Решение № 303 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20245001000295 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 86/ 16.02.2024 г. по т. д. № 192/ 2023 г. на ОС – Пловдив З.Д.“ АД е осъден да заплати на В. К. К. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП на 20.06.2019 г., както и сумата от 752. 88 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 23.03.2023 г., като предявените искове над присъдените суми до сумите съответно от 30 000 лв. за неимуществени вреди и 1485. 76 лв. за имуществени, както и претенцията за лихви за забава за периода 23.12.2022 г. – 22.03.2023 г. са отхвърлени.

Недоволен от така постановеното решение в частта, в която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен над сумата от 10 000 лв. е останал ответникът З.Д.“ АД, който го обжалва с доводи за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като поддържа, че пострадалият има по – голям принос за настъпване на вредите. Предвид изложеното иска да се отмени решението в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което се отхвърли 1 предявения иск за неимуществени вреди над уважения размер от 10 000 лв.

Недоволен от решението в отхвърлителните му части е останал и ищецът В. К. К.. Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд за равен принос за настъпване на вредите, като поддържа, че неговото поведение не се намира в причинна връзка с настъпилия резултат. Излага доводи, че законната лихва се дължи от отправяне на застрахователната претенция, а не от изтичане на тримесечния срок по чл. 497 КЗ. Иска да се отмени решението в обжалваните части, вместо което се постанови ново, с което да се уважат в пълен размер предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.

В. К. К. е предявил против З.Д.“ АД обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ: за сумата от 30 000 лв. , представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 20.06.2019 г. ПТП, както и за сумата от 1486. 76 лв. – обезщетение за имуществени вреди от произшествието, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022 г. – датата на отправяне на застрахователната претенция.

Решението в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата от 10 000 лв., а искът за имуществени вреди - за сумата от 752. 88 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника, с което със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките по чл. 477, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от процесното ПТП вреди.

Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, наличието на съпричиняване и конкретният принос на всеки от участниците в произшествието.

Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера 2 на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо състояние на пострадалия.

От приетата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното произшествие на ищеца са причинени счупване на долната челюст в областта на брадата и към лявата долночелюстна става, частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, разкъсно-контузна рана по брадичката, разкъсно - контузна рана по лигавицата на долната устна, охлузване по кожата на долната устна, охлузвания по гърба на носа, кръвонасядания по клепачите на двете очи, кръвонасядания по гръдния кош и корема, кръвонасядане по дясното бедро.

Счупването на долната челюст в областта на брадата и към лявата долночелюстна става е довело до счупване на челюст. Според вещото лице непосредствено след произшествието пострадалият най – вероятно е изпитвал на моменти до умерени по интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са намалявали до пълното им изчезване след неговото приключване. Пълният възстановителен процес, който реституира функцията на долната челюст при такъв вид травматични увреждания, продължава средно между 3 - 4 месеца, като в рамките на 28 до 40 дена е фазата на костно зарастване, а до четвъртия месец е узряването на костния мост, която втора фаза не пречи на връщане на функциите на долна челюст. Счупването на долната челюст на две места, а именно открито в областта на брадата и закрито в ляво в областта на левия кондилен израстък на долна челюст, е травма в лицево-челюстната област, която налага оперативното наместване чрез репозиция, фиксация и имобилизация на челюстите с меко еластична тяга на долната към горната челюст. Към момента на извършване на прегледа пострадалият е с напълно възстановена говорна и дъвкателна функция. По време на възстановителния процес пострадалият е изпитвал ограничения при дъвчене и говорене в рамките на срока на проведеното лечение и затруднения за срока на домашно - амбулаторното 3 наблюдение и режим, но не повече от 3 - 4 месеца от момента на травмата.

По делото са събрани и гласни доказателства. Св. В. К. – брат на ищеца, сочи, че около 2 – 3 месеца брат му бил с шина. Хранел се със сламка. Най малката гримаса и движение му причинявали болка. Пишел с химикал на лист, тъй като не можел да говори. Хранил се с течни пасирани храни, които не трябвало да са много топли или студени, тъй като го боляло.

При тези данни по делото съдът намира, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 30 000 лв. е съобразено с характера и тежестта на причиненото увреждане и произтичащите от него неблагоприятни последици.

В резултат на пътното произшествие ищецът В. К. е претърпял двуфрагментно счупване на челюстта (на долната челюст в областта на брадата и към лявата долночелюстна става), възстановяването на което продължило повече от 4 месеца. От събраните по делото гласни доказателства (св. В. Кръсев) се установи, че около 2 – 3 месеца ищецът носил шина за имобилизация на челюстта, през което време се хранел през сламка, като пълното възстановяване на дъвкателната способност настъпила след около година.

