Решение № 237 от 12.10.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 229/2021
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 12.10.2021
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Велико Търново, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000229 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 226 от КЗ /отм./.
С Решение № 260060/ 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 393/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата Н. И. И., ЕГН **********, от с. Тръстеник, област Русе, сумата 50 000 лева – обезщетение по чл. 226, вр. чл. 223 от КЗ /отм./ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено от Ш. К. И. на 21.11.2015 г., на републикански път гр. Русе – гр. Бяла, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2020 г. до окончателното й изплащане;
ОТВЪРЛИЛ е иска за законна лихва върху главницата за неимуществени вреди за периода от 21.11.2015 г. до 19.07.2020 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат Н. от АК – гр. София възнаграждение за процесуално 1 представителство на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 2 030 лева, както и да заплати по сметка на Русенския Окръжен съд държавна такса в размер на 2 000 лева и 150 лева платени разноски от бюджета на съда.
Недоволна от постановеното Решение в неговата отхвърлителна част, в която е бил отхвърлен акцесорния иск за лихва върху присъдената главница, считано от 21.11.2015 г. до 19.07.2020 г., ищцата Н. И. И., ЕГН **********, от с. Тръстеник, област Русе, чрез пълномощника се адвокат Н., е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че в случая става въпрос за застрахователен договор, сключен преди влизане в сила на КЗ /01.01.2016 г./, като с нормата на § 22 от ПЗР на КЗ, че за тези застрахователни договори се прилага част Четвърта от КЗ /отм./, като лихва за забава се дължи от датата на ПТП, а не от поканата за заплащането й. Посочва се също така, че с отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество не е направило възражение за изтекла погасителна давност на акцесорното вземане за лихва за забава. Иска се от въззивния съд да се произнесе с Решение, по силата на което да отмени решението на първостепенния съд, в обжалваната част и да уважи акцесорния иск в пълен размер. Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него се твърди, че отговорността на застрахователя има договорен характер, поради което приложима е разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, като лихва за забава върху главницата се дължи от датата на поканата.
Излагат се съображения. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди решението, в обжалваната с въззивната жалба част.
Въззивна жалба е била подадена и от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат П. от АК – гр. София, срещу решението в осъдителните му части, в които ответникът е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева, или за разликата от 40 000 лева, както и в частта за разноските. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части. Навежда се довод за нарушение на материалния закон. Твърди се, че водачът на лекия автомобил, който е 2 осъществил ПТП, се е движел правомерно, като причина за реализираното ПТП е друг автомобил, който е навлязъл в насрещното движение. Твърди се също така, че присъденото обезщетение в размер на 50 000 лева е завишено и е в нарушение на принципа за справедливост. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да се произнесе с Решение, по силата на което да отмени решението, в обжалваните части, като отхвърли иска за разликата над 10 000 лева, ведно със законните последици от това.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна, чрез пълномощника, е подала отговор на въззивната жалба. Изразено е становище за нейната неоснователност. Твърди се, че са налице елементите от ФС на застрахователната отговорност, като присъденото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП е съобразено с вида и характера на получените увреждания, както и с обстоятелството, че лечебния и възстановителен период продължава и към настоящия момент. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.
Претендира се адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 6773/ 20.07.2020 г., от ищцата Н. И. И., ЕГН **********, от с. Тръстеник, област Русе, чрез пълномощника адвокат Н., срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, с цена – 50 000 лева. В исковата молба се посочва, че на 21.11.2015 г. ищцата е пострадала вследствие на ПТП на пътя гр. Бяла – гр. Русе, с участието на л.а. „Ауди 80“, с рег. № Р 48****, управляван от Ш. К. И.. Във връзка с ПТП е било образувано ДП, което е било спряно. Ищцата е била приета в болницата в гр. Русе, където е претърпяла операция на дланта и китката на дясната ръка, с остеосинтеза.
