Решение № 258 от 09.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Бургас, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Г.а при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Б. Д. В. като разгледа докладваното от Петя Кр. Г.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600492 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда №260001 от 14.04.2022г. постановена по НОХД № 51/2021г. по описа на Районен съд-Айтос, подсъдимият Г. Д. Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 12.03.2018г., около 22:30 часа по път III-ти клас № 539 гр.Айтос - с.Караново, със същата посока на движение, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.№ ********, собственост на Д. Г. Г. от град Бургас с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно - 1,16 на хиляда, установено по надлежния ред - протокол за химическа експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018 година на БНТЛ ОД МВР - Бургас, след като е осъден с влязла в сила присъда - одобрено споразумение № 114/31.08.2015г. по НОХД № 446/31.08.2015г. на Районен съд- Царево в сила от 31.08.2015г. за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК – престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при общ режим и наказание глоба в размер на 500 лева, като на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия е наложено кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, от чийто срок на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал 1 времето, през което Г. е бил лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство, считано от 13.03.2018г..

Срещу присъда № 260001 от 14.04.2022г. по НОХД № 51/2021г. на Районен съд-Айтос е подаден въззивен протест от прокурор от Районна прокуратура-Айтос, с който се иска изменение на присъдата в частта, с която на основание чл.59, ал.4 от НК е постановено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, считано от 13.03.2018г., тъй като свидетелството за управление на моторно превозно средство на същия не е било иззето, респективно не е бил лишен от това право по административен ред в хода на наказателното производство. Въззивният протест е подаден в срок от процесуално легитимирано лице.

Недоволен от постановената присъда е останал и подсъдимият Г. Д. Г., който чрез упълномощения си защитник адв.Д.Г. от БАК по реда на въззивното обжалване е депозирал жалба в срок пред Окръжен съд-Бургас. В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон от първоинстанционния съд, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. Наред с това в условията на евентуалност е направено искане за отмяна на присъдата на основание чл.335 от НПК и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, или изменение на обжалваната присъда на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, като се намали наложеното наказание, като явно несправедливо.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа въззивния протест, като моли съда да измени присъдата на първоинстанционния съд в частта, с която на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред и потвърди присъдата в останалата и част.

Счита обжалваната присъда на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, като предлага да бъде потвърдена в останалата и част.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява заедно с упълномощения от него защитник, който поддържа жалбата.

Защитникът излага доводи за недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин. Пледира за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Г. да бъде оправдан по обвинението по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, а в условията на евентуалност – изменение на присъдата с намаляване на наложеното му наказание.

В последната си дума подсъдимият Г. моли да бъде признат за невинен и оправдан.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите, очертани в разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, независимо 2 от основанията, посочени от страните, намери протеста на прокурора за основателен, а жалбата на подсъдимия Г. за неоснователна.

Районна прокуратура-Айтос е внесла в съда обвинителен акт срещу Г. Д.

Г. ЕГН **********, с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 12.03.2018г., около 22:30 часа по път III-ти клас № 539 гр.Айтос - с.Караново, със същата посока на движение, управлявал МПС - лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег.№ ********, собственост на Д. Г. Г. от гр.Бургас с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно - 1,16 на хиляда, установено по надлежния ред - протокол за химическа експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018г. на БНТЛ ОД МВР - Бургас, след като е осъден с влязла в сила присъда - одобрено споразумение № 114/31.08.2015г. по НОХД № 446/31.08.2015г. на Районен съд-Царево в сила от 31.08.2015г. за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 12.03.2018г., в тъмната част на денонощието, преди 22.30 часа, подсъдимият Г. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „*****“, с peг.

№ ********, собственост на неговия син - свидетеля Д. Г. по път III клас № 539, като се движел в посока от гр.Айтос към с.Караново. При навлизане в завой, подсъдимият Г. загубил контрол над моторното превозно средство и излязъл от платното за движение. Автомобилът се преобърнал и паднал на колела в крайпътната канавка. Вследствие на пътнотранспортното произшествие подсъдимият получил телесни увреждания. Той излязъл от автомобила и се опитал да се придвижи в посока към селото за да търси помощ, но нараняванията му не позволили да се отдалечи. Подсъдимият успял да пресече пътното платно и останал в канавката от противоположната страна на пътя.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил подаден сигнал на тел.112 от неустановено лице. На място пристигнали свидетелите Ж. Ж.и Н.

Ц. - служители на РУ-Айтос. Двамата видели катастрофиралия автомобил, който бил празен и тръгнали да осветяват с фенерчета и да търсят пострадали лица. На отсрещната страна на пътя, в канавката свидетелите намерили подсъдимия Г. с видими наранявания, като от главата му течала кръв, което наложило да извикат линейка. Пред свидетелите Ж. и Ц. подсъдимият първоначално отрекъл да е управлявал автомобила. След проверка в ОДЧ полицейските служители се свързали със сина на пострадалия – свидетеля Д.

