Определение № 110 от 19.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 19.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500031 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба от „Фишер Енерджи“ ООД, ЕИК 203511969, със седалище и адрес на управление в с. Горен Чифлик, област Варна, ул. „Люлин“ № 2а, представлявано от управителя Е.Х.Ф., чрез адвокат Г. А. от Адвокатска колегия – Варна, срещу Определение № 1565/21.11.2024 г., постановено по т. д. № 296/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е спряно производството по делото, до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 1/2024 г. на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че двете дела имат различен предмет.

Предметът на т. д. № 1/2024 г. на Окръжен съд – Варна са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Фишер енерджи“ ООД да заплати на ищцата исковите претенции, а предмет на исковете, по които е образувано т. д. № 296/2024 г. на Окръжен съд – Варна, е плащане на обезщетение за ползването на съоръжение, инфраструктура и имота, върху който то е построено. Твърденията на ищцата по т. д. № 1/2024 г. на Окръжен съд – Варна не включват, че тя има право на ползване върху поземления имот, върху който е построено съоръжението и преминаващата през него инфраструктура /кабели, измервателни уреди и пр./, поради което и по този въпрос не може да се формира сила на пресъдено нещо. Оспорва се като неправилен изводът на Окръжен съд – Варна, че решението по т. д. № 1/2024 г. ще обвърже страните по отношение на преюдициалното правоотношение. Излага се също, че освен в предмета на делата е налице разлика и в страните, като „Фишер Енерджи“ ООД никога не е твърдяло, че е 1 собственик на земята и съоръженията в имота, находящ се в Шьонвалде, ГФР.

Собственик на имотите е физическото лице Е.Х.Ф., който не е страна по което и да е от делата и следователно не може да бъде обвързано от постановените по тях решения. Също така, претенцията на „Фишер Енерджи“ ООД, по която е било образувано т. д. № 296/2024 г. на Окръжен съд – Варна, е за заплащане на дължима сума по вземане, което ищецът е придобил от Е.Ф. по силата на договор за цесия, за обезщетение, дължимо на Е.Ф. от А.А.-Ф. за ползването на земята, съоръжението и свързващата инфраструктура, докато А.А.-Ф. основава исковете си, по които е образувано т. д. № 1/2024 г. на Окръжен съд – Варна на твърдение, че има право на ползване само върху съоръжението /ветрогенератор/.

Отправеното в частната жалба искане е за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок въззиваемата страна А.А.-Ф., не е подала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество настоящият състав намира същата за основателна по следните съображения:

Съдебната практика е константна, че преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице тогава, когато силата на пресъдено нещо на съдебния акт по преюдициалното дело обвързва страните по спора по обусловеното дело и ако разрешеният със СПН спор между тях обуславя допустимостта или основателността на предявения иск по обусловеното дело. предметът на силата на пресъдено нещо съвпада с предмета на делото - тя обхваща спорното материално право с неговите характеристики - юридически факт, съдържание на правото, и страните по спорното правоотношение, както и техните наследници и частни правоприемници. Обективните предели на силата на пресъдено нещо не обхващат правоотношенията, които обуславят съществуването на спорното право, т. нар. преюдициални правоотношения, които се установяват със СПН, ако са включени в предмета на делото с инцидентен установителен иск. Връзката на обусловеност между двете дела, вън от формалния критерий за предметните и субективните предели на СПН по преюдициалното дело, се определя и от значението на разрешените със СПН въпроси спрямо предмета на правния спор по второто дело, очертан от правните основания на предявения иск и защитните възражения на ответника /.

В настоящия случай производството по т. д. № 296/2024 г. на Окръжен съд – Варна е било образувано по иск на „Фишер Енерджи“ ООД срещу А.А.Ф., за заплащане на сумата от 50 000 евро – частичен иск за част от дължима сума общо в размер на 192 500 евро, представляваща обезщетение за ползването без основание на недвижим имот, находящ се в с. Шойнвалде/ГФР 2 и изградения в него ветрогенератор, дължимо за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2024г./първоначално искът е бил предявен от „Фишер Енерджи“ ООД като насрещен иск по т. д. № 1/2024 г. на Окръжен съд – Варна, образувано по искове на А.А.-Ф. срещу дружеството, който с Определение № 732/01.06.2024 г. не е приет за съвместно разглеждане и по който е било образувано т. д. № 296/2024 г. на Окръжен съд – Варна/. Ищецът е изложил твърдения, че Е.Х.Ф., който е праводател на „Фишер Енерджи“ ООД, е собственик на недвижим имот, находящ се в Шойнвалде/ГФР. Върху имота е изградено съоръжение за производство на електрическа енергия от вятър, като земята и съоръжението се ползват от А.А.-Ф. без основание, без тя да заплаща обезщетение на собственика Е.Ф.. Поради това, че ползва земята и съоръжението без основание, А.А.-Ф. дължи обезщетение за периода 01.03.2019 г. – 01.03.2024 г. в размер на 192 500 евро, като това вземане за обезщетение е прехвърлено от Е.Х.Ф. на „Фишер Енерджи“ ООД с договор за цесия от 08.03.2024 г., поради което и „Фишер Енерджи“ ООД е предявило иск за част /50 000 евро/ от придобитото вземане.

