Решение № 747 от 17.04.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер................. Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският районен съд

ХХІХ състав

На единадесети април Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова като разгледа докладваното от съдията

НАХД №805 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В.Г.В. против

НП №23-0001126/10.12.2018 год. на Директора на РД ”АА” към ИА „Автомобилна администрация” с което на В.Г.В. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 500 лева на основание чл.93 ал.2 от ЗАП.

Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание редовно призован не се явява лично и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител се явява и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 17.10.2018 г. в около 14:30ч. в гр. Варна, на "Автогара Варна", сектор "Пристигащи", управлява автобус марка "Ноге Туринг", кат. МЗ, с per. № СВ9468МВ, собственост на превозвача "Юнион Ивкони" ООД, извършващ обществен превоз на пътници по редовна линия "София - Варна", с час на тръгване 08:00ч., видно от пътен лист серия "А" № 0281165/17.10.2018г. При проверката е установено, че водачът извършва превоз по автобусна линия, като в момента е без валидно маршрутно разписание. Представя маршрутно разписание № 22901, валидно до 28.02.2018г. В последствие е изискано по служебен път и представено валидно маршрутно разписание №22901.

Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган на:

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят К., чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-от Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът намира, че вмененото във вина на въззивника нарушение по чл.40 ал.1 т.5 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ е доказано по безспорен и категоричен начин. АНО правилно е приложил материалния закон като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Видно от показанията на свид. К. жалбоподателят не е могъл да представи валидно маршрутно разписание със свеж печат. Видно от приложените писмени доказателства в последствие жалбоподателя е представил на проверяващите органи валидно маршрутно разписание.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.1 т.5 от от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи валидно маршрутно разписание заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец. Съдът приема че по делото е установено, че жалбоподателя в настоящото производство е бил водач на автобус за извършване на обществен превоз на пътници по редовна линия и при извършената му проверка от контролни органи не е могъл да представи маршрутно разписание, макар такова да е било издадено. Предвид горната фактическа обстановка, а и не е било спорно по делото, че от обективна страна е осъществен състав на нарушение по чл.40, ал.1,т.5 от Наредба №2/2002г. на МТ. За това нарушение с чл.93, ал.2 от ЗАвП е предвидена санкция в размер на 500лв. Визираното нарушение на нормата на чл.40 ал.1, т.5 от Наредба 2/2002г. на МТ не е резултатно, т.е. за да е налице е достатъчно да не се представи въпросното маршрутно разписание за превоз, и без значение в конкретния случай е дали същото е съществувало или не.Разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП недвусмислено посочва, че санкция с фиксиран размер от 500лв. се налага на всеки водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката документи, които се изискват в ЗАвП или в подзаконов нормативен акт по прилагането му. В тази връзка съдът приема, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Съгласно посочените за нарушени разпоредби е следвало документа да бъде представен в момента на проверката. Жалбоподателят не е изпълнил вмененото му от закона и наредбата задължение и е извършил нарушение.

Правилно в процесното НП е било определено и основанието на което е ангажирана отговорността му, а именно разпоредбата на чл. 93 ал.2 от ЗАП. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗАП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗАП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното. Видно от справката за нарушител жалбоподателят е санкциониран многократно за различни нарушения с влезли в сила НП. Съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА

НП №23-0001126/10.12.2018 год. на Директора на РД ”АА” към ИА „Автомобилна администрация” с което на В.Г.В. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 500 лева на основание чл.93 ал.2 от ЗАП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна по реда на

АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: