Решение № 1764 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1764 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330110855 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против В. В. М., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.***, ет.*, ап.**, с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на битово-комунални услуги за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от *** до *** г., в размер на 314,66 лева (триста и четиринадесет лева и шестдесет и шест стотинки) за обект, находящ се в гр. П., ул.*** № **, ап. **, по партида с абонатен № ******, както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 31.01.2024 г. до 31.12.2024 г., в размер на 19,31 лева (деветнадесет лева и тридесет и една стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.01.2025 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1344/2025 г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като се иска уважаване на предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски. Изложено е, че техническите средства в имота са били неизправни за част от отчитания период, поради което количеството потребена вода е определяно съгласно чл. 23, ал. 5 от Общите условия.

Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне.

1

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество – за основателна, като съображенията за това са следните:

За да бъдат уважени предявените искове, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на действително правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се е задължил да достави процесните стоки и услуги, а потребителят – да заплати уговорената продажна цена; и 2) установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в твърдяното количество на потребителя.

Ищецът ангажира доказателства за наличието на възникнали между него и ответника облигационни отношения. За да е налице договор за доставка на битовокомунални услуги за питейна вода и отвеждане на канална вода, е необходимо да се докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък, че между него и ищеца е сключен нарочен договор.

В случая от представените по делото писмени доказателства (л. 62 – л. 112) се установява, че ответникът е наемател на общинско жилище, като е лице, настанено под наем с оглед установени жилищни нужди. В тази връзка следва да се посочи, че наемателите на общински жилища имат статут, различен от наемателите на жилища по ЗЗД. Правата и задълженията между общината и тези лица, макар да почиват на договор, са съвсем различни от типичното наемно правоотношение. Отдаването на общински имот под наем на лице с установени жилищни нужди е със социална, а не с комерсиална цел. Ето защо тези лица, страни по наемни правоотношения, формирани не на база пазарни механизми, следва да заплащат консумативните разноски за имота на съответните комунални доставчици. При договора за наем по ЗЗД отношенията във връзка със заплащането на консумативните разноски почиват изцяло на свободата на договаряне, като те могат да бъдат, вкл. и част от наемната цена, и да не са обвързани с текущото месечно потребление. При наема на общинско жилище обаче се прилага правилото на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, което е императивно и от което следва, че тези разходи се заплащат винаги от наемателя. Следователно тяхната дължимост произтича не от договора за наем, а от нормативен акт. Правното положение на наемателя на общински имот е много по-близко до вещния ползвател. Той разполага с възможността да придобие имота при условията на чл. 45 от НАРЕДБА на ОбС Пловдив за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им. Нещо повече, в случая между ищеца и ответника е постигнато споразумение за заплащане на задължения за минал период, което е напълно достатъчно, за да установи факта, че между страните са възникнали и договорни задължения. Самото споразумение е доказателство за наличието договор за ВиК услуги (л. 7, л. 10).

От представените писмени доказателства (л. 8, л. 9) се установява размерът на претендираните задължения, като исковете следва да се уважат изцяло.

При този изход на делото ответникът носи отговорност за разноски за държавни такси, , особен представител и за юрк. възнаграждение за исковото и заповедното производства. Разноските възлизат общо на 650 лева, от които 75 лева – за заповедното производство и 575 лева – за исковото, както следва: 75 лева – държавна такса, 100 лева – юрк. възнаграждение и 400 лева – възнаграждение за особен представител.

2

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. В. М., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.***, ет.*, ап.** дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, на основание чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, суми, произтичащи от договор за доставка на битово-комунални услуги за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от *** до *** г., в размер на 160,88 евро (314,66 лв.) за обект, находящ се в гр. П., ул.*** № **, ап. **, по партида с абонатен № ******, както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 31.01.2024 г. до 31.12.2024 г., в размер на 9,87 евро (19,31лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.01.2025 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1344/2025 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. М., ЕГН ********** и адрес: гр.

П., ул.***, ет.*, ап.** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 сумата от общо 293,99 евро (575 лв.) – разноски за исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3