Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 24.04.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 2128/2024
Вид
Решение № 168
Подписан
24.04.2025
В сила
04.06.2025
Състав
Христо Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 149, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Стара Загора, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20245530202128 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Н. Т. против наказателно постановление № 24-1228000268 от 08.03.2024 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се твърди, че е нарушена процедурата по установяване и констатиране на това нарушение и съответно налагане на наказание, като се излагат съображения в тази насока в подкрепа на молбата съдът да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., от АК – Стара Загора. Поддържа жалбата в подкрепа на искането за отмяна на процесното НП. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор ПП, в депозирано до съда писмено становище сочи доводи, че атакуваното наказателно постановление е напълно законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован се представлявана от юрисконсулт С. Русева.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 24-1228-000268 от 08.03.2024 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя Т. Н. Т. на 1 основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно: на 21.01.2024 г. в 15:00ч. в ********** по главния път в селото в посока юг-север управлява собственият си мотоциклет „**********“, без регистрационен номер, с рама № **********, като при извършената проверка се установило, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано съгласно Наредба 145/2000г. на МВР. По случая е образувана преписка № 8245 зм-143/24г. по описа на II РУСтара Загора, която е докладвана в РП-Стара Загора. На 01.03.2024 г. в сектор “Пътна полиция“-Стара Загора е получено постановление №2043/29.02.2024г. на РП-Стара Загора за отказ да се образува наказателното производство, с мнение за налагане на административно наказание по ЗДвП. При индивидуализиране на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на установеното от полицейските органи на жалбоподателя е бил съставен АУАН № GA № 881557 от 21.01.2024г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство № 2043/2024г. от 29.02.2024 г. на Районна прокуратура - Стара Загора. С постановлението е отказано образуването на досъдебно производство № 8245 зм-143/2024г. по описа на Второ РУ-Стара Загора и е прекратена преписка № 2290/2024г. на Районна прокуратура - Стара Загора, тъй като деянието е с явно незначителна степен на обществена опасност. В мотивите си наблюдаващият прокурор е приел, че макар и формално деянието да съставлява престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал. 1 от НК, то с оглед явно незначителна степен на обществена опасност не съставлява престъпление, като прокурора е приел, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Препис от постановлението, ведно с преписката е изпратен на началника на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

Във връзка с извършена проверка и установеното от полицейските служители нарушение е представена докладна записка 8245 р-1620 от 22.01.2024 г. и докладна записка 8245 зм-143 от 20.02.2024 г.

Във връзка с личността на Т. Н. Т. е представена справка за нарушител/водач от 16.07.2024г.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани Н. Т. Т.

/баща на жалбоподателя/, С. Г. Ч. / актосъставител/ и Р. И. И. /свидетел по АУАН/.

От показанията на Н. Т. се установява, че на 21.01.2024г. били в дома си в ********** като нямали точен административен адрес. Месец преди това купил подарък на сина си мотор по надлежния ред и за който имал талон. Моторът бил за ремонт и двамата му синове го отремонтирали. Къщата им била последна в селото и след това започвал черен път 2

- неасфалтирана улица. Синът му започнал да тества мотора първо в двора и по нагоре от тях на една поляна. Твърди, че синът му знаел правата и задълженията си като водач и че нямал право да го управлява по републиканските пътища на страната. Синът му отишъл на тази поляна да помогне на свой приятел, който също е бил с мотор и малко по-късно се обадил на Т. да каже, че е закъсал на черен път. Свидетелят отишъл, моторът бил изцяло в кал и му казал по най-бързия начин да го закара в къщата им. Малко преди това арендаторът ги е засякъл да карат в нивата, но нямал никакви претенции към момчетата. Свидетелят Т. разговарял с арендатора и му казал, ако има някакви претенции да му платят обезщетение.

При пристигането на служителите от Второ РУ- Стара Загора свидетелят им обяснил каква е ситуацията и оказал пълно съдействие, тъй като бил бивш служител. Заедно със сина си завели полицаите да видят мотора. Полицаите заявили, че жалбоподателят карал без необходимата категория, а свидетелят отговорил, че щом така са решили да му напишат необходимия акт. Те заснели мотора, отнели свидетелството за управление и талона на мотора. После отишли във Второ РУ и там синът му написал обяснение. След съставяне на акта синът му го подписал, а свидетелят поискал да се запознае с него и забелязал, че във втората част на акта пишело, че е установен на главен път в селото, което не отговаряло на истината. Синът му не е бил на този път с мотора и казал на полицейските органи, че неправилно е изписано. Синът му бил пълнолетен, но не е бил с мотора на главен път.

