Решение № 31 от 26.02.2019, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №31 гр.Поморие, 26.02.2019год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ

ЯПАДЖИЕВА при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 384 по описа за две хиляди и осемнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба подадена от

Е.Р.Н., Ш.Н.Н., К.Н.А. и С.Н. ***. В исковата молба ищците, твърдят че са собственици по давност и наследство от Н.А.Н. ***, неурегулиран поземлен имот с площ 2320кв.м., представляващ имот с пл. № 109, кв.8 по кадастралния план на с.Дъбник, общ.Поморие, за който имот по сега действащия план на с.Дъбник е отреден парцел I-32, кв.8 с площ 820кв.м., но с неприложена регулация по смисъла на параграф 8 от ПР на ЗУТ, ведно с построените в него масивна едноетажна сграда на площ 70кв.м. и второстепенна сграда – салма на площ 50кв.м. като част от имота им попадащ извън регулация бил отразен в КВС като поземлен имот № 000023 – общинска публична собственост и бил съставен акт за общинска собственост. Моли съдът да приеме за установено по отношение на Община Поморие, че ищците са собственици на дворно място в с.Дъбник, неурегулиран поземлен имот с площ 2320кв.м., представляващ имот с пл. № 109, кв.8 по кадастралния план на с.Дъбник, общ.Поморие, за който имот по сега действащия план на с.Дъбник е отреден парцел I-32, кв.8 с площ 820кв.м., но с неприложена регулация по смисъла на параграф 8 от ПР на ЗУТ ведно с построените в него масивна едноетажна сграда на площ 70кв.м. и второстепенна сграда – салма на площ 50кв.м. В съдебно заседание чрез процесуалня си представител подържа иска. Претенидра напровените разноски в производството.

В срок е постъпил отговор на исковата молба с който ответника не оспорва правото на собственост на ищците върху дворно място с площ 820кв.м., представляващо УПИ I

-32, кв.8, заедно с построените в него жилище и салма.

Оспорва иска по отношение останалата част от имот с пл. № 109 с площ 1500кв.м., която попада и е част от имот с пл. № 000023 – пасище с площ 58.868дка който е общинска собственост. В съдебно заседание подържа отговора и моли иска извън признатия за 820кв.м. представляващ УПИ I – 32 да бъде отхвърлен. Сочи, че имота извън регулацията е земеделски, възстановен на ответника с решение на ПК и не може да се придобие по давност, а ищците ако са имали претенции е следвало да заявят имота за възстановяване от ПК в предвидените срокове.

Според ПРС исковата молба е редовна и предявения иск е допустим. Производството следва да се разгледа по общия ред.

Предявения иск е с правно основание чл. 124 ал.І от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС.

Производството е допустимо, като ищеца има правен интерес от предявяването на установителен иск, след като между страните е налице спор за собственост, във връзка с твърдението на ищецът, че е собственик на имота, а ответника претендирайки да е собственик на част от същия, попадащ в поземлен имот № 000023 по КВ и в тази връзка е съставен акт за общинска собственост.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеното

Удостоверение за наследници с изх. №

122/04.1.22017г., че Н.А.Н. е починал на 01.01.2003г. и е оставил за наследници ищците по делото: Е.Р.Н. – съпруга, Ш.Н.Н. – син, К.Н.А. – дъщеря, С.Н.С. – дъщеря.

По делото е представен н.акт № 115, том І, дело № 270/1977г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация се установява, че Н. А.Н.е придобил по силата на дворищна регулация собствеността на 245кв.м. върху празно дворно място при граници: улица, А.Н.А., Н. А.А.и върху пазно дворно място от 130кв.м. от имот пл. № 33, кв. 8 собственост на А.А.и двете места придадени към собствеия му парцел I, имот 32 , кв.8 по плана на с.Дъбник. В н.акт е посочено, че стойността на придаваемите места е 375лв. и 345лв. са внесени на ГОНС гр.Каблешково, а сумата от 130лв. е изплатена на собственика А.Н. А..

