Решение № 395 от 02.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора А. Н. Близнакова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20238002200472 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на в.н.о.х.д. № 916/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд/САС/ и за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В искането за възобновяване на делото се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, предвидени и като основания за възобновяване на делото по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената му дейност. Искането се мотивира с неправилно изключване от доказателствената съвкупност на протокола за претърсване и изземване на обитаваното от подсъдимия жилище, при което са намерени и иззети част от процесните наркотични вещества, поради съставянето му в нарушение на изискванията на чл. 161, ал.2 от НПК, което е в разрез с доказателствата по делото за законосъобразно проведеното следственото действие. В искането на главния прокурор се твърди, че цялостната дейност по оценка на доказателствените източници, направена от САС е едностранчива и незадълбочена, същите 1 са превратно тълкувани, както и липсва внимателен анализ на отделните доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон чрез оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение.

В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване на въззивното дело по изложените в същото съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението, което е резултирало в неправилно приложение на материалния закон, както и направените искания за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Сочи, че от анализа на доказателствата по делото се налага единствено възможния извод за това, че К. е реализирал престъпния състав на предявеното му обвинение, което налага въззивната оправдателна присъда да се отмени по реда на възобновяването.

Пред касационната инстанция А. К., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощен по настоящото дело защитник, адв. Г., който намира направеното искане за възобновяване за неоснователно и лишено от правни аргументи, поради което счита, че следва да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на въззивния съд. Сочи, че наличните по делото доказателства са напълно компрометирани и следствените действия са извършени при грубо нарушение на процесуалните норми, поради което въззивната инстанция правилно е изключила от доказателствената съвкупност протоколите за претърсване и изземване и за доброволно предаване, както и разпитите на полицейските служители, поради незачитане правата на подсъдимия при тяхното извършване, в това число и поради упражнено насилие по отношение на К. по време на задържането му, което е довело до причиняване на телесни увреждания, обективирани в назначената по делото експертиза.

Защитата се позовава и на липсата на въззивен протест / оттеглен от прокурора при САП/ срещу присъдата на САС, което оценява в подкрепа на тезата си за правилност на въззивния съдебен акт. Излага становище за неоснователност спрямо изложените съображения в подкрепа на искането за възобновяване, като счита, че доброволното предаване на намерените в подзащитния му наркотични вещества се опровергава от действията на полицейските служители по упражнено спрямо него насилие, както и че манипулативно се анализират обясненията на К. в същия протокол при предаването на вещите. Процесуалното действие претърсване и изземване се оценява в нарушение на разпоредбата на чл. 162, ал.1 от НПК, поради отсъствието на майката на дееца, която е собственик на процесното жилище и неправомерно не е била допусната до претърсваните помещения, откъдето е иззет намерения наркотик, марихуана. Отделно се посочва, че присъствието на поемните лица е било формално, те не са били информирани за съдържанието на подписваните от тях протоколи, което ги е опорочило като процесуални документи и правилно е довело до извода на САС за тяхната процесуална негодност.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 2 т.5 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по отношение на акт от категорията на актовете по чл.419, ал.1, пр.1 от НПК – влязла в сила присъда, непроверена по касационен ред, от активно легитимирано за това лице по чл. 420, ал.1 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл.421, ал.1 от НПК / искането е постъпило във ВКС чрез СГС на 12.05.2023 г., като присъдата на САС е влязла в сила на 22.03.2023 г., когато е прекратено касационното производство, поради оттеглянето на протеста от прокурора, който го е изготвил срещу въззивната присъда/.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

От материалите по делото се установява следното развитие на наказателното производство:

С присъда № 260045/01.07.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 1103/2021 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12 състав подсъдимият А. П. К. е признат за виновен в това, че на 24.01.2020 г. в себе си, в гр. София. /жк/ пред бл.14 и в обитавано от него жилище в гр. София, /ж.к./ № 27А, вх.“Б“, ап. № 29 без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – коноп с общо нето тегло 13,46 гр. на стойност 80,76 лв./подробно описани в присъдата/ поради което и на осн. чл. 354а, ал.3, т.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено с три годишен изпитателен срок, на осн. чл.66, ал.1 от НК, като е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, за което е предаден на съд.

На осн. чл. 354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението и на осн. чл. 189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия К. са възложени съответните разноски по делото.

С нова въззивна присъда № 16/20.10.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 916/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд присъдата на СГС е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова оправдателна присъда, с която подсъдимият К. е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, на осн. чл. 304 от НПК.

