Решение № 703 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20251000500687 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 92 от 21.11.2024 г., постановено по т.д. № 46/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца, е осъдено, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД да заплати на Г. А. П. сумата от 11 500 лв., представляваща допълнително обезщетение (над доброволно изплатеното от ответника в размер на 21 000 лв.) за претърпени неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания от телесни увреждания, настъпили вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 44 000 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Г. А. П., с която се обжалва съдебно решение решение № 92 от 21.11.2024 г., постановено по т.д. № 46/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 11 500 лв. до пълния предявен размер от 1

44 000 лв.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е необосновано и неправилно. Сочи се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първоинстанционният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията, възрастта на ищцата. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 50% .

Твърди, че определяне размера на обезщетението, първоинстанционния съд не е съобразил размера на застрахователните лимити.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 92 от 21.11.2024 г., постановено по т.д.

№ 46/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера на 44 000лв., ведно със следващата се законна лихва, чиято начална дата не оспорва, че е правилно определена от първоинстанционния съд. Претендира разноски за въззивната инстанция. Моли да бъде изменено първоинстанционното решение и в частта за разноските.

Въззиваемата страна ЗД „ЕВРОИНС“ АД представя писмен отговор по подадената въззивна жалба от Г. П.. Оспорва жалбата, претендира съдебни разноски.

Третото лице-помагач на ответника в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящото производство,

ЗАД“ДАЛЛБОГГ:ЖИ.Т и ЗДРАВЕ“ АД не взема становище по жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Предвид събраните в първоинстанционното разглеждане на делото 2 доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

Г.

А.

П. е

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на отговорността на прекия причинител на вредите.

Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност".

Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

Следва да се отбележи, че за да се ангажира отговорността на дружеството е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно3 следствена връзка между деянието и настъпилата увреда и наличието на валидно застрахователно правоотношение. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В конкретния случай по делото е прието за безспорно между страните обстоятелството, а същото се установява и от справка в ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП ЗД „ЕВРОИНС“АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил „Пежо 207” с ДК № ***.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователно.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП, съставляващи триглезенно счупване на дясната подбедрица и охлузвания в областта на дясна глезенна става и дясно ходило.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцтаа: получена е само една увреда с характера на средна телесна повреда; закрито триглезенно счупване на дясната подбедрица. Било е проведенооперативно лечение в спешен порядък, била е проведена и повторна оперативна намеса, след около шест месеца, поради настъпили усложнения при лечението.

Ищцата не е напълно възстановена, и към настоящия момент активните и пасивни движения в областта на десния глезен са затруднени, има ограничения в движения в областта на стъпалото.

Ищцата е търпяла по-интензивни болки и страдания за период от около един месец, след първата операция, пълното възстановяване на здравето на 4 ищцата е продължило около 8 месеца, като и понастоящем здравето на ищцата не е напълно възстановено.

При съобразяване на всички претърпени от ищцата болки и страдания, вкл. и неотшумелите такива и към настоящия момент, вкл. и преживените и емоционални страдания, изразяващи се в първоначалния силен стрес от ПТП и последващи притеснения за здравето й, временно ограничената й възможност за самостоятелно и свободно придвижване съдът намира, че сумата от 65 000 лв. представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в изключително пълен размер причинените на ищцата неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав намира, че определеният размер на обезщетение, предвид датата на процесното ПТП- месец май на 21г. е към границата на своя максимум и не може при така установената фактическа обстановка да бъде завишаван.

Следва да се съобрази факта, че сумата от 65 000 лв. е намалена наполовина, предвид приетия от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултата от страна ищцата -50%, както и с доброволно заплатената от застрахователя сума от 21 000 лв.,преди завеждане на делото, който факт не е спорен между страните.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 11 500 лв..

По наведеното от ответника, своевременно, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, оспорено от жалбоподателя и поддържаното във въззивната жалба възражение за неоснователност на това възражение: съдът намира възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката за основателно: видно е, че пешеходката се е намирала не само на необозначено, но на забранено за движение на пешеходци място: на междуградски път VRC-1037 между селата Борован и Малорад, на пътното платно, определено за движение само на МПС. Този механизъм на ПТП не е спорен пред въззивната инстанция. Приетият процент на съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищцата е правилно определен от първоинстанционния съд, предвид поведението на същата, допринесло за настъпването на ПТП.

По останалите, наведени с въззивната жалба възражения: същите са 5 неоснователни. Неоснователно е възражението, че при определяне на размера на обезщетението не са съобразени дата на настъпване на същото и съотв. размера на застрахователните лимити към тази дата.видно е от мотивите на обжалваното решение, че тези обстоятелства са взети предвид от съда.

С оглед изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, ответникът по жалбата има право на присъждане на разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.

На осн. чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 евро., така както е претендирано и предвид представения списък на разноските.

Първоинстанционното решение не може да бъде изменявано в частта за разноските, както предвид изхода на делото във въззивната инстанция, така и поради непроведено производство по реда на чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН състав

СЪД, ГО, Х-ти

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 92 от 21.11.2024 г., постановено по т.д. № 46/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца.

ОСЪЖДА Г. А. П. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на ЗД„ЕВРОИНС” АД с ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Х.фор Колумб“ №43 сумата от 200 евро юристконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице.помагач на въззиваеманата страна ЗД „ЕВРОИНС” АД - ЗАД “ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т и ЗДРАВЕ“ АД

6