Установява се от представеното удостоверение за търпимост №78/11.12.2017г. издадено по заявление на Ш.Н.Н., че масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП 70кв.м. и второстепенна постройка – салма със ЗП 50кв.м. посторени в парцел парцел I - 32 , кв.8 по плана на с.Дъбник са посторени преди 1980г. и са търпими.

Представена е по делото Скица №

98/05.1.22017г. изд. от отдел УТООС при Община Поморие в която парцел I-32, кв.8 по регулационния план на с.Дъбник е записан на наследниците на Н.А.Н. , урегулиран от 820кв.м. Посочено е че имот № 109 е целия на площ 2320кв.м.

По делото е представена

Молба-декларация от ищците по делото за признаване правото на собственост върху процесния имот, като в удостоверение към същата е отразено от служба

„Държавна собственост” при Областна управа – гр.Бургас на 16.02.2018г., че за УПИ I-32, кв.8 по регулационния план на с.Дъбник, заедно с построените в нега сграда не са открити данни за съставен АДС, съгласно писмо на ОД „Земеделие” останалата част от имот пл. №109, попадащ извън регулацията, попада в ПИ № 000023 по КВС на землището на с.Дъбник, който съгласно скица № К 00385/3.02.2018г. е публична общинска собственост.

Представено е и писмото от ОС

„Земеделие” Поморие до областния управител в който е посочено, че част от имот пл. № 109 който попада извън регулацията е отразен в КВС на с.Дъбник, общ.

Поморие под номер ПИ № 000023.

Представена е Скица №

К00385/13.02.2018г., за имот № 000023 в землището на с.Дъбник, общ.Поморие, в която е посочено, че е с площ 58.068дка, с начин на трайно ползване – пасище, мера, местността „Мерата”, десета категория и собственост на

Община Поморие.

Ответника е представил Акт № 2563/17.11.2003г. за частна общинска собственост за имот №000023 с площ 58.868дка , пасище, мера, като правно основание за съставянето му е посочено чл.2, ал.2 т.4 от ЗОС, Решение № 319/30.07.2003г. на

ОСЗГ Поморие и Акт № 6356/19.10.2018г. за публична общинска собственост за пасище с площ 283.41дка поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Дъбник.

Представено е и Решение №

319/30.07.2003г. от ОСЗГ гр.Поморие, видно от което предоставено е на Община Поморие право на собственост върху земи, между които и пасища, мера от 58.868дка, десета категория, местността „Мерата”, имот № 000023 по плана за земеразделяне на с.Дъбник.

Представено е писмо от Община

Поморие с изх. № 18.04.2018г. до да Ш.Н., в което е посочено, че е констатирано, че изградената от него ограда навлиза в общински имот № 000023.

Представено е писмо до ищците с изх. № 94Е-818-2/26.07.2018г. от кмета на общината, с което същите са уведомени, че след извършено геодезическо заснемане е установено, че е ограден част от имот № 000023, м. „Мерата” по КВС, който граничи с УПИ I-32, кв.8 по регулационния план на с.Дъбник на адрес *** собственост на наследниците на Н.А. Н. и е започнала процедура по премахването й.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели. Свидетеля Ю. свидетелства, че познава ищците и знае имота им от 1960г., тъй като като дете е минавал от там, знае кой живее в него, като сочи, че имота се намира в края на селото, от северната страна, ограден е с телена мрежа от както го помни, с площ около декар и триста кв.м., няма два декара и половина, посочва границите му и че там е живял Н., а преди това там е живял бащата на Н. дядо А. и не знае някой да е имал претенции към този имот. Сочи, че в имота има жилищна сграда в която сега живее Ш. сина му и майка му и зад къщата има салма и в имота сеят картофи, боб, зеленчуци. Свидетеля Ч. също свидетелства, че познава имота на ищците в който живея от 1960г. и се намира до гробищата, посочва границите и твърди, че винаги имота е бил с тези граници, ограден с телена мрежа и не знае някой да е имал претенции за имота.

Сочи, че помни имота от 10 годишен и сега също минава от там тъй като има добитък и в момента там живее Ш. и мястото се обработва, а преди е живял баща му който починал, а преди него бащата на Н..