Впоследствие е претърпяла още операции, включително и за отстраняване на 3 получени кожни дефекти. Независимо от извършените физиотерапия и рехабилитация, ищцата и към момента не се е възстановила напълно от получените увреждания, като лечебният и възстановителен период продължават. Налице е валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода 19.09.2015 г. – 18.09.2016 г. при ответното застрахователно дружество на процесния автомобил. Иска се от съда да постанови Решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на събитието – 21.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 393/ 2020 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 09.11.2020 г. пълномощникът на ищцата – адвокат Н. е заявил, че подържа исковата молба. В писмено становище от 27.01.2021 г. адвокат Н. е поискал от съда да уважи иска, като му присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на исковете. В о.с.з. на 01.02.2021 г. процесуалният представител на ответника – адвокат П. е поискал от съда да отхвърли иска.
От фактическа страна се установява следното:
С Постановление от 12.09.2016 г. на Д. М. – зам. районен прокурор при РП – гр. Русе, е било спряно образуваното ДП срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 21.11.2015 г. по главен път гр. Бяла – гр.
Русе нарушил правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на трето лице.
От представената с исковата молба справка се установява, че по отношение на л.а. „Ауди 80“, с рег. № Р 48****, управляван от Ш. К. И., с който е реализирано процесното ПТП, е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода от 19.09.2015 г. до 4
18.09.2016 г.
За изясняване механизма на ПТП и направеното възражение от ответника, в отговора на исковата молба, за съпричиняване от страна на ищцата, с оглед непоставяне на предпазен колан, съдът е допуснал извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Н. Г. Н. е отговорило на поставените му от страните въпроси. В о.с.з. на 09.11.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвеното Заключение, както и че липсват категорични данни дали ищцата е била с поставен предпазен колан, но при установения механизъм на ПТП – обръщане на автомобила, ищцата дори да е била с предпазен колан би получила същите увреждания. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.
За изясняване получените от ищцата увреждания и на направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата, с оглед непоставяне на предпазен колан, съдът е допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В основното и допълнителното Заключение вещото лице д-р М. Х. М. е отговорило на поставените от страните въпроси. В о.с.з. на 01.02.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвените заключения и че на 23.11.2020 г. е извършило личен преглед на ищцата, като не е настъпило възстановяване след ПТП и не се очаква настъпването на такова без последващи хирургични интервенции.
По искане на ищцата съдът е допуснал до разпит, при условията на довеждане, на двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните фактически и правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./, следва да са налице предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и да е налице валидно застрахователно правоотношение.
Последното обстоятелство се установява от представената с исковата молба справка за извършена проверка на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която не е била оспорена от насрещната страна и е приета от 5 съда.
С отговора на исковата молба и в подадената въззивна жалба ответникът оспорва наличието на деликт, като твърди, че водачът на лекия автомобил „Ауди 80“, с рег. № Р 48**** - Ш. К. И., не е виновен за ПТП, тъй като е управлявал автомобила в своята пътна лента със скорост под максимално допустимата за този пътен участък.
Въззивният съд не приема този довод на ответника по следните съображения:
Във връзка с установяване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на САТЕ. В заключението си вещото лице инж. Н. Г. Н. е посочило, че л.а. „Ауди 80“ се е движел с разрешената за пътния участък скорост, както и че след като водачът на лекия автомобил Ш. К. И. е възприел опасността от движението в неговата пътна лента на насрещно движещ се автомобил, изпреварващ друг автомобил, движещ се в насрещната пътна лента, на около 130 м., е предприел спасителна маневра, чрез освобождаване на неговата лента за движение, като се насочва вдясно към десен банкет и същевременно внимателно задействал спирачната система на автомобила не до пълна ефективност, като започнал да намалява скоростта на движение на автомобила. След като се е разминал с насрещно движещия се автомобил водачът се е опитал да изведе автомобила на пътя, при което се е получило странично унасяне и преобръщането му. В т. 6 от заключението вещото лице изрично е посочило, че водачът И. е трябвало да предприеме спасителна маневра чрез намаляване скоростта и спиране, като действията му не са технически обосновани, а в т. 10 - че действията на водача И. с органите за управление на автомобила са довели до странично унасяне и преобръщане на автомобила, като допълнителна причина за произшествието е навлизане на неустановен лек автомобил в лентата за движение на л.а. „Ауди 80“.
Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.
Разпечатката съдържа 41 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9dda098e-a709-41a4-8923-6c50f730879b