В отговора на исковата молба ответницата А.А.-Ф. твърди, че имотът е собственост на Е.Ф. и в него има съоръжение за добиване на енергия от вятъра. На 24.02.2018г. със заявление до енергийния оператор „Мителдойче Нецгезелшафт Щром ГмбХ“, Е.Ф. е прехвърлил на А.А.-Ф. правото да бъде оператор на съоръжението. На 26.02.2018г. енергийният оператор е потвърдил промяната и е приел А.А.-Ф. за оператор на съоръжението. През 2020г. Е.Ф. едностранно е подал заявление до енергийния оператор за прекратяване ползването на ветрогенератора от А.А.-Ф. и прекратяване качеството й на оператор на съоръжението. В резултат на това енергийният оператор е спрял плащанията към А.А.-Ф.. С решение от 29.06.2021 г., влязло в сила на 08.09.2021г., Областният съд в Хале е приел, че А.А.-Ф. е оператор на съоръжението от 24.02.2018г., и правото да го ползва й е предоставено от Е.Ф., който не може да прекрати едностранно същото. А.А.-Ф. твърди също така, че в договора, с който Е.Ф. й е предоставил правото на ползване, няма клаузи, по силата на които тя да дължи наем за ползването на обекта, върху който съоръжението е било изградено, или за самото съоръжение.

В подадена от „Фишер Енерджи“ ООД допълнителна искова молба се посочва, че А.А.-Ф. не притежава никакви права, вкл. и право на ползване или право да събира дохода от ветрогенератора, нито върху ветрогенератора, нито върху имота, върху който той е изграден. Статутът на имота и на евентуални права и тежести върху него се уреждат от немското право. Правата върху имота и върху съоръжението принадлежат единствено на собственика Е.Ф., като не може със заявление до енергийния оператор да се учреди право на ползване. Решението на съда в Хале не е противопоставимо на „Фишер Енерджи“ ООД , тъй като то не е било страна по делото. Твърди, че не съществуват никакви договори, които да дават право на А.А.-Ф. да ползва имота или съоръжението.

В отговора на допълнителната искова молба А.А.-Ф. твърди, че 3 заявлението до енергийния оператор се подава от собственика на правата и от получателя на правата, като в този случай немското право приема, че е налице договор, по силата на който едната страна дава съгласието си и прехвърля правата, които притежава на другата страна, а тя ги приема. Посочва, че решението на съда в Хале е постановено във връзка с действия на ищеца, с които той се е опитал едностранно да прекрати договора за ползването на ветрогенератора.

След направена от настоящия състав служебна справка в Единния портал за електронно правосъдие се установи, че в производството по т. д. № 1/2024г. на Окръжен съд – Варна ищцата по делото А.А.-Ф. твърди, че със съпруга й Е.Х.Ф. учредили „Фишер Енерджи“ ООД, като за управител на дружеството е назначен Е.Ф., а в периода 31.08.2015г. – 02.08.2019г. ищцата е назначена за заместник-управител. Е.Х.Ф. притежавал ветрогенератор, находящ се в Република Германия, 15910 Шойнвалде, върху който учредил в полза на ищцата безвъзмездно право на ползване със заявление до немската енергоразпределителна компания от 24.02.2018г., която изкупувала произведената от генератора електроенергия. В резултат ищцата получавала по сметката си на месечна база суми в зависимост от произведената от ветрогенератора електрическа енергия, изплащани от енергоразпределителното дружество „Мителдойче Нецгезетчафт Щром мбХ“ / Митнец Електроенергия/. В началото на март 2018г. е постигната устна договорка между ищцата, като заемодател, и ответното дружество, действащо чрез управителя си Е.Ф., като страните се споразумели ищцата да предостави в заем на дружеството средствата, които получавала от немското електроразпределително дружество. По банковата сметка на дружеството постъпили директно от „Мителдойче Нецгезетчафт Щром мбХ“ /Митнец Електроенергия/: на 16.01.2019г. – сумата от 19 151,30 евро, представляваща стойността на отчетената за месец декември 2018г. ел. енергия; и на 18.02.2019г. – сумата от 29 129,25 евро, представляваща стойността на отчетената за месец януари 2019г. ел. енергия. Договорите били сключени с постъпването на сумите по сметката на ответното дружество – на 16.01.2019г. и на 18.02.2019г. В условията на евентуалност сочи, че ако не се възприеме, че между страните била налице облигационна връзка по договори за заем, то липсвало основание за получаването и задържането на сумите.

С отговора на исковата молба „Фишер Енерджи“ ООД, е оспорило като неоснователни исковете и е изложило твърдения, че имотът, ведно с ветрогенератора, построен върху него са лична собственост на Е.Х.Ф. и ищцата не притежава учредено в нейна полза право на ползване нито върху ветрогенератора, нито върху имота, върху който той е изграден. Сочи, че съобразно приложимото немско законодателство, учредяването на подобно право на ползване е следвало да се впише в поземления регистър/ пар. 873 и пар. 892 от Германския граждански законник/. В имотния регистър нямало вписване на права в полза на ищцата. Между ищцата и Е.Ф. е бил сключен брачен договор, по силата на който между тях бил установен режим на 4 разделна собственост, поради което ищцата не би могла да придобие каквито и да е права върху имущество на Е.Ф.. В периода от 09.03.2018г. до 17.09.2019г. ищцата е имала само правото да събира от името и за сметка на Е.Ф. доходите от производство на електрическа енергия от ветрогенератора.

В допълнителна искова молба А.А.-Ф. се позовава на влязло в сила на 08.09.2021г. съдебно решение по дело №6 О 228/2020г. на Областен съд гр.Хале, водено от А.А.-Ф. срещу „Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ" Г. относно дължими суми за изкупуване на електроенергия, като предмет на делото е било и правото на ищцата да ползва и да бъде оператор на ветрогенератора.

„Фишер Енерджи“ ООД твърди, че посоченото решение не го обвързва, доколкото не е участник в производството и касае отношенията на ищцата с трето лице. В условията на евентуалност навежда възражения за погасяване на вземането чрез прихващане, отразено в счетоводството на ответника.

С обжалваното определение Окръжен съд – Варна е спрял производството по т. д. № 296/2024г. до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 1/2024г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.