Решение № 260236 от 26.04.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 26.04.2021г. град К.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На дванадесети април година две хиляди двадесет и първа В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1359 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. П. Б. твърди, че на г. било подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 31.01.2017 г., сключено между „И." АД и "А." ООД, ЕИК *** /понастоящем "А."

ЕООД/, по силата на което вземането на „И." АД, произтичащо от договор за паричен заем № *** г., е прехвърлено в полза на "А." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Заявява, че на г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „А." ЕООД, ЕИК *** и „А.з.с.на в." ЕАД, ЕИК ***, по силата н. който вземането, произтичащо от сключения между Д.И.С. и „И." АД Договор за паричен заем № *** г. е прехвърлено в полза н.„А.з.с.на в." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Сочи, че Приложение № г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от г. било представено само с данните на кредитополучателя, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал.

2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1,2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представяли само н.съда. Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „А.з.с.на в." ЕАД се задължавала от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество било упълномощено за извършване на посоченото по-горе действие, съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Агенция за контрол на прос¬рочени задължения" ЕООД.

В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено уведомително писмо с изх. № г. от страна на „А." ЕООД чрез „А.з.с.на в." ЕАД, в качеството на преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от г., сключен между „И." АД и „А." ЕООД. Също така било изпратено до ответника и уведомително писмо изх. № г. от страна на „Агенция з. контрол н.просрочени задължения" ЕООД чрез „А.з.с.на в." ЕАД за извършената на г. цесия между „А." ЕООД и „А.з.с.на в." ЕАД. Двете писма били изпратени едновременно до длъжника.

На г. до длъжника отново били изпратени уведомително писмо с изх. № и уведомително писмо изх. №, като и двете били от г. и съдържали горепосочената информация.

Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копия от уведомленията за извършените цесии с изх. № и изх. № и двете от г., които да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията, във връзка с уведомяването му за станалите продажби на вземания.

Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение М 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение М 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.

3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът приеме горепосоченото връчване за нередовно, както и ако исковата молба бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/20Ш, IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013, ТК.

В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и исковата молба бъде надлежно връчена на назначения на ответника на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия, моли съда да има предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. I и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно с изтичане на срока за получаване на книжата от канцеларията на съда или общината и следва да се счита, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното сочи Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. М 1708/2017 на РС С. и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. М 5274/2018 на РС В.

Счита, че с оглед гореизложеното следва, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното, както и уведомления за извършената цесия, изходящи от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК с изтичането на срока за получаването на книжата длъжникът се счита за редовно уведомен за посочените обстоятелства. Получаването на уведомленията е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави преди назначаването на особен представител на ответника съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл – Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - В.

Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че на 31.01.2018 г. между „И." АД /Заемодател/ и Д.И.С. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 3142484, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните били постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума била на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавала задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 662,70 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 62,70 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 30.07.2018 г. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 110,45 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 2.03.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска – 30.07.2018 г.

Сочи, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен.

Твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 30.07.2018 г. и не е обявяван за предерочно изискуем.

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 2.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 80,55 лева.

Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството, с оглед н.което претендират от длъжника Д.И.С., като Заемател по Договор за заем н.физическо лице, сключен на 31.01.2018 г. с № 3142484, да заплати на А.з.с.на в." ЕАД главница 600,00 лв., договорна лихва 46,93 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 80,55 лв. или обща сума в размер на 727,48 лв.

Предвид изложеното счита, че за „А.“ ЕООД, ЕИК *** е възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред. Съдът е уважил подаденото заявление за издаване н.заповед за изпълнение и по образуваното ч.гр.д. № 430/2020 г. по описа на Казанлъшки районен съд и е била издадена Заповед за изпълнение.

Предвид факта, че „А.з.с.на в." ЕАД, съгласно Договора за цесия от 03.05.2019 г. е титуляр на процесното вземане и длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаване н.настоящата искова молба.

Моли съда да постанови съдебен акт, по силата н. който да признае за установено по отношение на длъжника Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „А.з.с.на в." ЕАД сумите, както следва: 600,00 лв. (шестстотин лева) - главница по договор за кредит; 46,93 лв. (четиридесет и шест лева и 93 стотинки) - договорна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 30.07.2018 г.; 80,55 лв. (осемдесет лева и 55 стотинки) - обезщетение за забава за периода от 02.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране н.заявлението до окончателното изплащане н. задължението. Претендира присъждането на разноски в заповедното и в настоящото производство.