Решение № 8432 от 22.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8432 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110115078 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ............, с която против В. М.

Т. и ЕВГ. ИВ. П. са предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и наследодателката на ответниците – ....... е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. ..........., като ответниците му дължат разделно – по ½ от следните суми:

2 609, 12 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане;

290, 49 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г.;

52, 53 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане;

9, 86 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на процесните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28993/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.

М. Т. и ЕВГ. ИВ. П., с който оспорват исковете. Навеждат оплакване, че не са представени отчетите за дялово разпределение от фирмата за дялово разпределение, както и че до 20.04.2022 г. не са били въведени във владение на имота. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца ....... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, 1 съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Със заявление от 25.05.2021 г. ............ е сезирала съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ....... за сумата 2 609, 12 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане; 290, 49 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г.; 52, 53 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане; 9, 86 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г.

С разпореждане от 19.08.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 59, 24 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.

....... е починала на 04.07.2021 г. – след депозиране на заявлението, като е оставила наследници по закон: В. М. Т. – сестра и ЕВГ. ИВ. П. – брат.

В срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от страна на последните.

В срока по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Безспорно е между страните, че ....... е имала качеството собственик на процесния имот през исковия период; че е починала на 04.07.2021 г.; че ответниците имат качеството наследници по закон на ......., както следва: В. М. Т. е нейна сестра, а ЕВГ. ИВ. П. – неин брат.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажната собственост, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ......., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 07.06.2001 г. е сключен договор № 499 между ....... и етажната собственост с адрес: в гр. ........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ............ за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ............ – възложител и ....... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен 2 път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма „Техем Сървисис“ ООД извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база.

Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за 4 бр. отоплителни тела при условията на неосигурен достъп и в съответствие с чл.70, ал.4 и т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването – като отоплителни тела без уреди по максимален специфичен разход на сградата. През исковия период фирмата за дялово разпределение е изготвила изравнителни сметки, както следва: за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. в размер на сумата от 80, 08 лв. за възстановяване и за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 75, 33 лв. за възстановяване, т.е. крайният резултат е сума за възстановяване в размер на 155, 41 лв.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 2 579, 42 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 734, 83 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 155, 41 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се дължима сума за предоставена услуга дялово разпределение за исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 52, 53 лв.

Констатира се и че общият топломер е преминавал метрологични проверки на 2 години, при които не са били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че няма има извършени плащания за исковия период.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от наследниците на длъжника, починал след депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ 3 от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, че ....... е имала качеството собственик на процесния имот през исковия период; че същата е починала на 04.07.2021 г., както и че ответниците имат качеството на нейни наследници по закон, съдът намира, че ....... е имала качеството клиент на топлина енергия за исковия период, за чиито задължения отговарят наследниците й по закон.

Неотносимо е заявеното от ответниците оплакване, че до 20.04.2022 г. не са били въведени във владение на имота, доколкото последните са правоприемници на починалия в хода на процеса длъжник, с оглед на което релевантно в случая е качеството на последния на клиент на топлинна енергия, което в случая е безспорно по делото.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.