Решение № 250 от 01.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Перник, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500286 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1160/15.12.2025г. по гр.д. № 4758/2025 г. Районен съд гр. Перник е отхвърлил предявените искове от „Йеттел България” ЕАД, със седалище град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №130460283, с които се иска да бъде установено по отношение на ответник Д. П. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи сумата от 519,45 лв. /петстотин и деветнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги № *** от ***, Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от ***, за които суми са издадени фактура № ***, фактура № ***, фактура № ***, фактура № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

С решението, на основание чл. 78 от ГПК, е осъден ответника да заплати на „Йеттел България“ ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС /400,00 лв. без ДДС/, поради изтекъл в полза на ответника пет годишен давностен срок.

В срок е постъпила въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. З. Ц., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение, като се твърди, че 1 същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се твърдения, че неправилно районният съд е приел, че направеното възражение от ответната страна за изтекъл в нейна полза давностен срок е основателно. Сочи, че първоинстанционният съд е постановил съдебния акт при непълнота на доказателствения материал. Допълва, че съдът е приложил разпоредбата на чл. 116, б. „в“ в противоречие с нейния смисъл и при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че следва от страна на въззивната инстанция да се вземе предвид, че към периода 13.04.2017г. – 13.04.2022г. са предприети действия за принудително изпълнение, които прекъсват петгодишната давност съгласно чл.116, б.„в“ от ЗЗД. На следващо място с въззивната жалба се правят оплаквания, че решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест и неизпълнение на задължението по чл.146 от ГПК.

Уточнява, че съдът не е дал изрични указания на ищеца, че следва да ангажира доказателства относно предприети действия по принудително изпълнение. В продължение се излагат аргументи, въз основа на които се сочи, че районният съд е достигнал до неправилен извод относно предмета на доказване по чл.422 от ГПК.

Твърди, че необходимостта от ангажиране на доказателства относно прекъсване или спиране на погасителната давност възниква едва след като съдът приеме възражението за давност за основателно, а не автоматично с неговото формално въвеждане в процеса. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на решението на първата инстанция, като се постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по заповедното производство разноски, както и всички сторени пред двете инстанции разноски. В условията на евентуалност, в случай, че въззивната инстанция приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения, се моли делото да бъде върнато на районния съд за разглеждане от друг състав на съда.

В предоставения от закона срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на депозираната въззивна жалба от ответната страна – Д. П. Д..

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо - съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран - по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално - правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Досежно направеното с въззивната жалба оплакване, че Районен съд – Перник не е изпълнил задълженията си при спазване разпоредбата на чл. 146 ГПК, въззивният съд е намерил същото за основателно, поради което е дадена възможност на ищеца да ангажира доказателства относно предприети действия по принудително изпълнение, които действия биха имали значение за прекъсване или спиране на погасителната давност.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените в жалбата доводи, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:

2

Районен съд - Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено вземането на ищеца за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1915/2017г. по описа на Районен съд – Перник, а именно - за сумата от 519,45 лв. (петстотин и деветнадесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги № *** от ***, Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от ***, за които суми са издадени фактура № *** от ***, фактура № *** от ***, фактура № *** от ***, фактура № *** от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

За да постанови акта си, Районен съд – Перник е установил следната фактическа обстановка, която настоящият съд счита за безспорно установена, поради което я възприема изцяло:

От представените по делото писмени доказателства от ищцовата страна, се установява, че между Д. П. Д. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № *** от ***, Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от ***. Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Д. П. Д. мобилни номера и мобилно устройство се прилагат следните условия: за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от ***, за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от ***, за мобилен телефонен апарат НТС Desire 500 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от ***.

По наведени в исковата молба твърдения, ищцовата страна сочи, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. септември 2014г. - м. декември 2014г., а именно:

- фактура № ***,

- фактура № ***,

- фактура № ***,

- фактура № ***

Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:

- по Договор за мобилни услуги № *** от ***, с който се предоставя мобилен номер ***, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 104,45 лв. незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 18.08.2014-17.11.2014г.

- по Договор за мобилни услуги № *** от ***, с който се предоставя мобилен номер ***, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 18,10 лв. незаплатен и задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 18.08.2014-17.11.2014г.

- по Договор за лизинг от ***, с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат НТС Desire 500 Black, са начислени и се претендират задължения в 3 общ размер на 396,90 лв., от които:

- дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер на 56,70 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 18,90 лв. с вкл. ДДС), начислени за периода от 18.08.2014г. – 17.11.2014г. и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 340,20 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 18,90 лв. с вкл. ДДС, начислени за периода *** 10.05.2016г.

Ответникът, в писмен отговор п о чл. 131 ГПК, е оспорил изцяло исковата претенция, по основание и размер. С отговора на исковата молба е направено възражение, че претендираните вземания са погасени по давност.

По делото са представени от страна на ищеца Договор за мобилни услуги № *** от ***, Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** подписан от страните, ведно с приложимите общи условия към него, също подписани от страните, както и фактури № № *** от ***, *** от ***, *** от *** и *** от *** Назначена и изготвена по делото е съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице става ясно, че „Теленор България" /сега „Йеттел България" ЕАД/, при сключване на договорите с „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ" ЕАД, е издало фактури за предоставени услуги и устройства за абонат Д. П. Д., осчетоводени по абонатен номер на клиента и включени в дневници за продажби, в които са начислени 805,47 лева, от тях платени 5,33 лева на 21.10.2016г. и неплатени суми общо 800,14 лева по следните фактури:

- 116,85 лева по фактура № *** (по фактура 122,18 лв., платени 5,33 лв.), - 56,05 лева по фактура № ***,

- 6,35 лева по фактура № ***/***,

- 620,89 лева по фактура № ***,

Експертът е посочил, че по издадените фактури по процесиите договори за месечни абонаменти и потребление на мобилни услуги за процесния период дължимите суми, по отчетените използвани услуги, са в размер на 122,55 лева или 62,66 евро, съгласно условията на договорите и приложените извлечения, от тях:

- 104,45 лева или 53,40 евро с ДДС за абонатен номер *** по Договор за мобилни услуги от ***, в т. ч.: 34,81 лева абонаментен план /начислени 40,14 лева 5,33 лева платени/ 66,73 лева разговори към други национални мрежи, 1,55 лева за международни разговори 1,22 лева за кратки текстови съобщения /SMS/ 0,14 лева за мултимедийни съобщения /MMS/,

- 18,10 лева или 9,26 евро с ДДС за абонаментен план по Договор за мобилни услуги от г. на абонатен № ***.

По издадените фактури по Договор за лизинг от *** са начислени общо 396,90 лева или 202,93 евро, от тях:

- 56,70 лева или 28,99 евро начислени по фактури за 3 броя лизингови вноски по 18,90 лева,

- 340,20 лева или 173,94 евро за 18 броя по 18,90 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски.

В заключение вещото лице е посочило, че с дата 21.10.2016г. е платена сумата 5,33 лева или 2,73 евро, с която сума частично е погасено задължение по фактура № *** от общо дължимата сума в размер на 122.18 лева и неплатената сума по тази фактура е в размер на 116,85 лева.

Видно от съдържанието на договорите и приложените Общи условия е уговорено, че ако абоната наруши задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати едностранно сключеният с 4 абоната договор и да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС.