Решение № 724 от 16.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100501198 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е образувано по жалба Вх. № 08173 от 10.03.2023 година на „ФЕНИКС РЕКОМ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК 813198167, представлявано от Управителя си Лъчезар Колев Лазаров, чрез адв.Н.Х. против Разпределение от 07.03.2023 година, предявено с Протокол от 08.03.2023 година по изп.дело № 791/2014 година на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег.№ 711.

В жалбата си молителя сочи, че извършеното Разпределение е неправилно и противоречи на законовите разпоредби.Сочи се, че е разпределена сума в полза на „Юробанк България“ АД, която не е надлежна страна, т.к. с Договор за цесия е прехвърлила своите вземания в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД.Сочи се още, че „С.Г.Груп“ ЕАД не е бил включен в разпределението, т.к. не е вписал цесията си в съответните регистри на Агенцията по вписванията в Имотния регистър и Централния регистър на особените залози.Обръща се внимание, че в полза на Община Девня разпределението също е незаконосъобразно, т.к.са били разпределени само дължимите данъци, без Такса битови отпадъци.По същество се настоява съдът да отмени разпределението, като е представен вариант в които в дружеството молител следва да получи сумата от 154 386.46 лева.

Със свои становища по жалбата НАП и „Ксара Трейдинг“ ЕООД намират жалбата за основателна.

От своя страна „Юробанк България „ АД и „С.Г.Груп“ ЕАД приемат, че жалбата е недопустима, в условията на евентуалност тя се явява неоснователна.Излагат и нарочни аргументи в тази насока.

1

ЧСИ в изготвените мотиви намира, че действията му са съобразени със закона и моли жалбата да бъде отхвърлена.

За да се произнесе по спора, и след като съобрази застъпените от страните становища ВОС намери за установено следното:

Изпълнителното производство е било образувано по предявен ИЛ от страна на „Юробанк България“ АД изпълнителен лист против „Ен Джи Ел Рисайклинг“ ЕООД ЕИК 103170867; „ЕН ДЖИ ЕЛ ИВНЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 200267208, както и е „Метал Мар Инжинеринг“ ЕООД , ЕИК 103597345 да заплатят солидарно в полза на Банката – Взискател сумата от 1 391 230.07 евро; сумата от 168 705.25 евро – такси по Договор за кредит; сумата от 119 550.46 лева – разноски по делото и държавна такса.

Видно е от делото, че извършените изпълнителни действия са дали основание изпълнението да бъде насочено против дружеството молител „Феникс Риком Инвест“ АД, ЕИК 813198167, представлявано от Управителя си Лъчезар Колев Лазаров – в качеството му на залогодател по Договор за особен залог, сключен между Банката – Взискател и Длъжниците по делото /том V, л.1886/.

На 26.10.2021 година е конституиран нов Взискател, в лицето на „С.Г.Груп“ ЕАД, на базата на Договор за цесия, сключен между него и „Юробанк България“ АД.По искане на новия Взискател изпълнението е било насочено против имот на залогодателя, в лицето на „Феникс Риком Инвест“ АД, а именно Недвижим имот в град Девня, с идентификатор № ***, с площ по скица от 13 012 кв.м.Провеждането на Публичната продан и след отказа на първоначално обявения за купувач, имота да бъде продаден на „Грийнкарс“ ЕООД, за сумата от 232 919.40 лева, като Постановлението за възлагане е влязло в сила на 08.03.2023 година.

Виждането на съда е следното:

На първо място, с оглед наведените доводи за недопустимост на жалбата – същите изразени, както в Становището на „Юробанк България“ АД, така и на „С.Г.Груп“ ЕАД, съдът приема, че те не почиват на закона и константната съдебна практика.По този пункт настоящата инстанция се позовава на Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, докладчик съдията Марио Първанов, което в т.2 изрично сочи, че този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.Следователно жалбата се явява допустима и е редно да бъде разгледана по същество.

Жалбата обаче е неоснователна и съображенията са следните:

Видно е от материалите по делото, че с Договор за особен залог върху търговско предприятие № 100-979-4, вписано в Централния регистър на особените залози Длъжника, в лицето на “Феникс Реком Инвест“ АД е обезпечило вземането на Банката Взискател, като е заложило свои имоти 2

– три на брой, един от които е и процесния /вж.т. V, л.1882/.Насочването на изпълнението върху него, следователно е пряка последица от подписания Договор за особен залог и цели осребряването му.

