Решение № 2702 от 30.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2702 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330106384 по описа за 2024 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от А. К. И., ЕГН **********, срещу Р. М. Р., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на извършено от ответника престъпление за което има влязло в законна сила определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № ******/2024 г. по описа на Районен съд – ********, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 08.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че на 08.11.2017 г. ответникът е причинил на ищеца телесни повреди, изразяващи се в пукнатина на главата на лявата малка пищялна кост, което наложило поставянето на гипсова имобилизация за 30 дни и трайно затруднило движенията на *************. За това деяние ответникът бил признат за виновен с влязло в законна сила определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № ******/2024 г. по описа на Районен съд – ********. От извършеното от Р. Р. престъпление –причиняване на телесна повреда настъпили неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в претъпени болки и страдания. Същия бил в невъзможност да използва ****** си повече от три месеца, като му била необходима помощ дори, за да извършва ежедневните си нужди. В продължение на месец и половина И. ходил два пъти седмично на рехабилитация и трябвало да промени изцяло начина си на живот, като неможел да работи и да издържа себе си и 1 семейството си. Не можел да извършва каквото и да е физическо усилие, тъй като движенията на крака му били ограничени и изпитвал слаби, но чести болки в ******. Ищецът не искал да комуникира с приятелите си и дори със семейството си, защото не можел да се забавлява с тях. Същият станал раздразнителен, а настроението му било колебливо и потиснато. И. изживял и сериозен психически шок от самото произшествие.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска по размер.

Признава се наличието на влязло в законна сила определение на наказателен съд, с което е одобрено постигнатото споразумение, както и настъпването на вреди.Оспорва се размера на обезщетението. Притендира се съпричиняване.

Определя се справедлив размер от 2000 лв.

Предвид събраните доказателства съда намира от правна страна следното:

От приложеното НОХД ******/2024 г. на ***** е видно, че с влязло в сила определение на съда от 03.04.2024 г. ответника е признат за виновен за извършено престъпление –причиняване на средна телесна повреда на А. И. на 08.11.2017 г. в с. Дълго поле, изразяваща се в пукнатина на главата на лявата на лявата малка пищялна кост, наложило поставяне на гипсова имобилизация за 30 дни и довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник.

От постъпилото писмо от НАП, (лист 77 от делото) е видно, че за месец ноември 2017 г. ищеца има отработени само 8 работни дни. Месец декември на 2017 и януари на 2018 г. същият не е работил. Трудовата му дейност е възстановена през месец февруари на 2018 г. когато има отработен пълен месец от 20 дни.

От показанията на свидетеля Х. И., ****** на ищеца, се установява, че след случката И. имал синини и болки. Същият неможел да става от леглото и за него се грижела жена му. Лечението продължило 4 месеца и той неможел да работи. Средства за издръжка на семейството се осигурявали от свидетеля.

Болките продължават и към момента на производството.

От показанията на свидетеля М. Р., ****** на ответника, се установява, че мястото на инцидента е зад къщата на ответника, чийто двор граничи с двора на къщата на ****** на ищеца. Къщата на Р. има ограда.

От показанията на свидетеля С. И., ****** на ищеца, се установява, че 2 къщата на ответника Р. е оградена, а къщата на ищеца не е.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Фактическият състав при който възниква деликтната отговорност на ответника включва кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпило вредосно протИ.правно деяние осъществено от ответника, вреда причинена на ищеца, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.

Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, както и пропуснати ползи, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че с влязло в сила определение, одобряващо споразумение в наказателно производство пред ***** ответника е признат за виновен за извършено деяние причиняване на телесна повреда, пострадал от което се явява ищеца. Предвид това съдът намира за доказана първата предпоставка от комулативно предвидените такива за възникване на деликтната отговорност.

С оглед събраните гласни доказателства –показанията на свидетеля Х.

И., съдът намира за установено, че извършеното деяние се е отразило неблагоприятно на здравословното състояние на ищеца и психиката му. Ето защо настоящия състав намира за доказани, както настъпването на неимуществените вреди за А. И., така и наличието на причинна връзка между осъщественото действие от ответника и породените последици за ищеца. До този извод съда достига като кредитира изцяло казаното от свидетеля, тъй като намира показанията му за безпристрастни и обективни въпреки наличието на близка роднинска връзка между него и ищеца, при съобразяване липсата на противоречие на изложението на последния и цялата доказателствена съвкупност.

По отношение размера на обезщетението съдът намира, че установените данни от гласните доказателства-показанията на свидетеля И., необорени от ответната страна сочат изживяване на негативни емоции от продължителни болки и страдания над един месец и поддържане на принудителна поза, които са довели до невъзможност за самостоятелно обслужване и извършване на трудова дейност около три месеца. Състоянието е било съпроводено с необходимост от посещаване на лекар и провеждане на 3 лечение и рехабилитация. Ето защо справедливо се явява обезщетение в размер от 6000 лв. Това налага иска да се уважи до посочения размер като за разликата над него да се отхвърли.

По отношение възражението за съпричиняване и искането за намаляване на обезщетението поради това обстоятелство, съдът намира, че по делото не се доказаха факти сочещи извършени от ищеца действия провокирали реакцията на ответника. Независимо, че побоя е настъпил в имота на ответника, факта, че същия граничи с къщата на ****** на ищеца и мястото на събитието е непосредствено до оградата, непозволява да се формира извод, че именно и единствено присъствието на И. там е провокирало реакцията на Р., която сама по себе си не съответства нито по вид, нито по степен на поведението на ищеца.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска или сумата от 900 лв.

На ответника разноски не се дължат поради липса на сторени такива.

Тъй като ищеца е освободен от заплащане на държавна такса за производството съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника следва да заплати в полза на съда държавна такса съразмерно на уважената част от иска или сумата от 240 лв. и сумата от 760 лв. за възнаграждение на назначения му особен представител.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. М. Р., ЕГН ********** с адрес с. *******, общ. *******, обл. ******, ул. „*****“ № **** да заплати на А. К. И., ЕГН ********** с.

*******, общ. *******, обл. ******, ул. „*****“ № **** сумата от 6000(шест хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от престъпление осъществено на 08.11.2017 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 08.11.2017 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 900(деветстотин) лева за разноски за производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. И., ЕГН ********** с. *******, общ.

*******, обл. ******, ул. „*****“ № **** против Р. М. Р., ЕГН ********** с адрес с. *******, общ. *******, обл. ******, ул. „*****“ № ****, обективносъединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от престъпление осъществено на 08.11.2017 г. за сумата над 6000(шест хиляди) лева до 10000 (десет хиляди)лева, ведно със законната 4 лихва, считано от датата на деликта - 08.11.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Р. М. Р., ЕГН ********** с адрес с. *******, общ. *******, обл. ******, ул. „*****“ № ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 1000 (хиляда) лева за държавна такса и възнаграждение на особен представител за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5