Решение № 66 от 17.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. С., 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №

20251800900223 по описа за 2025 година

И. Г. Ч. от гр. З., ул. „С.ш.“ № 7, с ЕГН **********, е предявил срещу „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –за заплащане на обезщетение в размер 66 467.95 евро /с равностойност 130 000 лева/ – частичен иск, при пълен размер на претенцията от 92 032.54 евро /с равностойност 180 000 лева/, за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на майка му И.ка Л. Ч.а с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 21.05.2022 год. около 18.30 часа на път II-64, км 6+600 м между гр. Б. и гр. К., по вина на Г.

И. Ч. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, със застрахователна полица № BG/06/121002097248 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 21.07.2021 год. до 20.07.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.05.2024 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че ищецът е син на загиналата при ПТП И.ка Л. Ч.а с ЕГН **********.

Твърди се, че на 21.05.2022 год. около 18.30 часа на път II-64 между гр. Б. и гр. К. се е движил лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, управляван от Г. И. Ч. с ЕГН **********. В участъка на пътя между гр. Б. и град К., в района на км. 6 + 600 водачът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № РВ 7559 АР, управляван 1 от И.Н.Д. с ЕГН ********** подал светлинен сигнал и предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил марка „Опел“, управляван от Г. И. Ч.. Въпреки започналото изпреварване от страна на Д., Ч. – без да се увери, че в лявото платно не се движи автомобил, на свой ред започнал изпреварване на движещ се пред него лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с ДК № РВ 8876 РА, управляван от И.Н.Д. с ЕГН **********. При своето изпреварване, без да съобрази пътната обстановка и отнемайки предимството на автомобила на Д., който вече е започнал маневрата си в лявото пътно платно, Ч. ударил намиращия се до него л.а. „Фолксваген“, след което направил рязка маневра надясно към л.а. „Дачия“, в който също се ударил, отклонил се от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. Вследствие на последния удар настъпила смъртта на И.ка Л.

Ч.а.

Твърди се, че ПТП и настъпилата смърт на Ч.а са следствие на виновно и противоправно действие на водача на лекия автомобил марка „Опел“ – Г. И. Ч., който също е починал вследствие на пътното произшествие. Твърди се, че същият е нарушил чл.5, ал.1, т.1 и чл. 42, ал.1, т.1 от ЗДвП, което е довело до трагичния инцидент.

По случая било образувано ДП № 55/2022 год. по описа на СРПТ към ОДМВР – Пловдив, пр.пр. № 3809/2022 год. на ОП – Пловдив, прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство поради смъртта на дееца.

С исковата молба се твърди, че ищецът преживява изключително тежко смъртта на неговата майка. Приживе между двамата е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, която била прекъсната внезапно. След трагичната смърт на майка си ищецът се намира в изключително тежко психологично състояние, характеризиращо се с чувство на постоянна безпомощност, на гняв и отчаяние, на нервност и постоянна тревожност. Тъй като при същото ПТП загиват, освен майка му, и баща му и неговата сестра, ищецът останал пълен сирак. Неимуществените вреди, причинени му в резултат на смъртта на останалите членове на семейството, не се въвеждат като част от настоящата искова претенция.

Твърди се, че след смъртта на майка му и цялото му семейство ищецът станал до такава степен депресиран и потиснат, че бил принуден да напусне своята работа в България и да заживее в Нидерландия. От 2023 год. и до момента той живее там и не си представя завръщане в България, което свързва със смъртта на майка си.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, управляван при ПТП от деликвента Г. И. Ч., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица, валидна към датата на ПТП, 21.05.2022 год.

Твърди се, че ищецът депозирал застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „ДЗИ – О.з.“ ЕАД – вх. № 0-92-5015/09.04.2024 год., по която е била образувана преписка по щета № 43072952200103 и по която застрахователят на 17.05.2024 год. платил застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лева, с чийто размер ищецът не е 2 съгласен. Твърди се, че адекватният размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 300 000 лева, от които следва да се приспаднат изплатените 120 000 лева или пълният размер на неизплатеното му обезщетение възлиза на 180 000 лева. От горната сума с исковата молба се предявява частично претенция за сумата от 130 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2024 год. до окончателното й заплащане. Началният момент на забавата се свързва с изтичането на 15 работни дни след датата на претенцията съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

Преписи от исковата молба и приложенията към същата са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че не се оспорват следните твърдени от ищеца обстоятелства :

- механизма на настъпване на ПТП по вина на водача на МПС марка „Опел“ с ДК № CO 8492 ВМ;

- обстоятелството, че за управлявания от виновния водач автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в „ДЗИ – О.з.“ ЕАД;

- обстоятелството, че по образуваната щета № 43072952200103 застрахователят е определил и изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лева.

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението ответникът е анализирал всички относими факти и обстоятелства, като счита, че изплатеното обезщетение напълно кореспондира с конкретиката на настъпилото събитие, с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, добрите застрахователни практика, както и със съдебната практика по аналогични случаи, касаещи пълнолетни лица, загубили родител.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

С оглед изричното признание на ответника с отговора на и.м. съдът с определението си по чл.374 от ГПК е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните твърдени от ищеца обстоятелства :

- механизма на настъпване на ПТП, описан в и.м. и вината за същото на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ – Г. И. Ч. с ЕГН **********;

- застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, със застрахователна полица № BG/06/121002097248 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, валидна от 21.07.2021 год. до 20.07.2022 год.;

3

- обстоятелството, че по образуваната щета № 43072952200103 „ДЗИ – О.з.“ ЕАД е определил и изплатил на И. Г. Ч. застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лева с платежно нареждане от 17.05.2024 год. с реф. FТ24138950765041.

Видно от представеното с молба от 21.01.2026 год. на пълномощника на ищеца удостоверение за наследници на И.ка Л. Ч.а, ищецът И. Г. Ч. е нейн син.

С исковата молба ищецът е представил застрахователната си претенция по чл.380, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на майка му, загинала при процесното ПТП, подадена до „ДЗИ – О.з.“ ЕАД – вх. № 0-925015/09.04.2024 год., въз основа на която е била образувана преписка по щета № 43072952200103.

От показанията на свидетеля И.Д.И. се установява следното :

Илчев познава ищеца И. Ч. от средата на 2021 год., когато се явил на интервю за работа във фирмата, в която работил – „А.Б.“ ЕООД. Свидетелят интервюирал ищеца, приели го на работа и една година работили заедно в една стая на съседни бюра. Описва ищеца като много лъчезарен, усмихнат, нахъсан за работа, постоянно се шегували. Често е чувал как говори по телефона с майка си, обяснявал й, че не е гладен, викал й „мамо“. По този повод колегите на Ч. се шегували с него, като го питали дали няма да го потърси по телефона някое момиче; толкова често общувал с майка си и демонстрирал силната си привързаност към нея.

Свидетелят разбрал за катастрофата, при която загинали освен майка му и баща му и сестра му. Описва коренната промяна, която настъпила при ищеца – отсъствал един месец от работа, а като се върнал, бил „като призрак“ – духом отсъствал, постоянно му се насълзявали очите, излиза извън сградата и плачел.

Илчев знае от ищеца, че искал да смени обстановката, защото всичко във фирмата и рутината му напомняло за неговата трагедия. Напуснал работа и емигрирал в Холандия, а впоследствие няколко пъти се чували по „Скайп“ и споделял, че е самотен в чужбина и му е трудно.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага 4 срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение, платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3, а именно –

„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.“.

Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018 год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022 год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение № 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.