Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2302 от 07.08.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1889/2020
Вид
Определение № 2302
Подписан
07.08.2020
Състав
Наталия Панайотова Неделчева, Ирена Николова Петкова, ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2302

Окръжен съд – Варна

06.08.2020 г.

Град Варна

II състав

На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100501889 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на В. Б. И. срещу решение №2103/03.06.2020г. постановено по гр. дело №19033/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 2000.00лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болки и страдания- стрес, безсъние, безпомощност, униние, чувство за малоценност, накърняване на човешкото достойнство, безнадеждност, липса на доверие и трайно влошаване на физиологичното и психологичното му здраве, следствие противоправното поведение по повод излагане на неверни твърдения в исковата молба за прекратяване на брака чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по изключителна вина на ищеца, както и напускане без каквото и да е предизвестие и обяснение на семейното жилище. Жалбоподателят счита решението за неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и целта на закона. Излага, че съдът неправилно се е обосновал в мотивите си, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Твърди, че в конкретния случай е налице целенасочено въвеждане в заблуждение на съда по повод на вината за прекратяване на брачния съюз. Формират се преднамерено от страна Стоянка Иванова негативни и неверни представи относно личностните характеристики и моралното поведение на жалбоподателя, което е в разрез с добрите нрави и закона, като безспорно това поведение на ответницата се явява противо-правно съгласно националното законодателство. Твърди, че в хода на съдебното дирене се установява по безспорен начин, че ответницата е нарушила разпоредбите на чл. 15 от СК не по негова вина в качеството му на съпруг. Приписано му било виновно поведение, което не се установява да отговаря на събраните в бракоразводния процес доказателства в тяхната съвкупност. Неправилен е изводът на съда, че не е налице злоупотреба с права с което се накърнява човешкото му достойнство и доброто име. Излага, че ответницата противоправно и недобросъвестно е упражнила правото на прекратяване на брака с с цел да бъдат увредени неговите права и законни интереси с оглед негативните последици, засягащи виновния съпруг. Твърди, че с оглед характера на отговорността на непозволено увреждане законодателят е възприел принцип за оборима презумция за вина, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Именно поради тази причина неоснователен се явява изводът на съда, не бил се справил с доказателствената тежест и в хода на производството са останали недоказани наведените твърдения за противоправност на извършеното деяние. Оспорва като неправилен и изводът на съда, че не са събрани доказателства относно настъпилите в личната му сфера неимуществени вреди. С оглед изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като на негово място бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен като доказан по основание и размер.

Ответницата С. Т. И. не е депозирала писмен отговор.

Доколкото ищецът е бил освободен от внасянето на държавна такса с изрично определение №251/06.01.2020г. /стр. 31 от първ. дело/, а съобразно разясненията, съдържащи се в т.12 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №6/2012, когато молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е подадена и разгледана от съда още преди обжалване на негов съдебен акт и, когато е уважена, страната се явява освободена от плащане на такси и разноски по делото, включително и за обжалването, доколкото няма промяна в обстоятелствата и съдът не се сезира повторно с ново искане.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, изхожда от легитимна страна или надлежно упълномощен неин процесуален представител и отговаря на изискванията чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№39575/23.06.2020 на В. Б. И. срещу решение №2103/03.06.2020г. постановено по гр. дело №19033/2019г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 23.09.2020г. от 10.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________