Къщата им се намирала в края на улица, където започвал черен път. Твърди, че написаното в докладната на полицаите не отговаря на истината, те първо не са го спрели и не са го установили на главния път, не било вярно написаното и в постановлението на прокуратурата от 29.02.2024г.

При обсъждане на показанията на свидетелят Т., съдът отчете обстоятелството, че същият е в роднински отношения с жалбоподателя, поради което изложеното от него налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно твърдението, че жалбоподателят не е карал на главен път, тъй като сам посочва, че не е бил с него, нито го е наблюдавал и няма преки и непосредствени впечатления от движението му в процесния период.

От показанията на свидетеля Ч. се установява, че когато пътували по подаден сигнал по главния път процесният мотор карал пред полицейската кола, те подали сигнал да спре и той тръгнал по черния път да бяга. Губили го от полезрение докато карал, но не било възможно друг да е карал по главния път. Като установили кой е отишли на място и пред него жалбоподателят признал, че е карал по главния път. Били в екип с Р. И. и Д. Д., като той бил командир и се качвал като трети при тях. Те имали таблет, но не помни дали са правени снимки с този таблет. Моторът бил паркиран вече в двора на къща в селото, където ги завели. Сигурен е, че това бил същият мотор, който първоначално е видял в движение.

Къщата била някъде от горна страна на пътя. Бащата на момчето и този, който е бил подал сигнала били по пътя вдясно, в някакви ниви и имало сняг. Полицаите отишли до къщата му и жалбоподателят извадил мотора. Сигналът бил подаден за няколко мотора, които карали в нивата на арендатора.

3

От показанията на И. се установява, че е имало подаден сигнал на тел. 112, че мотори карат в посевите на земеделец и се отправили към **********. На влизане в ********** докато карали по главния път, по описанието на мотора и на облеклото на моториста го видели да кара по главния път. Познали го по дрехите и по мотора.

Мотористът свил вдясно, обаче те не продължили след него, а продължили направо и отишли на място в края на селото до нивата, където са карали моторите и човекът, който подал сигнала дал същото описание на същия мотор, както бил описан на тел. 112. На място бил дори бащата на момчето, който ги завел у тях и мотористът бил там. При влизане в ********** полицейските органи видели моториста да кара на главния път, когато влезли в селото го видели. След като той ги видял мотористът свил вдясно по малките улички, но те не продължили след него, за да не станел някакъв инцидент. Баща му им съдействал и ги завел при сина си. Свидетелят не познавал тези хора и доколкото си спомня, те дори не били от този край, а от северна България, защото си говорили с баща му. Свидетелството за управление на МПС взели на основание Закона за движение по пътищата - след като нямал съответната категория, свидетелството за управление се отнемало. Съставили му акт заради това, че нямал съответната категория за мотора, който управлявал – над 125 кубика, и заради това, че карал без номера.

Показанията на двамата свидетели съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Няма допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение.

В конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Твърдяното за нарушено право на защита на жалбоподателя, поради липса на изложени в наказателното постановление съставомерни признаци на санкционираното деяние, не се споделя от съда. Нарушението е описано по надлежния ред от фактическа страна, с необходимата конкретика и яснота и с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/. Няколкократно в обжалваното наказателно постановление е посочено, че се касае за виновно поведение на жалбоподателя, поради управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС /мотоциклет/. Посочената липса на табела с регистрационните номера на мотоциклета, който се е движил по път, отворен за обществено ползване е обстоятелство, което е установено при извършване на процесното деяние и чието констатиране от полицейските служители е било основание за издаване на АУАН, уточнено и в показанията на полицейските органи. Макар наказателно 4 постановление да е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставения преди това АУАН съдържа описание на характеристичните данни за процесния мотоциклет, а именно ********** ********** т.е. обем на двигателя - 125 куб.см., и вид ППС- мотоциклет до 125 к.см. което е достатъчно като данни за преценката от необходимостта да бъде или не регистрирано въпросното МПС. Актът е бил предявен на жалбоподателя и същият след като се е запознал със съдържанието му, го е подписал, без възражения, включително и без възражения относно описаната фактология. Наред с това дадената правна квалификация /в приложената й хипотеза/, на която се основава наказващия орган за прилагането на съответната санкция, ясно говори, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на законовото изискване по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само МПС, които са регистрирани.