Решение № 1921 от 01.06.2026, Софийски районен съд

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление (НП) № 008410/17.11.2025 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защитата на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева/1533,87 евро на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

В подадената жалба са инвокирани доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, както и за неговата необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се твърдения за липсата на противоречие между претендираната такса за бързо разглеждане и вменената за нарушена разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В тази връзка се поддържа, че таксата за бързо разглеждане не представлява такса, овъзмездяваща услуга, свързана с усвояване и управление на кредита. В твърдяната от санкционираното лице посока се сочи, че услугата „експресно разглеждане“ се предоставя по изрично искане на лицето преди сключването на договора за кредит и се реализира на етап, в който страните не са сключили договор, поради което и не може кредитът да бъде усвоен – тъй като наличието на сключен договор е необходимо условие за усвояването на последния.

На следващо място в жалбата се оспорва направения от административнонаказващия орган извод, че другата претендирана такса - за услугата „удължаване срока за връщане на кредита“ представлява действие по управление на процесния отпуснат кредит. Като аргумент в тази насока се привежда отново незадължителният характер на услугата, както и обстоятелството, че същата се предоставя отново само по изрично искане на кредитополучателя. Поддържа се още, че процесната услуга е допълнителна и независима от действията по управление на кредита, т.е. от действията по неговото фактическо изплащане, предвид възможността на кредитополучателя да погаси своето задължение до уговорената падежна дата, без да се налага да упражни своето „опционно право“ на удължаване срока за погасяване на кредита.

Изтъква се допускането на процесуални нарушения при съставяне на процесния АУАН – осланяйки се на една и съща фактическа обстановка при издаването на няколко на брой акта за установяване на административно нарушение, като не е проводено ясно разграничение между отделните самостоятелни изпълнителни деяния. Изрично се посочва, че доколкото наказаното лице е възразило и е повдигнало спор пред съответния компетентен съд по отношение вменените за извършени с четирите на брой актове нарушения, то при недоказаност или съмнения твърди, че следва да се приложи стандартът „при съмнение - в полза на нарушителя“, а не да се отчитат „множествени“ нарушения. В жалбата се навеждат още доводи касателно липсата на обсъждане на депозираните по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН 1 писмени възражения при издаване на процесния санкционен акт, както и съображения за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените от въззивника разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител - адв. Т. Т. от САК. Последният моли процесното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като се позовава на проведения в хода на съдебното следствие разпит на актосъставителя. Във връзка с депозираните от последния показания се сочи на липсата на ясна представа въз основа на какви точно предпоставки конкретното поведение на жалбоподателя е квалифицирано като неправомерно, в противоречие с нормите на ЗПК. Процесуалният представител на въззивника поставя акцент върху това че за разлика от други модели на работа на кредиторите, начислените от същия такси се събират във връзка с действия, предхождащи изцяло сключването на съответния договор за кредит, поради което се изтъква, че таксите не могат да се считат част от действията по усвояване и управление на кредита. Претендира направенитев настоящото производство разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М. М., която моли за постановяване на решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а процесния санкционен акт потвърден като правилен и законосъобразен. Твърди, че от събраните доказателствени материали безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е изискало от потребителя заплащане на такси, които са свързани с управлението на кредита – такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на кредита. Отбелязва, че таксата за бързо разглеждане по същество представлява такса за разглеждане на искането за кредит, което като действие по предоставяне на кредита попада в обхвата на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Подчертава още, че и таксата, свързана с удължаване срока на договора се явява действие по управление на кредита, поради което също не може да бъде обвързано с посочената такса. Предвид изложеното счита, че административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е правилно ангажирана, поради което и наказателното постановление следва да бъде потвърдено. При евентуален благоприятен изход претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение като в същото време прави възражение за прекомерност на претендирания от въззивника адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предвид служебно и обществено достъпните обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, 2 жалбоподателят „***“ ЕООД е търговец с вписан предмет на дейност, обхващащ отпускане на парични заеми /кредити/ със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

На 25.11.2024 г. между дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, и Н. Е. Д., в качеството му на кредитополучател било сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 25.11.2024 г. По силата на така сключеното споразумение дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, се задължило да разгледа подаденото от Д. искане за отпускане на кредит и да му предостави отговор в рамките на 15 минути от подписването на споразумението. По силата на същото споразумение Н. Д., в качеството му на кредитополучател, се задължил да заплати в полза на дружеството-жалбоподател парично възнаграждение, възлизащо в размер на 177.43 лева. Поетото от Д. задължение било със срок на изпълнение до дата 25.12.2024 г.