По касационен протест на прокурор от САП срещу въззивната присъда на САС е било образувано н.д. №224/23 г. по описа на ВКС, 1-во НО. С определение №119/22.03.2023 г. производството по делото пред ВКС е било прекратено на осн. чл. 325, ал.1 от НПК, поради оттегляне на касационния протест от прокурора, който го е подал.

Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се намери за неоснователен. Изложените в подкрепа на същия аргументи се състоят в неправилна доказателствена дейност на въззивната инстанция, свързана с процеса на проверка и оценка на релевантните за обвинението доказателства. ВКС не констатира основателност на съображенията, които се съдържат в искането на главния прокурор за неправилен анализ на процесуалната годност на част от доказателствените източници от страна на апелативната 3 инстанция, което е довело до нови изводи по фактите на обвинението и до отмяна на присъдата на първия съд с оправдаването на подсъдимия.

Въззивният съд е приел, че съставеният по делото протокол за доброволно предаване, с който подсъдимия К. е предал 11 броя пакетчета, съдържащи марихуана е процесуално негоден като доказателствен източник да послужи за тяхното надлежно приобщаване по делото, тъй като закрепеното в същия протокол действие, което по правило се характеризира с доброволност на предаването на вещите, не съответства на останалите събрани доказателства за фактическото задържане на дееца и упражненото спрямо него насилие от полицейските служители, /фактически извод, възприет и в присъдата на първата инстанция/ които са осъществили проверката и задържането му по реда на МВР преди самото предаване на наркотичните вещества да бъде обективирано в процесния протокол.

Отделно е оценил показанията на тримата полицаи, които са присъствали на личната полицейска проверка на подсъдимия за противоречиви относно същественото за обвинението обстоятелство за вида, количеството и опаковката на държаното от К. наркотично вещество, предмет на последващото му доброволно предаване, поради което ги е намерил за ненадежден доказателствен източник и е посочил, че не може да изгради въз основа на тяхното съдържание фактически изводи за идентичността между предаденото и изследваното по делото наркотично вещество, част от предмета на престъплението.

Настоящата касационна проверка намери изложените в искането възражения срещу доказателствения прочит на процесуалната стойност и тежест на посочените по-горе доказателства от страна на САС за неоснователни. Въззивният съд е оценил гласните доказателствени средства, изходящи от полицейските служители съобразно действителното им съдържание и смисъл, като ги е проверил за тяхната обективност чрез съпоставка едни с други и с останалите събрани доказателства за механизма на предаването на държания от К. наркотик под формата на марихуана. Правилно е отчетено при техния анализ, че противоречията между тях за това какво е било намерено в държане на подсъдимия и впоследствие предадено доброволно от него / съгласно заявеното от свидетеля А., К. е предал едно пликче марихуана, според И. е предал 11 броя пакетчета със същото по вид наркотично вещество, а съгласно показанията на С., подсъдимият е държал и предал едно голямо топче, което впоследствие е било разпечатано от експерт и тогава се установило, че съдържа 11 пакетчета с марихуана, като данни за подобно разпечатване по делото не са налични/ са до такава степен съществени, че не може да се даде кредит на доверие на нито един от тях, както и поради липса на доказателствена опора в други източници на доказателства по делото, които да кореспондират с тях.

В същата насока е отчетена и липсата на доброволност на действието по предаване на наркотичните вещества, приобщени като веществени доказателства по делото, предвид установеното от контролираните съдилища, че протоколът е съставен в полицейското управление след приключването на полицейската проверка, която е била съпроводена с поставяне на белезници и упражняване на физическа сила спрямо подсъдимия, което в принципен план е несъвместимо с доброволността на предаването, закрепено в процесния 4 документ.

Не се възприема за основателен и довода, че САС е допуснал процесуално нарушение при оценката на доказателствените средства, като не е взел предвид показанията на полицаите за направеното от К. извън съдебно признание за притежание на наркотик. Подобно заместване на първични доказателствени източници /обяснения на дееца/ с източници на производни доказателства /показания на свидетели за заявеното от подсъдимия пред тях признание / е недопустимо и в разрез с теорията и съдебната практика за това в кои случаи този вид замяна на доказателства е допустима / при погиване на първоизточника, когато първичните се окажат недостъпни, когато производните доказателства се използват за разкриване на първоизточника или за проверка на първични доказателства/ като настоящият случай не попада в нито една от посочените хипотези.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9de0d129-6cb1-4343-bc8d-09dd2e6f5b52