През посоченият период ищецът е търпял значителни неудобства в своето ежедневие (невъзможност да се храни нормално, нарушаване обичайния ритъм на живот, социална изолация), които са довели до влошаване на качеството му на живот. От значение също така при преценка интензитета на неимуществените вреди е претърпяната психическа травма, изразяваща се в страх, несигурност, безпокойство, депресивност, която за продължителен период от време е оказала негативно въздействие на неговата психика. Не следва да се пренебрегват и другите, макар и по – леки по характер увреждания - частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, разкъсно-контузна рана по брадичката, разкъсно - контузна рана по лигавицата на долната устна, охлузване по кожата на долната устна, охлузвания по гърба на носа, кръвонасядания по клепачите на двете очи, кръвонасядания по гръдния кош и корема, кръвонасядане по дясното бедро, които също са му причинили болки и страдания. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че определеното от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. в най – пълна степен съответства на интензитета и трайността на претърпените от ищеца болки и страдания, същото е съобразено със социално – икономическите условия към датата на произшествието – 20.06.2019 г., както и с развилите се 4 инфлационни процеси от тогава, поради което не са налице основания за неговото намаляване.

По отношение на оплакването относно приетия от окръжния съд процент на съпричиняване от 50 % настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Съпричиняване е налице, когато със своето неправомерно поведение пострадалият е създал предпоставки за настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването е обусловено от две предпоставки – неправомерно поведение на пострадалия и причинна връзка с настъпилите вреди.

Конкретният принос на всеки от участниците в ПТП ще се определи взависимост от тежестта на допуснатите от тях нарушения на правилата за движение и в каква степен са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

Преценката за конкретния принос на всеки от участниците налага да се изясни механизма на настъпване на процесното ПТП. По делото не е спорно, че на 20.06.2019 г. в гр. Пловдив около 23. 40 ч. на осветен участък на бул. „О.

В А В при управление на мотоциклет „Я., с рег. _№ ударил пресичащия пътното платно В. К. К.. Според допълнителното заключение вещото лице – автоексперт, скоростта на мотоциклета непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 86 км/ ч., но ако не е спирал с максимална интензивност, а например с 50% от нея – скоростта би била около 54 км/ ч., а ако е реагирал в един следващ момент от навлизане на пешеходеца на пътното платно - около 51 км. ч. Според вещото лице при движение на мотоциклета със скорост 80 – 100 км/ч. водачът не е имал техническа възможност да го преустанови преди мястото на удара, тъй като изминатият път от навлизане на пешеходеца до мястото на удара е по – малък от опасната зона на спиране. Ако се приеме, че мотоциклетът се е движел със скорост от около 50 км/ ч. или по – голяма, тогава той се е намирал на разстояние не по - малко от 113 м. от мястото на удара.

При така установените факти приетото от окръжния съд равен принос на участниците в пътното произшествие е правилен. От една страна, както е посочено в представеното по делото Решение № 80/ 16.01.2023 г. по НОХД № 5400/ 2022 г. на РС – Пловдив, нарушението на застрахования водач на мотоциклета се изразява в несъблюдаване на изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДП да съобрази скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка, както 5 и да намали скоростта или спре при възникване опасност на пътя. В случая дори и да се приеме, че мотоциклетистът се е движел със скорост от 50 км./ ч., която е в рамките на разрешената, като се има предвид, че участъкът от пътното платно, където е станало произшествието, е бил осветен, той е имал възможност да забележи тримата пешеходци в момента на предприемане пресичане на пътното платно на разстояние 113 м. от мястото на удара и да избегне произшествието, тъй като в този случай опасната зона на спиране от 43. 25 м. е в рамките на зоната му на видимост. От своя страна с поведението си пострадалият също е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП е предприел пресичане на пътното платно извън определените за това места (на пешеходна пътека) и без да се съобрази с приближаващия се мотоциклет, към когото е имал видимост и следвало да пропусне. Преценени съобразно своята тежест и значение допуснатите от двамата участници в движението нарушения на правилата за движение в еднаква степен са допринесли за настъпване на пътнотранспортното произшествие, поради което правилно определеното обезщетение е редуцирано с 50%. За пълнота следва да се отбележи, че употребата на алкохол от страна на пострадалия, за което говори св. Х. Д., не се намира в причинна връзка с вредите, тъй като не представлява нарушение на установено в ЗДП правило за поведение, а само обяснява рискованото и лекомислено поведение на ищеца да предприеме пресичане на пътното платно извън обозначените за това места и без да съобрази приближаващия се мотоциклет.