По делото е допусната съдебно техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице за с.Дъбник, общ. Поморие има само един регулационен план, одобрен със заповед № 1617 от 25.06.1962г. и в кадастралната му основа е заснет и обозначен имот с пл. №32, кв.8 / обозначен с зелен цвят на скица 1/. Част от имот №32 попада в регулацията и за него е отреден УПИ I-32, като част от имота е останал извън регулация. Към УПИ I-32 са придадени по регулация площи означени с жълт и син цвят на скица 1. В разписния списък към плана имот с пл. № 32 е записан като двор на Н. В.Ч. и допълнено с молив – Н.А.Н.. Със заповед № РД-17-3/03-02-2005г. е одобрен актуален кадастрален план на с.Дъбник, без регулация и бивш имот пл.№ 32 по плана от 1962г. е заснет и обозначен с нов пл.№109 и различна конфигурация и в разписния списък към плана имот с пл.№109 е записан като двор на Ш.Н.Н.. При съпоставяне на двата плана, се установява, че имот с пл. № 109 с площ 2320кв.м. включва и

УПИ I-32, кв.8 с урегулирана площ 820кв.м. Вещото лице е посочило че имота с пл. № 109 е ограден и при направена справка в ОС „Земеделие“ не са открити данни за включване част от имот пл. № 109, попадащ в поземлен имот № 000023 по плана за земеразделяне в ТКЗС или други земеделски кооперации.

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита че така предявения иск е основателен.

Безспорно се установи от разпитаните по делото свидетели, че от преди 1960год. наследодателя на ищците, а след неговата смърт ищците владеят процесния имот, като преди да се установи владението на наследодателя на ищците – Н.Н., имота е бил владян от дядото на ищците. Според свидетелите владението е било спокойно, никой не е имал претенции за имота, ищците са живели в жилищната сграда изградена в имота, мястото е било оградено, като и към момента съпругата на наследодателя и един от синовете му живеят в имота. Винаги наследодателя на ищците и ищците са обработвали цялото дворното място, като се сеели различни зеленчуци, но никога не са прекъсвали владението. Не се доказа имота да е бил включен в ТКЗС или наследодателя на ищците да е губил владението. По регулационния план от 1962г. процесния имот е заснет с пл. № 32, като в разписната книга към плана е записан като двор на Н.Ч. и допълнено името на Н.Н.. Част от имот №32 попада в регулацията и за него е отреден УПИ I-32 с урегулирана площ 820кв.м. като към мястото наследодателя на ищците са предадени 245 кв.м. и 130кв.м. от А.А.и същия е придобил по регулация тези места. Една част от имот № 32 е останала извън регулацията, като тази част също се е владеела от наследодателя на ищците. В одобрения кадастрален план, без регулация от 2005г. имот пл.№32 е заснет с пл. № 109. Имот с пл. №109 е с площ 2320кв.м. и е с различна конфигурация и според съда това е така, тъй като в него е включен

УПИ I-32 / към които са придадени места от съседни имоти/. Това според съда обяснява и различната конфигурация на имота. В плана от 2005г. имот с пл. № 109 е записан като двор на Ш.Н.Н. – един от ищците.

Ответника не оспорва правото на собственост на ищците върху УПИ I-32 и построените жилищна сграда и салма, но оспорва собствеността върху частта от имота която е извън регулация т.е. 1500кв.м. попадащи в имот 00023 по КВС на с.Дъбник, като според съда установи се от заключението на вещото лице, че в разписния списък към кадастралния план от 2005г. имот пл. № 109 е записан на името на Ш.Н. и имот пл. № 109 включва УПИ I-32.

Според ответника, ищците не са собственици на процесния имот, който попада извън регулацията на населеното място, тъй като е земеделска земя и не е възстановена на ищците по ЗСПЗЗ. Доказателства, че процесния имот е бил включен в ТКЗС или ДПФ, не се представиха, както и не се доказа наследодателя на ищците да е бил член на ТКЗС. Тъй като ответника заявява, свои собствени права, носи, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобил спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца. В тежест на ответника беше да докажи, че имота попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ./В този смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС/.