признат.

С обжалваното определение рег.№ 26977 от 23.06.2025г. по гр.дело № 62999/2024г. на СРС, ГО, 158 състав, е обявено, че съдилищата на Република България не притежават международна компетентност да разгледат предявения от К. А. К. срещу М.-П.Р..Е.. /Р.-К.а/ иск за развод по чл.49 от СК и е прекратено производството по делото. С обжалваното определение е прието, че след като ищецът е български гражданин, а ответницата- испански гражданин, приложим за определяне на международно компетентния съд е Регламент /ЕС/ 2019/1111, определящ съдилищата на коя държава-членка са компетентни по делата за развод със страни-граждани на държави-членки на ЕС. От първоинстанционния съд са изложени мотиви, че в случая не е налице нито една от предвидените в чл.3 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 хипотези, определящи компетентност на българския съд по предявения в случая иск за развод.

От първата инстанция е прието, че прякото и непосредствено действие на Регламент /ЕС/ 2019/1111 дерогира приложението на уредбата на КМЧП. В тази връзка от първоинстанционния съд е прието още, че предвид правилото на чл.6 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 срещу ответник, който е гражданин на държава членка или има 2 обичайно местопребиваване на територията на държава членка могат да се предявяват искове в друга държава членка само в съответствие с чл.3, чл.4 и чл.5 от регламента, които предпоставки не са налице в конкретния казус. Прието е, че с оглед начина на призоваване на ответника /чрез публикация в Държавен вестник/, евентуално постановено решение на български съд по делото не би могло да бъде признато в останалите държави членки с оглед разпоредбата на чл.38,пар.1,б.”б” от Регламент /ЕС/ 2019/1111. По тези мотиви с обжалваното определение е прието, че българските съдилища не притежават международна компетентност да разгледат предявения брачен иск за развод, поради което производството по делото следва да се прекрати.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира за неоснователна частната жалба на К. А. К., чрез адвВ.М., срещу атакуваното определение.

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от законодателен акт на Европейския съюз, от двустранен договор с трета държава, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове /в този смисъл определение № 354/09.06.2011г. по гр.дело № 304/2011г. на 4 ГО на ВКС и определение № 493/22.12.2020г. по ч.гр.дело № 3405/2020г. на 3 ГО на ВКС/. В настоящия случай от доказателствата по делотоудостоверение за сключен граждански брак № 3188/ 31.10.1995г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак на 01.06.1995г. в САЩ от СО- район „Оборище“, удостоверение за семейно положение изх.№ РОБ24-УГ51-4508/24.09.2024г. на СОрайон „Оборище“, както и от приложената на л.51 от първоинстанционното дело служебна справка по реда на Наредба № 14/2009г., се установява, че ищецът по иска за прекратяване на брака е български гражданин, а ответницата е испански гражданин.

Следователно налице е спор с трансграничен елемент. В конкретния случай международната компетентност на българския съд се урежда от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца / Регламент /ЕС/ 2019/1111/, тъй като и двамата съпрузи са граждани на държави членки на ЕС.

Основанията за наличие на международна компетентност на съда се съдържат в чл.3,4 и 5 от Регламент /ЕС/ 2019/1111. В чл.3 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 се съдържат правилата за обща компетентност, като установените критериите са свързани с обичайното местопребиваване на лицата и гражданството на двамата съпрузи. С оглед изрично заявеното от ищеца- жалбоподател в исковата молба признание на факта, че обичайното му местопребиваване от дълги години е в Обединеното Кралство /Англия/, което вече не е вече не е държава членка на Европейския съюз, както и признанието му, че ответницата е гражданка на Кралство Испания, /поради което са правени постъпки за регистрация на брака след сключването му в Испания, която регистрация е отказана/ и че обичайното местопребиваване на ответницата е неизвестно към настоящия момент /последното известно е в Испания/, то по правилата на чл.3, чл.4 и чл.5 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 никой съд на държава- членка на ЕС не компетентен да се произнесе по искането за прекратяването на брака. При тази хипотеза международната компетентност се определя във всяка държава- членка съобразно нейното законодателство, на основание пар.1 на чл.6 от Регламент /ЕС/ 2019/1111, уреждащ субсидиарната компетентност. Условие за прилагането на националните разпоредби е, обаче, ответникът да няма обичайно местопребиваване на територията на държава- членка или да не е гражданин на държава- членка по аргумент от 3 чл.6,пар.2 от Регламент /ЕС/ 2019/1111. Изключено е прилагането на клаузата относно субсидиарната компетентност, когато ответникът има обичайно местопребиваване или е гражданин на държава- членка, различна от тази на сезирания съд, без обаче този факт да е пречка съдилищата на държавата- членка, чийто гражданин е ответникът да бъдат компетентни да разгледат искане за разтрогване на брака, съгласно националните правила за компетентност на последната държава членка. В този смисъл задължителното разрешение дадено с Решение на СЕС от 01.08.2022г. по дело № С501/2020г. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя- ищец за приложимост в конкретния случай на правилата КМЧП, доколкото сезираният съд ще може да се позове на националните основания за компетентност единствено в хипотезата, при която ответникът е лице, което не е свързано с държава членка на ЕС чрез някой от предвидените в Регламент /ЕС/ 2019/1111 критерии за компетентност и брачното правоотношение не попада в сферата на действие на правото на Европейския съюз. Настоящият съдебен състав при съобразяване на правилото на чл.6,пар.2, вр. с чл.3,4 и 5 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 приема, че не е налице международна компетентност на българския съд да разгледа предявения иск за прекратяване на брака между жалбоподателя- ищец К. А. К. и ответницата М.-П.Р..Е.. /Р.-К.а/, като счита, че компетентен да се произнесе по този иск е съдът в Кралство Испания, предвид гражданството на ответницата и твърдението, че последното й обичайно местопребиваване е на територията на тази държава – членка на ЕС. Допълнителен аргумент за тази международна компетентност се извлича и от нормата на чл.38,б.“б“ от Регламент ЕС /2019/1111, законосъобразно съобразена от първата инстанция с обжалваното решение.