Определение № 391 от 31.05.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 192/2024
- Вид
- Определение № 391
- Подписан
- 31.05.2024
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл.248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 391 гр. Габрово, 30.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500192 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 вр. с чл.248 ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.
София против определение № 215/11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 597/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево.
В жалбата се твърди, че определението било неправилно. Необосновано съдът начислил ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, тъй като постановеният съдъбен акт за заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не представлявал облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.Постановяването на съдебен акт, с който ответникът бил осъден да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлявал облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ била оказана, и това, създадено със съдебния акт, били между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниквало право да получи възнаграждение, а второто - между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът имал само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпвало със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не бил нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.З ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито страна по правоотношението, възникнало от 1 постановения от него осъдителен акт. В този смисъл се цитира практика на ВКС, която според жалбоподателя следвало да намери приложение.
В жалбата се твърди още, че размерът на определеното адвокатско възнаграждението за първоинстанционното производство бил прекомерен, несправедлив и необосновано висок и не кореспондирал с действителната правна и фактическа сложност на делото. Неправилно първоинстанционният съд приложил единствено критерия за материалния интерес, но не и този за реално извършените от адвоката действия по защита на ищцата.За да се постигне справедливост, следвало да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата. Адвокатското възнаграждение, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не трябвало да бъде значително по-голямо от това на юрисконсултите, поне по делата, които не се отличават с фактическа и правна сложност и са с малък обем на процесуални действия. Процесуалният представител на ищцата нямало данни да се е явил в съдебно заседание, не бил извършил никакви процесуални действия. Делото приключило в едно съдебно заседание. Поради естеството на настоящото дело и обема на извършените процесуални действия, следвало да му се присъди възнаграждение за безплатното представителство на ищцата в размер на 200 лева общо по предявените исков, като се цитират решения на районни съдилища в този смисъл.
Твърди се също, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения с оглед на решение на съда на ЕС {първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, според което установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски в обжалваните размери не били обвързващи за съда. Освен че водели до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи водело до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, като се позовава и на решение на съда на ЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22 по преюдициално запитване.Съдът не бил обвързан от разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в конкретния случай определеното по Наредбата адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС било несправедливо и необосновано и не зачитал общия 2 интерес на всички участници в съдебното производство, поради което същото следвало да бъде намалено.
Иска се да се отмени определение № 215/11.03.2024 г., постановено по гд 597/2023 г. по описа на Районен съд - Севлиево, и вместо него да постанови друго, с което да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. М., с който жалбата се оспорва, като се излагат подробни аргументи относно нейната неосноватеност.
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая този размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на по 1000. 00 лева за осъществено процесуално представителство, за всеки един от предявените два неоценяеми иска.
Предвид задължителния характер за всички съдилища, на основание чл.
633 ГПК, на решението на СЕС по дело C-438/22, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат само като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Съобразявайки факта, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност, приключило в едно съдебно заседание, както и вида и характера на осъществената от адвоката правна защита, съдът приема, че на същия се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размера, определен от първоинстанционния съд. Същият е значително по-нисък от минимума, предвиден в НМРАВ – общо в размер на 1000 лв. за двата иска.
Съдът не споделя доводите на дружеството жалбоподател относно неначисляване на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. В съдебната практика към момента са застъпени две 3 становище по този въпрос, като има и отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-744/23. Настоящият състав на въззивния съд приема съдебната практика, съгласно, която ДДС се начислява при определяне на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Преобладаващата част от практиката на ВКС / определение № 82/18.02.2020 г. по ч. т. д. № 104/2020 г. на І т. о. на ВКС и цитираната в него практика на други състави на ВКС/ по приложението на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА приема, че посочената разпоредба регламентира начина, по който се формира адвокатското възнаграждение, когато оказалото правната помощ адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, без да се прави разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. ДДС е дължим поради наличието на договор за правна помощ, в качеството на облагаема възмездна сделка по предоставяне на услуга. Поради това правилно върху определеното възнаграждение е начислен ДДС.
Като има предвид изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК 175074752 със седалище и адрес ***, против определение № 215/11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 597/2023 г. по описа на Севлиевски районен съд, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
5