На 25.11.2024 г. между дружеството-жалбоподател - „***“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Н. Д., в качеството му на кредитополучател, бил сключен и Договор за кредит № 9708262005/25.11.2024 г. Параметрите на сключения договор за кредит били следните: вид на кредита - потребителски кредит, размер на кредита - 1000,00 лв., срок на кредита - 30 дни, лихвен процент за срока на кредита - 40,99%, сума на лихвата за срока на кредита 33,69 лв., обща дължима сума - 1033,69 лв., дата на получаване на сумата по кредита – 25.11.2024 г., дата на връщане на сумата по кредита - 25.12.2024 г.

На 25.11.2024 г. между „***“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Н. Д., в качеството на кредитополучател, бил сключен Анекс към Договор за кредит № 9708262005 за отпускане в допълнение на сума от 300 лева и начислена такса за бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит в размер на 230.65 лева.

На 24.12.2024 г. между

„***“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Д., в качеството на кредитополучател, бил сключен Анекс към Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 25.11.2024 г. По силата на сключения анекс дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, се задължило да разгледа подаденото от Д. искане за отпускане на кредит и да му предостави отговор в рамките на 15 минути от подписването на споразумението. По силата на същия анекс Н. Д., в качеството му на кредитополучател, се задължил да заплати в полза на дружеството- жалбоподател парично възнаграждение, възлизащо в размер на 230.65 лева. Поетото от Д. задължение било със срок на изпълнение до 08.01.2025 г.

На 18.02.2025 г. между санкционираното дружество, в качеството на кредитор, и Н.

Д., в качеството на кредитополучател, бил сключен и Анекс към Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 3

25.11.2024 г., по силата на който кредитополучателят Д. се задължавал да заплати на кредитора /„***“ ЕООД/ възнаграждение в размер на 230.65 лева, като срокът за заплащане на посоченото възнаграждение за услугата за бързо разглеждане на искане за кредит бил удължен до дата 23.03.2025 г.

На 18.02.2025 г. между „***“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Д., в качеството на кредитополучател, бил сключен и Анекс от дата 18.02.2025 г. към Договор за кредит № 9708262005/25.11.2024 г., по силата на който срокът на договора за кредит бил удължен с 30 дни. С подписването на анекса и във връзка с удължаването на срока на договора за кредит Н. Д. се задължил да заплати в полза на дружеството-жалбоподател еднократно възнаграждение в размер на 249.60 лева. Съответно на уговореното между страните удължаване срока на договора, датата на връщане на общата дължима сума по процесния кредит се удължила до 23.03.2025 г.

На 17.07.2025 г. в КЗП по електронен път постъпила жалба от лицето Н. Д., подадена срещу дружеството-жалбоподател

„***“ЕООД.

Жалбата била успешно приета и регистрирана при контролния орган под рег. № Ц-03- 9326/17.07.2025 г.

На 24.07.2025 г. в Българска народна банка (БНБ), управление „Банков надзор“, по електронен път постъпила жалба от Н. Е. Д., подадена против „***“ЕООД, като жалбата била успешно приета и регистрирана с вх. № Ц-03-9326/24.07.2025 г. Жалбата, адресирана до БНБ била препратена по компетентност до КЗП.

На 18.08.2025 г. при извършена проверка на документите, постъпили в КЗП във връзка с подадената от Д. жалба, включително допълнително изискани от жалбоподателя, било установено, че дружеството-жалбоподател, в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК било изискало от потребителя заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид установеното при извършената проверка по документи, на 19.09.2025 г. свидетелката Е. Г., заемаща длъжност „главен инспектор“ и оправомощена със Заповед № 334ЛС/22.04.2015 г., в присъствието на свидетели по съставянето на акта, издала АУАН № 008410/19.09.2025 г. за извършено на 18.02.2025 г. нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал.

2 от ЗПК, изразяващо се в това, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, е изисквало от потребителя заплащане на такси за действия, които били свързани с усвояване и управляване на кредита (такса за бързо разглеждане в размер на 230.65 лв. и такса за удължаване срока на договора за кредит с 30 дни в размер на 249.60 лева еднократно възнаграждение за удължаване на срока на договора за кредит № 9708262005/25.11.2024 г.).

В срок постъпили възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от дружеството жалбоподател с доводи, сходни с изложените в процесната жалба.

4

На 17.11.2025 г. главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен въз основа на заповед

№7748/08.10.2025 г., издал процесното наказателно постановление при сходни изводи от фактическа и правна страна и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК наложил на жалбоподателя административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева. Процесното постановление било връчено на жалбоподателя на 19.11.2025 г.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото и коментирани по-горе писмени доказателства, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът намира приложените по делото писмени доказателства за непротиворечиви, обективни и намиращи се във вътрешен синхрон с други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и на събраните свидетелски показания /от актосъставителя Г./ по безсъмнен и непротиворечив начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.