Г.. Той обяснил, че се намира в София и не е управлявал лекия автомобил, а го е предоставил на баща си за ползване. След проведения разговор подсъдимият потвърдил пред полицейските служители, че именно той е управлявал лекия автомобил. При извършената от полицейските служители проверка за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510", с № ARBB 0071, уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 1,19 на 3 хиляда.

Свидетелите Ж. и Ц. направили обход на цялата местност, но не намерили други лица. Според техните показания лекият автомобил бил изцяло деформиран. Той се е преобръщал преди окончателно си спиране в крайпътната канавка и части от ходовата му част били разпилени настрани.

Лявата врата откъм водача била отворена, а предното панорамно стъкло, откъм шофьорското място било напукано и имало следа от удар по него.

На мястото на произшествието пристигнал медицинки екип. Свидетелят Г.

Я. Г. - медицински фелдшер прегледал подсъдимия. От главата на подсъдимия течала кръв, а самият той посочил, че не може да се движи. По тази причина свидетелят Г. решил да го откарат в ЦСМП към „УМБАЛ– Бургас“, където на подсъдимия била взета кръв за изследване. От заключението по извършената по делото химическа експертиза се установява, че в изследваната проба кръв се доказва съдържание на етилов алкохол в количество 1,16 промила.

Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите Д. Р., Ж. Ж., Н. Ц., Д. Р., В. С., Г. Я. Г., Д. Г..

Обосновано съдът е кредитирал показанията на горепосочените свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, логични, последователни, кореспондиращи, както по помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Техниката по чл.281 от НПК е била приложена правилно по отношение на свидетелите Н. Ц., Ж. Ж., Г. Я. Г., Д. Г., след като съдът е констатирал, наличието на предвидените основания за това. По този начин показанията на същите от досъдебното производство и показанията им дадени пред друг състав на същия съд по НОХД № 257/2019г. на Районен съд-Айтос са били приобщени към доказателствената съвкупност. От техните показания са установени относими за делото факти, а именно настъпилото пътнотранспортно произшествие, единственият участник в него – подсъдимият Г. Г., като водач на моторното превозно средство, открит на метри от катастрофиралия автомобил, в съзнание, но с телесни увреждания, които са го препятствали да напусне мястото на произшествието.

Съгласно чл.104 от НПК доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда предвиден в НПК. Оценката на доказателствения материал е основана на всички събрани по надлежен ред и проверени доказателства за и против обвинителната теза.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд.

Според показанията на свидетелите Ж. Ж. и Н. Ц. подсъдимият Г. Г. е бил установен на метри от катастрофиралия лек автомобил, в съзнание, но с видими наранявания, които са го препятствали да напусне мястото на произшествието или да потърси помощ. При обход в района на произшествието свидетелите не са установени други лица. Катастрофиралият 4 автомобил е бил изключително деформиран. Елементи от ходовата част му част са били разпилени около него. Предната лява врата, откъм водача била отворена, а предното панорамно стъкло пред шофьорското място било напукано, със следа от удар. Въпреки, първоначалното отричане, че е управлявал процесния автомобил, впоследствие подсъдимият е признал пред двамата свидетели, че именно той е водача управлявал автомобила и е единственият участник в пътнотранспортното произшествие.

От показанията на медицинския фелдшер - свидетеля Г. Я. Г., прегледал първи подсъдимия се установява, че от главата на последния течала кръв и не можел да се движи, което наложило същият да бъде откаран с линейката до ЦСМП към „УМБАЛ Бургас“, като качването в линейката се осъществило с помощта на свидетелите Ц. и Ж..

Основателно съдът е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като същите са обективни, непротиворечиви и няма основание за съмнения в тяхната достоверност и безпристрастност.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие свидетелства писмото от Дирекция „Национална система 112” - Районен център 112 Бургас и дискът, който съдът е предявил на страните.

Свидетелските показания кореспондират със заключението на вещото лице, с което е потвърдено наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия 1.16 промила, което кореспондира с показанията на свидетелите Ж. и Ц., които са тествали подсъдимия с техническо средство и същото е отчело 1.19 промила. Чрез анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът е обосновал извод, че на посочените в обвинителния акт място и дата подсъдимият Г. Г. е управлявал моторно превоно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно - 1.16 на хиляда, установено но надлежния ред, след като същият вече е бил осъден за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязла в сила присъда по НОХД № 446/31.08.2015г. на Районен съд-Царево, поради което го е признал за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.