С оглед нормативната уредба действието на вписването е оповестително-защитно и цели довеждане на учреденото заложно право до знанието на всички трети лица и осигуряване на защита на заложния кредитор от последващи обезпечителни и разпоредителни сделки със заложеното имущество, чрез създаване на противопоставимост между вписванията, като при прехвърляне на отделни елементи от заложената съвкупност техният приобретател придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога и има положението на залогодател (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ ). До 2016 година вписването на особения залог няма конститутивно действие, доколкото не е елемент от неговия фактически състав, а оттам и не е предпоставка за валидното възникване на учреденото с него заложно право.С вписването на особения залог в търговския регистър нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ необоримо презюмира неговото оповестяване на третите добросъвестни лица, които от този момент стават недобросъвестни, а по аргумент на противното - за недобросъвестните трети лица оповестяването е настъпило към момента на фактическото узнаване за сключения договор за особен залог, предхождащо вписването. Според чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ , действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1, като то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Съдебната практика приема, че в този случай, ако вписването не бъде подновено и срокът изтече, първичното вписване се заличава служебно от длъжностното лице в търговския регистър, с което се прекратява занапред действието на вписването, чиято последица е невъзможността за прилагане на необоримата презумпция по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ по отношение на третите лица, които след този момент са придобили конкуриращи права, но само ако те са добросъвестни, т. е. ако не са знаели за наличието на сключен договор за залог. В тази хипотеза противопоставимостта на особения залог не отпада по отношение на третите недобросъвестни лица, т. е. на онези, които са знаели за сключването на договора за особен залог, от който произтича заложното право на кредитора. Това е така, защото заличаването на вписването има действие единствено ex nunc, поради което с изтичането на срока по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, кумулирано с неподновяване на вписването, не отпадат с обратна сила вече настъпилите последици от него- противопоставимостта на вписването през периода на действието му преди заличаването, нито се заличава знанието на третите лица за наличието на възникналото заложно право, които продължават да бъдат недобросъвестни по отношение на това обстоятелство, по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ , откъдето следва противопоставимостта на особения залог на тези лица. Както доктрината, така и съдебната практика са непротиворечиви в смисъл, че до промяната на ЗОЗ от 30.12.2015 година неподновяването на вписването не води до погасяване на 3 заложното право. С нормата на чл. 2 от ЗОЗ , приета с § 1 от ЗИДЗОЗ (ДВ, бр.

105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), според която залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър, въз основа на договор за особен залог, е регламентиран конститутивен ефект на вписването, като елемент от фактическия състав на възникване на учреденото с него заложно право, който се добавя към оповестително-защитното му действие, и е установена квалифицирана форма за неговото сключване в изрично предвидените от закона случаи - писмена с нотариална заверка на подписите, която се отнася и за изменение и допълнение на договора, както и за всяко съгласие на заложния кредитор.

Според § 49, ал. 1 от п. з. р. на ЗИДЗОЗ , залозите, вписани преди влизането в сила на закона запазват действието си, а според ал. 2 от с. параграф, законът се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в сила. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 60047 от 8.09.2021 г., пост. по т. д. № 182/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о., до изменението на закона през 2016 г. невписаният особен залог поражда същото право спрямо длъжника, което поражда и вписаният такъв – право на заложния кредитор да пристъпи към изпълнение по отношение на заложеното имущество при липса на доброволно удовлетворяване на вземането му, като последното действие, за да породи последици, е необходимо да бъде вписано в ЦРОЗ или в предвидения друг регистър. Според същото решение, липсата на вписване на особения залог до 30.12.2016 г. е относимо единствено към противопоставимостта на правата, на заложния кредитор, но не и към съществуването на заложното право. След тази дата с валидни права остават само кредиторите, които имат вписани, макар и просрочени особени залози, а тези, които не са вписали залозите си, губят правата си. В същото решение са изложени допълнителни съображения, че тъй като ЗОЗ не обвързва реализирането на правата заложния кредитор с непрекъснатост на вписванията на учредения залог в регистъра до приключване на изпълнението, кредиторът се ползва от първоначалното вписване и няма интерес и необходимост да подновява или отново да вписва залога си, доколкото съществуващото му заложно право и правото му на изпълнение не е погасено.

Няма спор между страните по настоящото дело, че встъпвайки в правата на Банката – Взискател, дружеството „С.Г.Груп“ ЕАД не е вписало Търговския регистър, в Имотния регистър и в Централния регистър на особените залози своето вземане, но в контекста на цитираното по – горе решение не може да се отрече съществуването на заложното право.По тази причина и ЧСИ е разпределил сумата в полза на Банката – Взискател, за която е налице вписан особен залог.Как , кога и по какъв начин самата Банка – Взискател и „С.Г.Груп“ ЕАД ще уредят отношенията си не е предмет на настоящия спор, още повече, че дружеството – молител не може да упражнява чужди права.

Разпределянето на сумата от 154 386.46 лева в полза на „Феникс 4

Реком Инвест“ АД би било неоснователно, като се вземе предвид, че именно неговото имущество служи като обезпечение за реализиране на вземането, на база на цитирания по – горе договор за Учредяване на особен залог върху търговско предприятие в полза на Банката – Взискател.Подобно виждането е необосновано, и защото изцяло противоречи на целите на изпълнителния процес – а именно да се изплати задължението, чрез осребряване имуществото на Длъжника / Длъжниците, един от които е и „Феникс Реком Инвест“.

Необосновано е виждането, изразено във Жалбата, че неправилно ЧСИ е събрал част от задължението в полза на Община Девня.Била е разпределена сумата от 2 020.64 лева, което представлява данък сгради, като оплакването е, че Общината не е удовлетворена в пълен размер с оглед несъбирането на Такса смет и битови отпадъци.При все, че недопустимо се упражняват чужди права, т.к. липсва жалба от страна на Община – град Девня, е редно да се отговори, че по смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, докладчици съдия Боян Цонев и съдия Костадинка Недкова – т. 4. „Вземането на общината за таксата „битови отпадъци“ не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД “.

Ето защо при тези данни, ВОС намира, че жалбата не съдържа доводи, годни да променят виждането й, а що касае извършеното Разпределение – то е редно да бъде потвърдено.